Евродепутатът от ЕНП-ЕД Петя Ставрева, член на Комисията по земеделие в ЕП, изрази удовлетворение от постигнатия компромис при гласуването: "За мен като представител на България в Европейския парламент е изключително важно да бъдат защитени интересите на нашите винопроизводители. С положителния си вот днес аз подкрепих запазването на обогатяването на вино със захароза. Това е традиционна практика за България и нейната забрана би имала чувствителни негативни последици, като увеличаване на производствените разходите и намаляване на конкурентноспособността на нашето вино".
Консултативният доклад на Джузепе Кастильоне за реформата в лозаро-винарския сектор беше приет днес в пленарна зала с 497 гласа "за", 109 гласа "против" и 89 гласа въздържали се след продължителни преговори между основните политически сили в Европейския парламент. Отхвърленото предложение на Европейската комисия за забрана на захарозата беше в интерес на производителите от южните европейски страни, от които другите страни-членки щяха да бъдат принудени да купуват по-скъпата до 2,5 пъти гроздова мъст за обогатяване. Поправки в защита на захарозата бяха внесени от депутати от България, Франция, Люксембург, Унгария, Германия, Великобритания, Ирландия, Румъния и Гърция.
РЕФОРМА В ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ СЕКТОР: ПОЗИЦИЯТА НА ЕП
Докладът на Джузепе Кастильоне акцентира върху необходимостта да се подобри качеството на европейските вина, за да бъдат конкурентноспособни на световния пазар. Всяка година Европейският съюз губи 0,5 милиарда годишно, за да се освободи от излишната продукция вино, тъй като вносът нараства с 10 % на година, докато износът се покачва значително по-бавно.
Затова докладчикът на ЕНП-ЕД предлага страните-членки да разполагат с национални пакети за промоция на винарската си продукция не само извън, но и в ЕС, и фондовете да се ползват от държавите по гъвкави правила, така че всяка държава да има възможност да отговори най-ефективно на специфичните национални нужди на винарския си сектор.
Евродепутатът Петя Ставрева смята, че българските вина имат големи шансове да бъдат предпочитани от потребителите, ако са качествени и на добра цена: "От общия европейски бюджет, предвиден за реформата, България ще получи 13 млн. евро през 2009 г. и по около 17 млн. евро в следващите години, от които почти 3 милиона годишно ще бъдат заделяни за реклама и промоция на българското вино в Европа и в трети страни. Да се акцентира върху качеството, а не върху количеството и да произвеждаме, за да продаваме, а не, за да складираме продукция, са основните европейски послания, които трябва да достигнат и до българските производители."
В своята законодателна инициатива Европейската комисия беше определила като начална дата за прилагане на реформата 1 август 2008 г. Имайки предвид, че страните-членки първо трябва да подготвят националните си програми, докладчикът на ЕНП-ЕД предложи отлагане на приложението с една година.
След гласуването в пленарна зала, докладът за Общата организация на пазара на вино ще бъде представен на Съвета на министрите на 27-те, който ще вземе окончателното решение по съдържанието на законодателния текст.
