Членът на ЕП Слави Бинев (Независим-Атака), член на Комисията по икономическите и парични въпроси и зам.-член в Подкомисията по правата на човека обобщи проблемите, пред които се изправя бизнесът в България вследствие на кризата и начините, по които трябва да бъдат решени.

Гърция изисква помощ от европейските институции в момент, в който целият регион, включително България, се бори за получаване на средства от фондовете за справянето с кризата. Това става проблем, понеже примерът на Гърция може да предизвика ефекта на доминото и "всеки да се нареди на опашката за получаване на средства не спазвайки правилата, а напротив - бидейки непослушен", както каза Слави Бинев.

Гърция не е спазила правилата, наложени от европейските институции, допълни той.

Бавният икономически растеж, високата безработица и застаряването на населението не са нови проблеми, те са на дневен ред още от началото на 90-е години на 20-и век. те обаче се усетиха с особена острота по време на пика на икономическата криза. Мнозина смятаха, че ключов механизъм за решаване на тези проблеми е единният европейски пазар - "те има от какво да се притесняват днес", коментира Слави Бинев, защото според него кризата ще повлияе на по-нататъшното задълбочаване на интеграцията на европейския пазар. "В момента всеки сам търси решението на проблемите в своята страна", идеята за колективни действия не е чак толкова популярна, допълни евродепутатът.

По думите му се е променил из основи ландшафтът на европейските банки. Някои от най-големите банки в ЕС бяха национализирани и правителствата предоставиха обществени гаранции за банковите заеми - "Правителствата се намесиха за рефинансирането на банките".

Финансовата криза подчерта ползите от членството в Европейското икономическо пространство. Еврото като че ли имунизира своите членове - това е възможност да решим голяма част от проблемите. "Старите държави-членки обаче се опасяват, че новоприсъединилите се може да повлияят с грешките си върху еврозоната. Ние в момента сме много по-дисциплинирани от гърците, тях обаче не ги вадят от еврозоната, а нас пък не ни приемат", посочи Слави Бинев.

Коментирайки конкурентоспособността на европейския бизнес, евродепутатът посочи, че като че ли заплатите в ЕС се повишиха по-бързо от самото производство. Застаряващото население и по-ниската раждаемост не са само социален проблем, а и икономически: "Каквото и да си говорим, емигрантите настъпиха твърде много в ЕС - днес политиците търсят начин за регулация на настъплението на емиграцията в Европа", каза евродепутатът. Той е категоричен, че това се отразява и на заплатите в ЕС, и на повишаващото се равнище на престъпността.

Коментирайки въпроса за изменението на климата, Слави Бинев подчерта, че Европейският съюз е отговорен само за около 13 процента от вредните емисии въглероден диоксид в световен мащаб. ЕС обаче подпомага и насърчава само онези автомобилни компании, които работят с нови технологии. В автомобилната индустрия работят твърде много хора и еко-изискванията са по-рестриктивни, отколкото се полага.

Слави Бинев коментира и европейската директива, която ще лимитира времето, в което държавата може да задържа плащанията си към фирми, които са изпълнявали държавни поръчки. В обществения сектор на ЕС средното закъснение на плащанията е 160 дни, а се отбелязват и закъснения от по 1000 дни... - както беше отчел евродепутатът от десницата Отмар Карас, когото г-жа Виолета Станичич цитира в началото на гражданския форум в Габрово.

"Това е голям проблем на българския бизнес. Осигуровките и данъците си изискват моментално от бизнеса, а в същото време задлъжнялостта на държавата към икономическите субекти е голяма", коментира Бинев, според когото в страната ни трябва да влезе ново законодателство, регулиращо тази материя. "Не трябва да чакаме тази европейска директива, България трябва да побърза - поне по отношение на данъците", каза той.