ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Съдържание
	Политика в областта на околната среда
	Човешка дейност
	Туризъм и околна среда
	Транспорт и околна среда
	Селско стопанство и околна среда
	Горско стопанство и околна среда
	Промишленост и околната среда
	Енергетика и околната среда
	Съвременна екология
	Замърсяване на въздуха
	Рециклиране на отпадъци
	Управление на ресурси
	Защита на почвите
	Градска екология
	Пестициди и органични вещества
	Морска екология

Химическите вещества, намиращи се в атмосферата, се считат за замърсители, когато присъствието им е в необичайно високи концентрации и е в състояние да причини вреда на човешкото здраве и околната среда.

Обичайни замърсители на въздуха са SO2, NOx, CO, олово, прахови частици (PM) и летливи органични съединения (ЛОС).

За опасни се считат следните замърсители на въздуха: метали и металоиди (кадмий, живак, арсен), минерални фибри и прах (азбест и стъклени микрофибри), които биха могли да бъдат вдишани, неорганични газове (хлор, флуориди, цианиди, фосген), органични вещества (алдехиди, ароматни и полициклични хидровъглеводороди,  диоксини) и др.

Замърсяването на въздуха продължава да е проблем в повечето големи градове. Средните приземни концентрации на озона продължават да се увеличават, въпреки че пиковите стойности на концентрациите намаляват. Въздействието от страна на вещества, които са под формата на малки твърди или течни частици, може би представлява най - големият потенциален проблем за здравето, причинен от замърсяването на въздуха в повечето големи градове. Въпреки намаляването на концентрациите откакто е започнал мониторингът, голяма част от градското население е изложено на въздействието на концентрации, които надхвърлят бъдещите максимални допустими стойности за ЕС.

• Прах - Замърсяването с прах е проблем за всички страни на ЕС. Дължи се на използването на твърди горива с високо пепелно съдържание, което в някои случаи надвишава 50 %. Най- голямо количество прах се изхвърля при производството на електро - и топлоенергия. Други източници на прах са промишлеността и битовият сектор, както и наличието на много неконтролирани източници - лошото поддържане на пътищата, градските сметища, открити кариери и др.
• Летен смог - През лятото, когато слънцето е силно, изхвърлените от превозните средства газове, като NOx и ЛОС, влизат в реакция помежду си и предизвикват образуването на озон. И въпреки че Земята се нуждае от озона в горните си слоеве, образуването му в приземните слоеве е особено опасно. Ежегодно над 100 милиона европейци страдат от опасното въздействие на летния смог.
• Зимен смог - Зимен смог се образува, когато редица замърсители на въздуха (SO2, NOx и прах) биват задържани от студени маси въздух, оставащи продължително над населените места. Най - сериозното замърсяване се получава в големите градове, в които днес живеят двама от всеки трима европейци. Особено опасни случаи на зимен смог се наблюдават в някои страни от Централна Европа, например в гъсто населените части на Чехия, Полша и източните германски провинции, както и на други места. Основният източник на замърсяване са горивните процеси, съпровождащи индустриалната дейност, производството на енергия и отопляването на домовете.
• Замърсяване на градския въздух - Навсякъде по света градовете се разрастват, а успоредно с това нараства и замърсеността на въздуха там. Днес Европа е силно индустриализиран континент. Повече от 70 % от жителите му живеят в градовете. Транспортът, различните горивни процеси, индустриалната дейност са съпроводени с увеличаване на концентрацията на замърсителите на въздуха. Това замърсяване от своя страна предизвиква различни проблеми, като повишен риск за човешкото здраве, разрушаване на строителните материали, повреждане на историческите паметници, негативно въздействие върху растенията и животните.
• Замърсяване на въздуха от транспорта - Във всички европейски градове могат да се наблюдават смог и трайно повишаване на концентрациите на такива опасни замърсители на въздуха, като: олово, бензол, прахови частици, бензопирен и др. Шосейният транспорт допринася за отделяне на повече от половината от емисиите на NOx и над 35 % от емисиите на ЛОС. Дизеловите мотори произвеждат голямо количество частици с много фини размери, които са изключително опасни за човешкото здраве. Твърде специфичен проблем съществува в северните страни във връзка с използването на зимни гуми с шипове. При триенето си в повърхността на пътната настилка те предизвикват отделянето на фин прах, който се разпространява във въздуха.
• Замърсяване на въздуха от промишлеността - Височината на комините и преобладаващите ветрове са определящи за разпространението на замърсителите от промишлеността, но обикновено подложените на замърсяване райони отстоят на няколко километра от предприятията. Първични замърсители с по - продължителна устойчивост са различни киселинни газове (SO2, NOx и амоняк) или аерозоли (прах, тежки метали, устойчиви органични замърсители). "Горещи точки на замърсяване" е термин, който се употребява, за да опише места, където хората могат да бъдат подложени на кратковременни въздействия на замърсители с висока концентрация. Горещи точки могат да бъдат улици с интензивно автомобилно движение или силно индустриализирани райони.
• Регионално замърсяване на въздуха - Емисии от киселинни газове (серни и азотни оксиди и амоняк) могат да бъдат пренесени от въздушните течения на далечни разстояния в райони, където, отлагайки се, предизвикват подкиселяване на почвата и повърхностните води. Това въздействие е с изключително тежки последици за екосистемите, включително горите и земеделските култури. Измирането на рибата е сериозен проблем за сладководните басейни, податливи на подкисeляване. Най - големите концентрации на киселинни газове се наблюдават в гъсто населените райони на континента между Полша и Великобритания.
• Глобално замърсяване на въздуха - Наличието в атмосферата на замърсители с дълъг живот може да предизвика съществени изменения в нейния състав, в динамиката и характера на протичащите химически процеси. То може да доведе до изменение на климата  или разрушаване на озоновия слой  в стратосферата, който предпазва Земята от опасната ултравиолетова радиация на Слънцето.

Киселинни вещества като SO2 и NOX могат да престоят във въздуха в продължение на дни и да бъдат пренесени на големи разстояния (хиляди километри). През това време те влизат в реакция с влагата във въздуха, образувайки киселини (сярна и азотна).

Независимо от това дали са във вид на киселина или прах, след време те падат на земята, променяйки химическия състав на почвата и водата. Наличието на амоняк, който е продукт на животинския тор, има същия ефект върху почвата и водата. Този процес оказва влияние върху екосистемите и довежда до тяхното, така наречено, подкиселяване.

Европейските страни се стремят да намалят процеса на подкиселяване, като за целта са определели критични нива на замърсяване за вещества като SO2, NOX и амоняк.

Най - значителният напредък в борбата с подкиселяването в Европа е постигнат в Дания, Германия и Холандия. За съжаление обаче, киселинните дъждове и емисиите от SO2, NOX и амоняк продължават да се увеличават в Южна, Централна и Източна Европа. Положението е най-мрачно в областта на транспорта, който става все по - интензивен.

В Западна Европа е намаляло значително замърсяването със серен вуокис (SO2) и в по-малка степен с азотни окиси (NOX). Приземните концентрации на озон и на вещества под формата на малки твърди и течни частици (PM) обаче все още пораждат тревоги във връзка с въздействието им върху здравето на хората и ефекта им върху екосистемите. Въпреки че качеството на въздуха се подобрява и в Централна и Източна Европа и ИЕКЦА, особено в последния регион все още съществуват проблеми, свързани със серния двуокис и азотните окиси. Използването на различни методи на мониторинг обаче не позволяват да се направи задълбочена оценка за страните от ИЕКЦА.

Твърде често общественото внимание е насочено преди всичко към чистотата на въздуха на открито, докато качеството на въздуха в закрити помещения е подценявано или забравяно. Днес учените твърдят, че понякога въздухът на закрито може да се окаже далеч по - замърсен от този навън, дори и в индустриализираните градове.

Хората прекарват все повече време на закрито. Особено важна е чистотата на въздуха за децата. Обемът на вдишвания от децата въздух е по -голям спрямо тяхното тегло в сравнение с възрастните. Ето защо рискът от натрупване на вредни вещества в организма е по - голям при децата, отколкото при възрастните.

Делът на Европа в отделянето на замърсители, предизвикващи изменение на климата и разрушаване на озоновия слой, е непропорционално висок в сравнение с площта и населението й.

Въздействието от страна на вещества под формата на малки твърди и течни частици в момента представлява най - голямата опасност за човешкото здраве, причинена от замърсяването на въздуха в големите западноевропейски градове и е възможно много от държавите - членки на ЕС да имат сериозни трудности при спазване на бъдещите стандарти.

През 1999 г. приземните концентрации на озон в повече от 30 % от големите градове в ЕС надхвърлиха стойностите, дефинирани като бъдеща цел. Повечето случаи на превишаване са в страни  от Централна и Южна Европа. Прогнозите за 2010 г. сочат значително понижаване на стойностите, което ще има значителен ефект по отношение на здравеопазването, но това понижаване на концентрациите няма да е достатъчно, за да бъдат спазени навсякъде в Европа стойностите, дефинираните като бъдеща цел. В общи линии е постигнат значителен напредък в намаляването на емисиите на замърсяващи вещества и в реализирането на целите, посочени в Протокола от Гьотеборг на Конвенцията за Трансграничното замърсяване на въздуха на големи разстояния (КТЗВГР). За да бъдат постигнати целите в страните от Южна Европа обаче ще е необходимо да се намалят допълнително емисиите на окисляващи вещества и на озонови прекурсори. Еутрофирането продължава да е сериозен проблем в големи незащитени екосистеми в Европа, особено в Западна и Централна Европа. Натоварването със замърсители на повечето европейски екосистеми днес е под нивата, които биха могли да предизвикат вреди вследствие на окисляване, но много отделни райони все още са рискови, особено в Централна Европа. Значителното общо намаляване на емисиите на окисляващи и  утрофициращи вещества и на прекурсори на приземния озон, което бе наблюдавано през последното десетилетие, бе повече в резултат на икономическото преструктуриране в Централна и Източна Европа и ИЕКЦА, отколкото в резултат на целенасочени мерки за ограничаване на емисиите.

Всяка страна от ЕС има своя националната мрежа за контрол на качеството на въздуха, обхващаща територията на цялата страна. Наблюдават се всички големи градове и промишлени центрове. Контролират се следните замърсители: прах, серен двуокис, азотни окиси, а в определени пунктове и фенол, амоняк, въглеводороди, озон, въглероден окис, сероводород и др.  Пунктовете са снабдени с апаратура, с която данните се измерват напълно автоматично. Освен посочените атмосферни замърсители се измерват и метеопараметри - температура и влажност на въздуха, скорост и посока на вятъра, атмосферно налягане и обща радиация.

Главен проблем за хората в цяла Европа са емисиите на серен двуокис и прах от различни горивни процеси.

Борбата за намаляване на този тип замърсяване се води чрез:

• подменяне на твърди с течни или газообразни горива;
• използване на горива с по-ниско пепелно и сярно съдържание;
• закриване на морално остарели и физически износени енергийни мощности, чиято екологизация е практически невъзможна;
• промени в структурата на енергийната база;
• преминаване към използване на възстановими и нетрадиционни  ресурси за източници на енергия;
• централно топлоснабдяване на жилищата, както и въвеждането на прахоулавящи съоръжения на енергийни и промишлени източници на прах.