Europe.bg
  Начало - Твоят глас в ЕС - Осемнайсетте. Кои да са? - Демократи за силна България
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Твоят глас в ЕС / Осемнайсетте. Кои да са? / Демократи за силна България

  • A+
  • A-
13-04-2007

Ивана Енева

ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1. Според вас в каква степен са достигнати целите на основателите на ЕС от 1957 година?

Идеите на Основателите на Европейския съюз от 1957 г. получиха за петдесет години нови, съвременни измерения и широк диапазон на реализация, надхвърлящи далеч целите, очертани от фундамента: ЕС като територия на мир, сигурност и благополучие на шестте нации, обединени в него. Новите политически реалности след падането на Берлинската стена поставиха непрогнозирани в своя мащаб, актуални проблеми, свързани с интеграцията на големи географски територии и маси население с доста различен социален, икономически, политически и демографски статус. Запазването на автентичния характер на първоначално формулираните цели наложи актуализиране на простите понятия като: граждански права, равнопоставеност на националните култури, сигурност и т.н., чрез съвременно по-широко съдържание, провокирано от новата историческа реалност. В този контекст, дълбоко хуманните цели на родоначалниците на ЕС получиха нов качествен обем и дългосрочна перспективност. Реализацията им превръща ЕС в действен, отворен Европейски проект с първостепенно значение за всички европейски народи.

2. Накъде според Вас трябва да върви ЕС след своя петдесети рожден ден - към повече солидарност или към повече предприемачество?

Петдесет години по-късно, идеята за солидарност има нова транскрипция, изживявайки своята еволюция в две посоки: към личността, която има гарантирани от общността все повече и разнообразни права и към общностите, които си взаимодействат по много повече признаци на толерантност.

Солидарността на европейските нации не може да бъде подставяна под въпрос. Като основен фундамент на европейската цивилизация, тя, особено за България, е надеждата и моралния ресурс за по-достойно социално и културно съществуване, за гражданска и национално сигурност, и просперитет. Българското общество, което днес остро се нуждае от европейска солидарност, в бъдеще ще реинвестира солидарност в другите нации, които ще се присъединят към ЕС.
Предприемачеството, и в исторически, и в съвременен аспект е един от двигателите за просперитет, за благополучие и в този смисъл, разглеждано и на личностно ниво и на ниво общности има еднакво значение за успеха на Европейския проект.

Считам че с общи усилия европейските нации ще развиват още по-добро качество на солидарност (особено икономическа), което да създаде благоприятна среда за предприемачество. Двете категории трябва да бъдат балансирани във взаимна зависимост. Не подкрепям идеята за доминиране на едната от тях, като по-важна.

3. Според Вас България има ли необходимия капацитет за ефективно участие във формулирането на политиките на Европейския съюз?

Убедена съм, че българската политическа класа има ресурс за ефективно участие не само във формулирането, но и в реализирането на политиките на ЕС, изхождайки от капацитета на десния политически спектър, който макар и лишен реално почти 50 години от политическа практика, определи дългосрочно приоритетите на националната ни политика: членство в НАТО и ЕС и създаде условия за необратимост на демократичния процес в България. Политическото съзнание и поведение на тази почтена част от политическото представителство на България доказа и способността си за бързо адаптиране към европейското мислене и европейската политическа отговорност, качества, необходими за подсилване на съвременните политически представителства на ЕС.

4. Според Вас трябва ли Европейският съюз да продължи да се разширява?

Само ако бъдещото разширение гарантира запазването на европейската ценностна система и не е заплашена цивилизационната му формула, базирана на християнските добродетели и хуманистично-просветните морални ценности. 

5. Според Вас трябва ли Турция да стане член на ЕС?

Изхождайки от българските национални интереси в настоящата политическа, социална и културна реалност - Турция не трябва да бъде член на ЕС, защото ще внесе проблеми, което ще има силно негативен ефект върху европейската интеграция.

6. Според Вас трябва ли страните от западните Балкани да се присъединят към ЕС?

Считам че Западните Балкани не трябва да се разглеждат като общност, поради големите различия в тях и всяка страна трябва да бъде преценявана, за едно евентуално членство, според степента на еволюция на нейната „европейска" принадлежност: в смисъл на осъзната национална кауза, а не като политическа конюктура.

7. Одобрявате ли тактиката на ЕС в диалога му с Русия?

Европейският съюз води цивилизован диалог с Русия, понякога с променлив успех, поради това, че не проявява необходимата „твърдост" за неутрализиране на опитите за диктат от страна на Русия (например, чрез налагане на енергийна зависимост).
 
8. Европейският съюз или Съединените щати отговарят в по-голяма степен на личните Ви разбирани за свобода и демокрация?

Съединените щати като съвременен социално-политически модел на демокрация, преодолял голям обем от ограничаващи бюрократични препятствия по пътя на личния просперитет на човека в по-голяма степен се приближава до разбиранията ми свобода на човешката реализация. Балансираното съжителство на различни етноси и преодоляно напрежение между тях е другата силна страна на реалната демокрация, постигната от САЩ, която считам за по-успешна от тази в ЕС.

ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

1. Каква следва да бъде ролята на българските членове на Европейския парламент?

Българските членове на Европейския парламент трябва да бъдат активни участници във формирането на добра европейска вътрешна и външна политика, като изпълняват приоритетно и ролята си на защитници на българските интереси в ЕС.

2. Защо е важно България да има представители в ЕП?

България е равноправен член на европейската общност и нейните проблеми, като проблеми на общността, трябва да бъдат представяни и защитавани най-компетентно и активно именно от българските представители в ЕП. Освен това те ще придобият и мащаба на европейското мислене, което е истински национален капитал за водене на съвременна политика.

3. Как виждате бъдещата роля на европейските партии в политическия живот на ЕС и ще повлияе ли тя на вътрешно-политическия живот у нас?

Ролята на европейските партии в политическия живот на ЕС ще се засилва поради динамиката на политическите процеси в света. Политическият плурализъм, като най-здравословната конкурентна среда за политически идеи, ще подхранва развитието на всяка партия към ясен политически профил, а активното участие в политическата практика ще подсилва самочувствието и самоуважението й като политически субект. В този аспект, мисля, че е неизбежно влиянието на сродните европейски политически партии върху българските, както при формиране на политическите ценности и стратегии, така и върху по-голямата ефективност в политическата им практика.

4. Кои от Ваша гледна точка са най-важните задачи пред ЕП до края на настоящия му мандат?

За най-съществена задача считам работата по приемането на Европейската конституция.

5. Каква според Вас трябва да е ролята на Европейския парламент в институционалната реформа на ЕС?

Европейският парламент като единствената наднационална институция, носител на законодателна функция (законодателни актове, директиви, регламенти и други) носи и най-голямата отговорност за бита и сигурността на всеки европейски гражданин. За това и дейността му има и най-директно въздействие върху ежедневието, и това определя и актуалността на проблематиката, която засяга, както и все големите-правомощия в неговата работа. Интеграцията между общоевропейските институции, какъвто е и ЕП и гражданството трябва да бъде в основата на институционалната реформа в ЕС, в това отношение ЕП трябва да бъде еталон на функционираща европейска институция.

6. Как възприемате предложението за излъчване на депутатите в ЕП от националните парламенти, а не чрез пряк избор?

Най-демократичният начин за избиране на депутати за ЕП са преките избори, които осигуряват и реално политическо участие на всеки гражданин в общоевропейската политика чрез неговия евровот.

7. Подкрепяте ли призивите за установяване офисите на ЕП само в Брюксел?

Ако се изхожда от гледна точка за намаляване разходите за поддръжка на паралелен бюрократичен апарат, транспортни разходи и други, би могло да се помисли за установяване на офисите на ЕП само в Брюксел, но самата идея за децентриране на европейските институции ми харесва повече.

ЗА БЪЛГАРИЯ

1. Законът ни за избор на евродепутати според Вас е:хубав, приемлив, лош...?

Законът за избор на евродепутати е приемлив, слабостите са в реализацията му.

2. Каква оценка по шестобалната система бихте написали за интеграционните постижения на последните правителства: Костов, Сакскобургготски, Станишев?

Костов - 6; Сакскобургготски - 3; Станишев - 3.

3. Как ще постигате баланса между българския национален интерес, позицията на партийната група в ЕП, към която принадлежите, и личната си позиция?

Това е въпрос на морал - политически и граждански. Ако трябва да степенувам: над всичко стои националния интерес, после лоялността към позицията на партийната група в ЕП и накрая личната позиция, която може да отразява различни нюанси на защитата на националните интереси, но не трябва да им противоречи. Личната позиция трябва да съдържа политическа лоялност и национална принадлежност.

4. Как оценявате поведението на българските евронаблюдатели и депутати до сега?

Българските евронаблюдатели и депутати досега показаха богата палитра от поведенчески изяви: от съпричастност към европейската политика и европейско поведение, защита на българските интереси и национално отговорно поведение, до арогантност и безотговорност, до защита на чужди интереси.

5. Коя според Вас е личността с най-големи заслуги за европейската интеграция на България?

Иван Костов.

6. Трябва ли България да направи референдуми за следващите разширения на Европейския съюз?

По особено спорни кандидатури - да.

7. Трябва ли България да направи референдум за членството на Турция в ЕС?

Задължително.

ЗА ВАС

1. В коя политическа група в ЕП виждате своето място?

В групата на мнозинството в ЕП - това е дясното пространство, и по-точно в Европейската народна партия (христяндемократи) и Европейски демократи.

2. В коя комисия на ЕП бихте искали да членувате?

В комисията по култура и образование.

3. Кои  чужди езици владеете?

Владея английски език, ползвам испански и италиански.

4. Какви сертификати за владеене на чужди езици притежавате?

Сертификат № 5482318/788 от 21.06.1993 г. - Център за изучаване на чужди езици - Алинас - ІV ниво.

5. Имате ли финансови задължения?

Нямам никакви финансови задължения.

6. Имате ли участие в стопански и нестопански организации и кои са те?

Нямам участие в стопански организации. Членувам в СБХ.

7. Подавали ли сте декларации по Закона за лицата, заемащи висши държавни длъжности? Готова ли сте да ни ги предоставите за публикуване?

Не съм заемала висши държавни длъжности.

8. Гласувахте ли на първия тур на последните президентски избори?

Гласувах.

9. В колко партии сте членували?

СДС и ДСБ.

10. Били ли сте член на партия или младежка организация преди 1989 г.?

Като всички от моето поколение съм членувала задължително в ДКМС.

11. Свързан ли сте със структурите на бившата Държавна сигурност?

Не.

Добави коментар

CAPTCHA
Оставащи символи: 1000


 
Заедно
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.