Новини / Интервюта

  • A+
  • A-
27-01-2012

„Ако няма мир, то е защото сме забравили, че принадлежим един на друг”  Майка Тереза

Калоян СИМЕОНОВ е доктор по икономика, магистър по европейски изследвания и международни икономически отношения, с четиринайсет годишен професионален опит в областта на европейските въпроси и разширяването на ЕС. Преподавател е в катедра „Европеистика” на Софийския университет, бил е лектор в УНСС, НБУ, Центъра за европейски програми към Американския университет, Института по публична администрация, Дипломатическия институт и други. Авторът има богат опит в проекти и обучения, насочени към укрепване на институциите в Косово, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора, северната част на остров Кипър и други. От 2009 г. работи по различни проекти в Косово, което му дава възможност да придобие преки лични впечатления от развитието на страната. Има над 50 публикации в български и международни издания.

Европейският институт и Европейският информационен център „Европа Директно"- София организират публично представяне на книгата на Калоян Симеонов „Косово - поглед към бъдещето". Събитието ще се състои на 1 февруари 2012 г., от 18:00 часа, в зала "Средец" на хотел "Шератон". По този повод потърсихме за коментар нейния автор - Калоян Симеонов.

Какво ви мотивира да напишете книга за Косово?

Причините да напиша книга за Косово са много и най-различни. Но може би основната причина е да си припомним колко лесно можем да нарушим човешките взаимоотношения помежду си, да се отчуждим, а след това да поведем война едни с други. Това разбира се е валидно както по отношение на отделни етноси, каквито са албанците и сърбите в Косово, така и в личните взаимоотношения между отделните хора. Друга причина е да разкажа малко повече за съвременно Косово през погледа на един очевидец. Аз лично бях много учуден, когато за пръв път отидох на продължителна мисия в Косово през есента на 2009 г. и видях колко малко познаваме, а и колко малко разбираме за случващото се в тази страна.

За какво се разказва в книгата за Косово?

Когато започнах да пиша книгата, целта ми беше да очертая какви са бъдещите сценарии за развитие на новата държава, както и да опиша някои от личните ми впечатления от престоя за Косово. Но както знаете на Балканите всичко е история и Косово не прави изключение от това. Нямаше как да обясня какво се е случва днес, нито да се направи някаква прогноза за развитието на Косово, ако не се опише накратко и историята на неговите земи. При разказа на историята също се описва развитието на отношенията между албанци и сърби през различните векове. В книгата изключително много е акцентирано и на самото обявяване на независимостта на Косово през февруари 2008 г., както и на нейното признаване от другите държави до момента. Подробно са разгледани и събитията от последните три - четири години.

Косово е нова държава, обявила своята независимост на 17 февруари 2008 г., която се признава от все повече държави-членки на ООН. Въпреки това, Косово си остава „ябълка на раздора” на Балканския полуостров. Авторът се опитва не толкова да анализира историческите и политическите процеси, колкото да отправи поглед към човешките взаимоотношения между сърби и косовари, развили се изключително динамично последните години и довели до един от военните конфликти на Балканите в края на ХХ век. Сърби и косовари са създали собствени и напълно противоположни митове и истини за Косово. „Косово – поглед към бъдещето” – изборът на заглавието е в противовес на балканската ни склонност да вперваме поглед в миналото, което често ни пречи да живеем добре днес и да гледаме без задръжки или комплекси напред в бъдещето. В книгата е направен както преглед на основните исторически събития по земите на днешно Косово, така и анализ на настоящото развитие на новата държава. Изследването очертава и многобройните сценарии за Косово през следващите две десетилетия.

Защо избрахте това заглавие „Косово - поглед към бъдещето"?

Заглавието го избрах още от самото начало и след това не съм го променял. Искаше ми се да погледна напред и то малко по-оптимистично. Защото в Косово гледането назад не вещае много добро. Най-малкото защото там за последен път се  е водила война с много жертви и бежанци преди едва 13 години - основно през пролетта на 1999 г., като и ние все още си спомняме за бомбардировките и за ежедневните новини по телевизията. А когато има война и невинни жертви, знаете че трябва обикновено да минат няколко поколения, за да може малко по мирно, трезво и спокойно да успеем да погледнем напред в бъдещето. Освен това книгата завършва именно с подробно представяне на сценариите за развитието на Косово.

И какви са сценариите за развитие на Косово според Вас?

Сценариите за развитие на Косово се оказаха толкова много и толкова противоречиви, че е истинско предизвикателство да се опиташ да ги обобщиш. Основните сценарии, които съм разгледал в книгата са общо осем, като повечето от тях са пречупени през перспективата на Косово, а и на Сърбия да станат част от Европейския съюз. Да не забравяме, че както за Сърбия, така и за Косово тази перспектива е съвсем реална, макар и известно отдалечена във времето. Но тя е основния шанс да се запази мира в Косово, който и в момента е много крехък и който се застрашава от многото провокации и от двата етноса в страната. Преобладават относително по-оптимистични сценарии, включително и със запазването на сегашните граници и статут на двете държави. Не липсват обаче и по-драматични сценарии, както и сценарии, които са свързани с нова промяна на границите на Балканския полуостров. За тези сценарии са очертани основните положителни и отрицателни страни, а също така възможностите и опасностите, които са свързани с тях. Освен тези осем сценария, в книгата са посочени и някои други по-малко вероятни за развитие сценарии. Все пак не е изключено на практика развитието на близкото бъдеще на Косово да се окаже някаква сложна комбинация от два или повече от сценариите.

Има ли отражение върху България развитието на събитията в Косово?

Безспорно почти всичко, което се случва в Косово има отражение и в нашата страна. Да не забравяме, че въпреки факта, че нямаме обща граница с Косово, разстоянието между София и Прищина по шосе е малко над 300 км., а по права линия е още по-кратко. В книгата също се отбелязва влиянието на развитието на събитията в Косово и различните сценарии както за България, така и за другите държави от региона.

За кого е предназначена книгата?

Книгата е предназначена за българския читател и се опитва да представи повече или по-малко непознатото Косово. Тя има както исторически и политически контекст, така също се опитва да опише етно-демографската картина в Косово. Посочени са и основните икономически тенденции в страната. В нея има също много карти и снимки, които нагледно представят днешно Косово. Накратко, всеки може да намери по нещо интересно в нея. В книгата съм посочил и много цитати на Антоан дьо Сент Екзюпери. На пръв поглед е малко странно да има нещо общо между известния най-вече с книгата си „Малкия принц", но и с други свои произведения френски писател и Косово. Оказва се обаче, че не е така. Ако прочетете книгата, предполагам и Вие ще се уверите в същото.

Какво е основното послание на книгата?

Основното послание в книгата е, че трябва да общуваме повече едни с други и че преди да вдигнеш ръка и да посегнеш на другия, затова че той има различно мнение или възглед, преди да нанесеш „своя удар", може би е по-добре да се опиташ да вникнеш в аргументите и мотивация на човека срещу теб. Може би тогава ще има не само повече мир, но и повече разбирателство между самите нас.

 

Успех на представянето на книгата!

Благодаря.

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.