СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ
Поради реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) (отделянето) решенията на земеделските стопани какво да произвеждат ще се влияят в по-голяма степен от сигналите, идващи от сектора на търговията на дребно, от гледна точка на цени и търсене. Системата за подпомагане, която беше част от ОСП, вече няма да предоставя същата базова цена за селскостопанските продукти. Това ще означава, че големите многопрофилни фирми ще имат много по-голяма роля при формиране на цените във веригата за предлагане на хранителни продукти отколкото преди това. По-високото равнище на внос на хранителни продукти в Общността също ще води към натиск за намаляване на цените за земеделските производители, когато световните цени са ниски. Крайният резултат вероятно ще бъде значително по-големи колебания на цените на хранителните продукти в съответствие с търсенето и предлагането.
Ако през определен период земеделските производители изпитват намаляване на приходите и нарастване на разходите повече селски стопани бъдат изхвърлени от пазара. Такова развитие ще доведе до намаляване на производството на хранителни продукти в Европа, което ще възпрепятствува развитието на многофункционално земеделие в ЕС. То също така ще попречи на целта да се поддържат и развиват жизнени селските райони. За да се предотврати това, земеделските стопани трябва за възприемат нови подходи по отношение на методите на отглеждане и на продуктите, в които инвестират. Алтернатива на това може да бъде да се намерят “нишови” пазари, напр. да се инвестира в продукти с по-високо качество, напълно нови продукти, нови форми на разпространение и коопериране (напр. кооперативно изкупуване, магазини на фермите в градовете), еко-туризъм и т.н., за да подпомогнат положението си.
Трудно е да се правят сравнения за различията между цените на производителите и цените на дребно на пазара на целия ЕС, защото е невъзможно да се намерят разходите и нормата на печалба в преработвателния отрасъл и в търговията на дребно. Очевидно е, обаче, че ако Големите многопрофилни фирми предприемат продажбата на селскостопански продукти под себестойността, тогава земеделският производител, като последен във веригата, ще получи по-ниска цена, тъй като преработвателят и супермаркетът ще продължат да вземат печалба, за да останат на пазара.
Ако през определен период земеделските производители изпитват намаляване на приходите и нарастване на разходите повече селски стопани бъдат изхвърлени от пазара. Такова развитие ще доведе до намаляване на производството на хранителни продукти в Европа, което ще възпрепятствува развитието на многофункционално земеделие в ЕС. То също така ще попречи на целта да се поддържат и развиват жизнени селските райони. За да се предотврати това, земеделските стопани трябва за възприемат нови подходи по отношение на методите на отглеждане и на продуктите, в които инвестират. Алтернатива на това може да бъде да се намерят “нишови” пазари, напр. да се инвестира в продукти с по-високо качество, напълно нови продукти, нови форми на разпространение и коопериране (напр. кооперативно изкупуване, магазини на фермите в градовете), еко-туризъм и т.н., за да подпомогнат положението си.
Трудно е да се правят сравнения за различията между цените на производителите и цените на дребно на пазара на целия ЕС, защото е невъзможно да се намерят разходите и нормата на печалба в преработвателния отрасъл и в търговията на дребно. Очевидно е, обаче, че ако Големите многопрофилни фирми предприемат продажбата на селскостопански продукти под себестойността, тогава земеделският производител, като последен във веригата, ще получи по-ниска цена, тъй като преработвателят и супермаркетът ще продължат да вземат печалба, за да останат на пазара.
