Новини / Анализи

RSS
  • A+
  • A-
05-07-2010

Белгийското председателство се фокусира върху кризата, социалните аспекти, Стокхолмската програма, климата и разширяването

Европейският институт събра политици, дипломати и експерти на дискусия за предизвикателствата пред Белгийското председателство на ЕС.

Форумът се проведе в понеделник (5 юли 2010 г.) в хотел "Шератон" в столицата и за участие в него пристигнаха около 200 души. Той бе организиран съвместно с Европейския информационен център "Европа Директно" - София.

Форумът бе открит от заместник-председателя на Народното събрание Лъчезар Иванов, който посочи, че българският парламент ще подкрепи изцяло усилията на Белгийското председателство на ЕС по отношение на практическото прилагане на разпоредбите на Договора от Лисабон. В деня, в който се проведе публичното представяне в София - 5 юли, се отбелязва една година, откакто работи настоящото Народно събрание.

Лисабонският договор промени много неща, но един от елементите във функционирането на Европейския съюз, който се запазва, са ротационните шестмесечни председателства във формат "тройка". Това дава възможност за по-добра координация за 18-месечен период, посочи посланикът на Белгия Марк Михилсен. Той обобщи, че по време на Белгийското председателство "... Лисабонският договор трябва да проработи на практика". Той отбеляза, че страната му за 12-ти път е начело на ЕС, като последното белгийско председателство беше във втората половина на 2001 година и бе маркирано от терористичните нападения в САЩ, които по думите на дипломата изцяло промени политическата картина в света.

"Тогава бяхме начело на един Съюз с 15 държави-членки. Сега те са 27, освен това се намираме в икономическа криза и затова предизвикателствата са доста сериозни", посочи той.

Портал ЕВРОПА ви предлага пълния вариант на презентацията (ppt) на посланик Михилсен.От презентацията на белгийския посланик стана ясно, че бюджетът на председателството възлиза на 74 млн. евро, а допълнителни 16 млн. ще бъдат дадени за сигурността.

Посланик Михилсен съобщи, че Брюксел определя като най-важни политически събития до края на годината срещата с азиатските лидери през октомври и Европейските дни на развитието през декември. Белгийското председателство има за задача да подсигури логистически тези мероприятия, изтъкна той.

Михилсен каза още, че в продължение вече на година Брюксел се стреми да развие връзките си с Европейския парламент, тъй като този орган придобива ключова важност в институционалното устройство на ЕС - Европарламентът вече ще е отговорен за 95% от европейското законодателство.

Белгийското председателство ще има пет приоритета - мерките срещу икономическата и финансова криза, социалните измерения в контекста на борбата срещу бедността, Стокхолмският план за действие в сферата на правосъдието и вътрешните работи, околната среда с декемврийската среща в Канкун и разширяването на ЕС с решимостта на Брюксел да бъдат подпомагани всички държави, стремящи се към ЕС, по техния път за присъединяване.

Министърът на външните работи Николай Младенов - който като един от основателите на Европейския институт е сред вдъхновителите на провеждането на този род дискусионни представяния на ротационните председателства на ЕС - започна експозето си с думите, че Херман Ван Ромпой е "тайното оръжие" на Белгийското председателство.

Нашият първи дипломат заяви, че Белгия може да разчита на българската подкрепа във всички свои действия, свързани с прилагането на Договора от Лисабон. По думите му голяма част от усилията ще бъдат насочени към изработването на институционалното взаимодействие. Един от важните елементи, който трябва да се приложи, е т.нар. Гражданска инициатива: успехът й ще засили доверието на гражданите в институциите на ЕС, допълни той.

Николай Младенов прогнозира, че Европейският парламент ще приеме и одобри през септември документите, свързани с Европейската служба за външни отношения, така че тя да бъде структурирана и да заработи в края на годината. По думите му е жалко, че тази служба ще започне да действа цяла година след назначаването на Катрин Аштън. България се стреми да има свои представители в дипломатическата служба, "... за да може да има усещане за национална съсобственост на тази служба", обясни министър Младенов, според когото в противен случай рискуваме да създадем "още една служба, където гражданите ще са изолирани от процеса на вземане на решения".

Външният министър каза още, че за България е важна началната фаза от прилагането на Стратегията "Европа 2020": затова към министър-председателя вече е създаден Съвет за развитие, чиято функция е да спомогне да има единна посока в работата по изпълнението на Стратегията "Европа 2020" у нас.

Николай Младенов смята, че има много възможности за сътрудничество между България и Белгия в областта на образованието и иновациите - които са основополагащи за постигането на целите на Стратегията.

По отношение на икономическото управление на ЕС, България смята, че бюджетна координация трябва да има не само между страните от еврозоната, но на ниво ЕС-27, за да се избегне рискът от т.нар. "Европа на две скорости", каза още Младенов.

Министър Николай Младенов: "Реформите, които правителството предприема в областта на съдебната система, борбата с корупцията и престъпността, не се правят, за да се харесаме на някой в Брюксел или да видим хубаво написан доклад за България. Това, което искаме, е докладите реалистично да очертават постигнатото."

Коментирайки Стокхолмската програма, външният министър каза, че България има сериозни постижения в правосъдието и вътрешните работи, откакто управлява правителството на ГЕРБ, и че тези постижения ще бъдат оценени коректно от Европейската комисия. Подготовката на България за членство в Шенгенското пространство е предизвикателство, но техническата подготовка за това не бива да се обвързва с Механизма за сътрудничество и верификация на ЕК.

Той заяви, че приоритетът, свързан с разширяването на ЕС е от особена важност за България - страна, която по думите му е най-подготвената на Балканите и "... която знае цената на разширяването". Приключването на преговорите с Турция е задължително условие, за да можем да говорим без условности за евентуалното й бъдеще в ЕС - преди това всичко е в сферата на спекулациите, смята още той.

Външният министър посочи, че България приветства ангажимента на Белгийското председателство да подпомага всички държави, стремящи се към членство в ЕС. "Надявам се, че до 2014 г., когато е и началото на новата финансова рамка на ЕС, всички страни от Западните Балкани ще са започнали процеса на преговори за присъединяване към ЕС", каза Николай Младенов. Според него в следващите шест месеца приоритет ще е завършването на преговорния процес с Хърватия. Нужно е, по думите на външния министър, да подкрепим и Сърбия в стремежа й към ЕС, ето защо българският парламент ще е първият, който ще ратифицира Споразумението за асоцииране на съседната страна.

В заключение Николай Младенов каза, че за България е важно да разговаря със страните – бъдещи председателки на ЕС, за да може най-късно през 2016 г. да започнем да се подготвяме за българско председателство през 2018 г.

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.