Europe.bg
  Начало - Европейски съюз - Дейности - Околна среда
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Европейски съюз / Дейности / Околна среда

  • A+
  • A-

ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

В продължение на много години и по-специално на Съвета в Гьотеборг през 2001 г. лидерите на ЕС признават, че околната среда не е изолиран въпрос, който се ограничава до националните граници. Решенията, взети в други области, от транспорта и земеделието до разширяването и международната търговия и развитие, оказват благотворно или неблаготворно влияние върху нея. За да подобрим качеството на живота за бъдещите поколения всички политики и дейности на Съюза трябва да вземат предвид околната среда. Това се нарича "устойчиво развитие": намирането на баланс между опазването на околната среда, икономическия прогрес и социалното развитие. Ролята на ЕС е да поддържа и координира усилията на страните-членки и да проверява дали правителствата спазват ангажиментите, които са поели. ЕС като такъв е основният източник на законодателство в областта на околната среда. Съвременната екологична политика обхваща седем ключови области: замърсяване на въздуха, рециклиране на отпадъци, управление на ресурси, защита на почвите, градска екология, разумна употреба на пестициди и морска екология.

Необходимо е да се консумират по - малко естествени ресурси и да се намерят начини за по-добрата им употреба. Животът в здравословна околна среда е право на всеки гражданин, също толкова важен за качеството на човешкия живот, колкото и приемливото равнище на материални и социални ресурси. Устойчивото развитие и съобразяването с околната среда не са несъвместими с икономическите цели и заетостта. Чистите технологии, които също така спестяват енергия, вече съществуват в няколко сфери на промишлената активност. Много нови работни места са създадени в различни области, свързани с опазването на околната среда. Бедността и разрушаването на околната среда са често пъти свързани. Най - често най-бедните народи на планетата са тези, които страдат най-много от мащабните поражения на околната среда. Следователно околната среда в по - малко развитите страни трябва да бъде също грижа на ЕС.

В Римските договори от 1958 г. не бе предвидена компетентност за екологичната политика. На увеличаващото се замърсяване на околната среда държавите членки на ЕО реагираха на национално ниво. Но като проблем, надхвърлящ границите на отделните страни, замърсяването на околната среда не може да бъде преодоляно ефективно чрез национална политика. Тъй като наред с това различните национални мерки и отговарящите на околната среда норми за производство в увеличаваща се степен се оказаха търговски пречки в рамките на Общия пазар и извън него, то апелът за екологични действия бе чут на нивото на Общността. Малко след първата конференция на ООН за околната среда на човека през юни 1972 г. една среща на върха на държавите членки на Европейската общност призовава Европейската комисия да разработи програма за действие в областта на екологичната политика. Като правна основа бяха посочени общите разпоредби на Договора за ЕИО, чл. 2, който добави към задачите на Общността и "постоянното и хармонично разширяване на икономиката", както и чл. 235 от ДЕО (днес чл. 308 от ДЕО), който предоставя на ЕО компетенция за действие при "непредвидени случаи", както и чл. 100 от ДЕО (днес чл. 94 от ДЕО), който предвижда уеднаквяване на националните разпоредби, които са от значение за вътрешния пазар. На тази основа решения по правни актове можеше да взима Съветът, и то с пълно единодушие. Необходимостта от обща политика в областта на екологията бе призната още през 70 - те години. Бе съставена правна уредба в областта на екологията на ЕАО от нормативни забрани. Наред о това ЕО провеждаше екологически програми за действие, в които бе заложила съответните първостепенни директиви и цели. От 80 - те години насам централно място в тях заемат основните принципи за превенция и предотвратяване. Стремежът и на петата програма беше да се постигне допълнителен напредък в тази посока. Шестата програма за опазване на околната среда, обхваща периода 2001 - 2010, се концентрира върху опазването на климата, здравето, природата и многообразието на животинските видове, както и управлението на природните ресурси. Допълнително се тематизират и специалните проблеми на държавите кандидат членки.

Освен това общността подготвя и свързани с екологията изследователски програми, като СТЕП (Науката и технологиите за опазване на околната среда) и ЕПОХ (Европейска програма за климатология и естествени рискове). През октомври 1993 г. Европейската агенция за околна среда в Копенхаген пое след тригодишен спор за нейното седалище работата си като информационен и документационен център. Всеки гражданин на ЕС има право на обширна информация за замърсяването и опазването на околната среда и на свободен достъп до съответните административни инстанции.

Изключителна компетенция за екология ЕО получи обаче едва с Единния европейски акт (ЕЕА) от 1987 г. В него бяха вписани и вече отдавна практикувани насоки за действие: принципите за предпазване и предотвратяване, принципът за причинителя и принципът за произход (преимуществено коригиране на вредните влияния върху околната среда при първоизточника). Важен инструмент за включване на изискванията на екологията в други политически области, както предписва ЕЕА, е проверката за съвместимост с околната среда. Тя предвижда единна административна процедура при планирането на икономическите проекти за проверка на влиянията върху човека, растенията, животните и околната среда.

ЕЕА също принципно се придържаше в областта на екологията към единодушно приетата процедура само с изслушване пред Европейския парламент (ЕП); едва при последващи решения Съветът на министрите можеше да предвиди вземането им с квалифицирано мнозинство. Като последица от програмата за вътрешния пазар на екополитиката се обърна повече внимание и тя се превърна в неотложен въпрос. Едва с Договора от Маастрихт от 1993 г. стана принципно възможно вземането на решения с мнозинство, както и по-значителното участие на ЕП - а по този начин и на неговата комисия по опазване на околната среда - в екологичната политика на ЕС. След Договора от Амстердам влезе в сила процедурата за съвместно взимане на решения от съвета и ЕП, като както и преди при разглеждането на важни области - например екологичните данъци - се изисква единодушно взето решение от съвета.

Със строги екологични норми Комисията, непрекъснато подкрепяна от ЕП и Съда на ЕО, иска да гарантира високо ниво на защита на Вътрешния пазар. В опазването на околната среда единични национални акции под формата на строги норми са допустими, ако не са непропорционални и не представляват скрита търговска тайна. Относително висок екологичен стандарт притежават преди всичко северните страни, същото се отнася за Германия и Австрия. Ефективността на екологичната законодателна уредба на ЕО зависи съществено от участието на държавите членки, от реализирането и прилагането на уредбата по места. Многобройни производства за нарушаване на Договора в областта на екологията свидетелстват за дефицити в това отношение. В рамките на офанзивата за по-стриктно прилагане на законите в областта на екологията през януари 1997 г. комисията препоръча за първи път на ЕС да налага парични глоби в съответствие с чл. 228 от ДЕО. Комисията редовно докладва за прилагането на законодателната уредба и започва процедури пред Европейския съд.

От друга страна,  Комисията залага в областта на екологията наред с дълго действалото законодателство все повече на други мерки, например на икономически и данъчно - политически инструменти, както и на информационни и образователни мерки. От 1990 г. се води дискусия за данък на ЕО за въглеродния двуокис СО2. По принцип една компетентна за околната среда генерална дирекция на Комисията в областта на екологията приканва към провеждане на данъчна реформа, която да предизвика преразпределяне на данъчната тежест от фактора работа към използване и замърсяване на екологичните ресурси. Друга инициатива на Комисията, по която тя се стреми да постигне обща рамка, се отнася до отговорността към околната среда. Тя настоява за обща стратегия при ползването на химикали. Част от екополитиката на ЕС е и финансовото насърчаване на инвестиции с цел подобряване на околната среда, което се осъществява в рамките на регионалната, структурната и кохезионната политика, както и чрез инструмента за финансиране на околната среда ЛАЙФ. Европейската инвестиционна банка също отпуска заеми, например за изграждане на съоръжения за преработка на отпадъци и пречиствателни станции. Към новите мерки в областта на европейската екополитика спадат  наред с това и доброволни спогодби: от 1993 г. се връчва на съответно проверени продукти европейски екологичен знак, от 1995 г. фирмите могат да преминат през процедура за екологична проверка с получаване на сертификат за това.

За да изпълни задължението си за природосъобразно действие във всички политически области, ЕС трябва да поеме и екополитическата си отговорност и във външните отношения. В Маастрихт преодоляването на екологичните проблеми чрез международно сътрудничество стана част от екополитическия каталог с набелязани в него цели. Самата ЕО е партньор по различни споразумения за опазване на околната срда. Нейните собствени споразумения с трети страни или групи от страни съдържат междувременно клауза за опазване на околната среда.

Най - голямото предизвикателство в международната политика от областта опазване на околната среда се явява запазването климата на планетата. След продължителни международни преговори, при които ЕС се оказа с вързани ръце поради оказаната международна съпротива, в средата на 90 - те години успешно бе осъществено прекратяване на производството на FCKW и в центъра на усилията застана редуцирането на постоянно увеличаващото се отделяне във въздуха на действащи върху климата на планетата вредни газове. Уговорката на срещата на върха на ООН в Рио де Жанейро през 1992 г. с цел за стабилизиране на тези емисии до 2000 г. на нивото на 1990 г. не можа да бъде постигната. На конференциите но ООН по въпросите за намаляване на емисията на газовете, причиняващи парников ефект (въглероден двуокис, метан, азотен двуокис) преди всичко заради нежеланието на САЩ. Залегналата в протокола от Киото цел до 2010 г. общата емисия на газовете, причиняващи парников ефект, да бъде намалена с 8 %, сравнено с 1990 г., изглежда под въпрос след безуспешно протеклата среща на върха на ООН в Хага. Междувременно Комисията успя да сключи доброволно споразумение със Съюза на европейските автомобилисти, според което до 2008 г. емисията на въглероден двуокис на новите леки автомобили трябва да бъде занижена с 25 % (в сравнение с 1995 г.). Политиката на ЕС, ориентирана към намаляване на емисията на газовете, причиняващи парников ефект, включва наред с приемането на гранични стойности за тежкотоварните автомобили и производствени пещи система за следене на емисиите на въглероде двуокис и стартиралата през 2000 г. Европейска програма за запазване на климата. Освен това тя е тясно свързана с програмите от енергийната политика като АЛТЕНЕР (Насърчаване на възстановими енергоносители) и СЕЙВ (Покачване на енергийната ефективност).



 
Заедно
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.