Холандската партия D66 (Democraten 66) чрез своя пресцентър отговори на въпросите на Портал “Европа”. Партията D66 разполага с шест места в Долната камара на холандския парламент. Това е либерално-демократична, центристка партия, чиято основна електорална подкрепа идва от средите на младите хора от големите градове, със стабилна професия. Партията води подчертана про-европейска политика, а в платформата й са приоритетни принципите за етническа и религиозна толерантност.
Вашата партия ще подкрепи ли на 7 февруари присъединяването на България към ЕС?
Ще го подкрепи.
Вашата партия подкрепя ли присъединяването на Румъния към ЕС на 1 януари 2007 година?
Ще го подкрепи, с оглед на факта, че ратификацията е една и съща за Румъния и за България. Пакетното гласуване е нещо, на което Партията D66 се противопоставяше още от самото начало на преговорите за присъединяване. За съжаление нямаше мнозинство за подобно решение в Съвета.
Какво е мнението на вашата партия за степента на готовност на София и Букурещ за членството в ЕС?
Ние сме изпълнени с вяра, че България и Румъния ще бъдат в състояние да изпълнят необходимите изисквания поне преди 1 януари 2008 година. Ратификацията на този Договор ще увеличи шансовете, правителствата на България и Румъния да дадат всичко от себе си, за да изпълнят критериите преди 1 януари 2007 година.
В кои сфери съзирате основните трудности и пречки?
Имайки предвид важността на техническите формалности в този Договор, нашите основни притеснения са: фиксираният краен срок 1 януари 2008 година като крайна дата за приемане, и свързването на двете страни в един общ договор.
Какво е общото впечатление на общественото мнение в Холандия за България и Румъния като бъдещи членки на ЕС?
Ще цитирам последните данни от “Евробарометър” – 52% от населението подкрепя влизането и на Румъния, и на България в ЕС. Ние се надяваме, че обществото тук споделя възгледа на партията ни D66, че и двете страни принадлежат към европейското семейство.
Мислите ли, че едно евентуално отлагане на приемането би променило съществено ситуацията в двете страни?
Според нас, едно забавяне на ратификационния процес – на този стадий – до следващия мониторингов доклад на Комисията – би се интерпретирало в Румъния и България като знак за липса на доверие в техните способност – и желание – да изпълнят критериите за приемане. Предвид сигналите, които дават някои холандски политически партии, такава интерпретация в Букурещ и София би била оправдана. И все пак, важното е да се продължи с натиска за осъществяване на процеса на реформите. В обществата и на двете страни трябва да се подкрепят и заздравяват партиите и групите, които поддържат този процес. В светлината на темпото на реформите през последните няколко месеца, ние сме уверени, че много неща може да се променят към по-добро за следващия период от половин или една година.