10-01-2009
Програмата за развитие на селските райони – възможности за финансова подкрепа
Информационно-разяснителна публикация от проект, осъществяван от обединение "СТРАТЕГМА-Европейски институт" с възложител Държавен фонд "Земеделие".
Развитие на конкурентно земеделие и горско стопанство и основан на иновации хранително-преработвателен сектор, опазване на природните ресурси и околната среда, насърчаване на възможностите за заетост и по-добро качество на живот в селските райони – това са целите на Националния стратегически план за развитието на селските райони. За тяхното постигане, след задълбочени консултации, са формулирани конкретни мерки. Основният документ, който ги определя, е
Програмата за развитие на селските райони на Република България 2007-2013 г. (ПРСР)
Програмата за развитие на селските райони на Република България 2007-2013 г. (ПРСР)
чието изпълнение започна през 2008 г. с поетапно стартиране на 22 мерки, по-голямата част от които ще се изпълняват до края на периода на нейното действие – 31.12.2013 г. Реализацията на останалите 7 мерки ще започне през 2009-2010 г. и ще продължи до края на 2013 г. Програмата предвижда предоставяне на финансова подкрепа за 14 групи допустими кандидати.
Мерките за подкрепа на конкурентоспособността на земеделския и горския сектор (ос 1) се прилагат на територията на цяла България и са обединени тематично в три групи: повишаване на знанията и подобряване на човешкия потенциал; преструктуриране и модернизиране на технологичната база и насърчаване на иновациите и подкрепа за адаптиране на структурата на стопанствата и за кооперирането им.
Тъй като основната цел на Програмата е подкрепа за развитието на селските райони, част от мерките (основно от приоритетни оси 3 и 4) ще бъдат прилагани само в определените селски райони, обхващащи 231 общини на територията на цялата страна. Мерките по приоритетна ос 2 (за опазване на околната среда и природните ресурси) обаче са с различен териториален обхват и обхващат необлагодетелствани територии, земи с висока природна стойност, традиционни овощни градини, нитратно уязвими зони, подложени на ерозия и др. Те са обединени тематично в две групи: подкрепа на устойчивото управление на земеделските земи и насърчаване на устойчивото управление на горите.
Насърчаването на по-разнообразни възможности за заетост и подобряването на качеството на живот в селските райони са двете тематични групи, обединяващи мерките по ос 3 на ПРСР. Мерките от ос 3, насочени към заетостта, ще се прилагат с малки изключения на територията на всички селски райони, докато тези, ориентирани към подобряване на качеството на живот, ще се изпълняват в 178 селски общини: т. нар. „общини извън агломерационните ареали”, с други думи - общини, в които не се предвижда финансиране на проекти от ОП „Регионално развитие”.
Мерките по приоритетна ос 4 са насочени към т.нар. Подход ЛИДЕР. Той се прилага на териториален принцип във всички селски общини и подпомага създаването и функционирането на местни инициативни групи (МИГ), обхващащи територия с минимум 10 000 и максимум 100 000 жители (вкл. градове в селските райони) и подпомага финансово стратегии за местно развитие.
Наред с това ПРСР откроява като особено важни и други тематични области като енергийна ефективност, съответствие с европейските стандарти, подпомагане на млади фермери, устойчив туризъм, нови работни места и т.н. Те са застъпени в специални групи от мерки.
Мерките за подкрепа на конкурентоспособността на земеделския и горския сектор (ос 1) се прилагат на територията на цяла България и са обединени тематично в три групи: повишаване на знанията и подобряване на човешкия потенциал; преструктуриране и модернизиране на технологичната база и насърчаване на иновациите и подкрепа за адаптиране на структурата на стопанствата и за кооперирането им.
Тъй като основната цел на Програмата е подкрепа за развитието на селските райони, част от мерките (основно от приоритетни оси 3 и 4) ще бъдат прилагани само в определените селски райони, обхващащи 231 общини на територията на цялата страна. Мерките по приоритетна ос 2 (за опазване на околната среда и природните ресурси) обаче са с различен териториален обхват и обхващат необлагодетелствани територии, земи с висока природна стойност, традиционни овощни градини, нитратно уязвими зони, подложени на ерозия и др. Те са обединени тематично в две групи: подкрепа на устойчивото управление на земеделските земи и насърчаване на устойчивото управление на горите.
Насърчаването на по-разнообразни възможности за заетост и подобряването на качеството на живот в селските райони са двете тематични групи, обединяващи мерките по ос 3 на ПРСР. Мерките от ос 3, насочени към заетостта, ще се прилагат с малки изключения на територията на всички селски райони, докато тези, ориентирани към подобряване на качеството на живот, ще се изпълняват в 178 селски общини: т. нар. „общини извън агломерационните ареали”, с други думи - общини, в които не се предвижда финансиране на проекти от ОП „Регионално развитие”.
Мерките по приоритетна ос 4 са насочени към т.нар. Подход ЛИДЕР. Той се прилага на териториален принцип във всички селски общини и подпомага създаването и функционирането на местни инициативни групи (МИГ), обхващащи територия с минимум 10 000 и максимум 100 000 жители (вкл. градове в селските райони) и подпомага финансово стратегии за местно развитие.
Наред с това ПРСР откроява като особено важни и други тематични области като енергийна ефективност, съответствие с европейските стандарти, подпомагане на млади фермери, устойчив туризъм, нови работни места и т.н. Те са застъпени в специални групи от мерки.
ПРСР – 30 мерки, обединени в 4 приоритетни оси: /виж ТУК всички отворени МЕРКИ и НАРЕДБИ!/
• Ос 1: “Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горския сектори” – 37% от бюджета на ПРСР;
• Ос 2: “Подобряване на околната среда и природата” – 24% от бюджета;
• Ос 3: “Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика” – 27% от бюджета;
• Ос 4: “ЛИДЕР” (от френски: "Връзки между дейностите за развитие на икономиката в селските райони") – 2,5% от бюджета.
Общият
финансов ресурс
на ПРСР за безвъзмездна помощ на допустимите кандидати е в размер на близо 3 млрд. и 242 млн. евро. От тях 80% са средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а останалите 20% са национално съфинансиране. Финансовият ресурс е разпределен по приоритетни оси.
Размерът на безвъзмездна помощ варира в зависимост от типа на прилаганата мярка и изпълняваните дейности. В случаите, в които той се изчислява като част от общата стойност на осъществявания проект, помощта е в граници между 50 и 100% от общата стойност на проекта. За част от мерките безвъзмездната помощ се предоставя на площ (обработваема земя или гори) или на земеделско стопанство (например при подпомагане на млади фермери и полупазарни стопанства).
• Ос 1: “Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горския сектори” – 37% от бюджета на ПРСР;
• Ос 2: “Подобряване на околната среда и природата” – 24% от бюджета;
• Ос 3: “Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика” – 27% от бюджета;
• Ос 4: “ЛИДЕР” (от френски: "Връзки между дейностите за развитие на икономиката в селските райони") – 2,5% от бюджета.
Общият
финансов ресурс
на ПРСР за безвъзмездна помощ на допустимите кандидати е в размер на близо 3 млрд. и 242 млн. евро. От тях 80% са средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а останалите 20% са национално съфинансиране. Финансовият ресурс е разпределен по приоритетни оси.
Размерът на безвъзмездна помощ варира в зависимост от типа на прилаганата мярка и изпълняваните дейности. В случаите, в които той се изчислява като част от общата стойност на осъществявания проект, помощта е в граници между 50 и 100% от общата стойност на проекта. За част от мерките безвъзмездната помощ се предоставя на площ (обработваема земя или гори) или на земеделско стопанство (например при подпомагане на млади фермери и полупазарни стопанства).
ПРСР – 14 групи допустими кандидати, сред които:
• Земеделски производители/фермери;
• Собственици на гори и техните асоциации, горски кооперации; държавни лесничейства; микропредприятия, преработващи горски продукти; национални паркове и др.;
• Признати организации на производители;
• Предприятия от хранително-вкусовата промишленост;
• Предприятия в сектори, различни от земеделието, работещи в селските райони;
• Общини в селските райони;
• Неправителствени организации и читалища;
• Официално регистрирани религиозни институции;
• Местни инициативни групи.
Управляващ орган на ПРСР е Дирекция „Развитие на селските райони” на Министерството на земеделието и храните. Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие”, чрез своите 28 областни поделения приема, проверява и взема решение за финансиране на подадените
заявления за подпомагане
по мерките на Програмата. Обхватът на помощта, допустимите кандидати, допустимите разходи и условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездна помощ по всяка мярка се определят с наредби, издадени от министъра на земеделието, които се публикуват в "Държавен вестник". Министърът издава заповед, с която утвърждава покана за приемане на заявления за подпомагане по съответната мярка и определя началната дата за приемане на заявленията от РА към ДФ „Земеделие”. Всяка покана се публикува в националните всекидневници и на интернет страниците на МЗХ http://mzh.government.bg и РА към ДФЗ http://www.dfz.bg. Към настоящия момент подаването на заявления за подпомагане по почти всички мерки на Програмата е без краен срок.
За успешното изпълнение на ПРСР е важно обществото да е добре информирано за условията и изискванията за кандидатстване и управление на безвъзмездната помощ, получавана в рамките на Програмата. Специално изготвен Комуникационен план предвижда редовно предоставяне на информация. Потенциалните кандидати ще намерят подробности и в офисите на областните дирекции ДФЗ – РА, както и в Областните служби за съвети в земеделието.
• Земеделски производители/фермери;
• Собственици на гори и техните асоциации, горски кооперации; държавни лесничейства; микропредприятия, преработващи горски продукти; национални паркове и др.;
• Признати организации на производители;
• Предприятия от хранително-вкусовата промишленост;
• Предприятия в сектори, различни от земеделието, работещи в селските райони;
• Общини в селските райони;
• Неправителствени организации и читалища;
• Официално регистрирани религиозни институции;
• Местни инициативни групи.
Управляващ орган на ПРСР е Дирекция „Развитие на селските райони” на Министерството на земеделието и храните. Разплащателната агенция към Държавен фонд „Земеделие”, чрез своите 28 областни поделения приема, проверява и взема решение за финансиране на подадените
заявления за подпомагане
по мерките на Програмата. Обхватът на помощта, допустимите кандидати, допустимите разходи и условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездна помощ по всяка мярка се определят с наредби, издадени от министъра на земеделието, които се публикуват в "Държавен вестник". Министърът издава заповед, с която утвърждава покана за приемане на заявления за подпомагане по съответната мярка и определя началната дата за приемане на заявленията от РА към ДФ „Земеделие”. Всяка покана се публикува в националните всекидневници и на интернет страниците на МЗХ http://mzh.government.bg и РА към ДФЗ http://www.dfz.bg. Към настоящия момент подаването на заявления за подпомагане по почти всички мерки на Програмата е без краен срок.
За успешното изпълнение на ПРСР е важно обществото да е добре информирано за условията и изискванията за кандидатстване и управление на безвъзмездната помощ, получавана в рамките на Програмата. Специално изготвен Комуникационен план предвижда редовно предоставяне на информация. Потенциалните кандидати ще намерят подробности и в офисите на областните дирекции ДФЗ – РА, както и в Областните служби за съвети в земеделието.
