ЕЛМАР БРОК: БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВИНЯВАТ С ВЪНШНИ ФАКТОРИ ЗА ЧЛЕНСТВОТО В ЕС!
Не се променя мнението на Оли Рен от 3 април, въпреки демарша на европейските либерали от снощи - това стана ясно на дебата в Европарламента за напредъка на БЪлгария
Дебатът е протекъл според предварително формулираните въпроси от страна на председателя на Външната комисия на ЕП Елмар Брок и двамата докладчици – за България и Румъния, съответно Джефри ван Орден и Пиер Московиси. Те са отправили встъпителни изказвания.
Това научи Портал ЕВРОПА от разговор с Димитър Абаджиев, наблюдател в ЕП.
Елмар Брок направи ретроспективно изказване за това, защо се прави този дебат – а именно, ЕП да бъде интегриран при вземането на решението от ЕК на 16 май. Брок подчерта, че най-важният отговор трябва да бъде, дали е достигната критичната маса от изпълнени ангажименти от страна на България и Румъния и дали трябва да се задействат предпазните клаузи, съответно за отлагане или т.нар. тематични предпазни клаузи. Той обясни, че може да има допълнителна система за наблюдение по отделни глави, макар и двете страни да станат членове на 1 януари 2007 г. Брок подчерта специално, че най-важното е да се дадат уверения и доказателства до 16 май, че новоприетите закони се прилагат.
Елмар Брок специално подчерта, че е възмутен, че има политици в България и в ЕП – очевидно визирайки КЗБ и съответно евродепутати от групата на либералите, които го упрекват, че с неговите въпроси пречи за присъединяването на България. Брок категорично възрази срещу тези коментари – Не е вярно, че с моите изказвания преча на членството на България. Аз с оценките си държа да се убедим, че ангажиментите са изпълнени, е пояснил той.
Докладчикът за страната ни Джефри Ван Орден отново подчерта, че е много важно да няма отлагане, защото това би предизвикало евроспектицизъм и ще даде сила на националистическите процеси в България. Ван Орден каза, че трябва да се прецени допълнително дали да се приложи предпазна клауза за България по глава “Правосъдие и вътрешни работи”.
Еврокомисарят по разширяването Оли Рен преповтори това, което каза преди 20 дни в комисията по външна политика. Рен подчерта, че ЕК още не е в състояние да отговори точно дали е натрупана критична маса от изпълнени ангажименти, както и какво да препоръча на 16 май. Направеното до 30 април ще бъде отчетено в доклада, увери отново той. Оли Рен отново направи диференциация между България и Румъния, особено по отношение на съдебната система и корупцията. “Напредъкът в Румъния е значителен, резултатите са много видими”, каза той и подчерта, че единственото направено от София напоследък е ограничаването на имунитета на депутатите. “Продължават да стоят неизяснени въпросите за независимостта на съдебната система”, каза Рен, визирайки очевидно последните промени в Конституцията.
Оценката на еврокомисаря Рен продължава да бъде непроменена въпреки демарша на социалистите и либералите, коментира пред Портал ЕВРОПА българският наблюдател в ЕП Димитър Абаджиев.
Последваха изказвания на много депутати от различни групи. Повечето изказвания на евродепутатите са били, че действително напредъкът на България е по-малък, отколкото в Румъния, но преобладаващият тон е бил, че не трябва да се разделят двете страни! И двете страни трябва да бъдат членове на ЕС от 1 януари догодина, като през есента се прецени допълнително какви предпазни клаузи да бъдат активирани. Това обясни за Портал ЕВРОПА Димитър Абаджиев.
Оли Рен в заключителното си изказване е посочил, че на 16 май ще се даде конкретната препоръка от страна на ЕК. Ако няма отлагане, ключовият период ще е октомври, когато ще се препоръча дали да се приложат някои от останалите предпазни клаузи.
Портал ЕВРОПА научи от свои източници в Европейския парламент, че до час се очаква прес-изявление на г-н Елмар Брок, в което с остър тон той ще възрази на днешния демарш на Либерално-деморкатичния алианс. Българските управляващи не трябва да се извиняват с външни фактори и лично с ръководителя на външната комисия в Европарламента, а трябва да си вършат работата – такъв ще е смисълът на прес-изявлението, за което Портал ЕВРОПА научава пръв.
По-късно прес-службата на ЕП разпространи подробности за изявленията на евродепутатите по време на дебата:
Франциско Жозе Мон Милиан /Francisco José MON MILLÁN/ от Групата на Европейската народна партия /Християндемократи/ и Европейските демократи каза, че е уместно България и Румъния да знаят през юни дали ще се присъединят и че графикът трябва да се фиксира колкото се може по-рано.
Председателят на Групата на социалистите в Европейския парламент Мартин Шулц (Martin SCHULZ) заяви, че неговата политическа група иска България и Румъния да се присъединят на 1 януари 2007 г. Убедени сме, че правителствата на двете страни полагат усилия да отговорят на изискванията и няма пречки пред пълноправното им членство, каза той. Според него целта е постижима ако има изпълнение на изискванията. Искаме те да станат членки и да се чувстват добре дошли в ЕС, добави Шулц.
Анеми Нейтс (Annemie NEYTS) от Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа се противопостави на приемане на възможността за непосредствен мониторинг тъй като "стриктният надзор говори за дискриминация". Тя добави, че мнозинството на членовете на групата й считат, че България и Румъния трябва да станат членки на ЕС на 1 януари 2007 г. освен ако има неоспорими доказателства, които дават основание да се мисли обратното.
Йост Лагендайк (Joost LAGENDIJK ) от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс заяви, че трябва да се поддържа натиска над двете страни членки и добави, че има разлики между Румъния и България. Той цитира доклади на независими експерти, според които напредъкът на Румъния е по-последователен и добави, че Румъния трябва да бъде възнаградена.
Бастиан Белдер (Bastiaan BELDER) от Групата Независимост/Демокрация призова да се гарантира пълната защита на религиозната свобода и незаконното конфискуване на църковното имущество да се възстанови.
Независимият Андреас Мьолцер (Andreas MÖLZER) каза, че България и Румъния са част от европейското семейство, но не е ясно дали ще издържат икономически на присъединяването.
Кинга Гал (Kinga GÁL) от Групата на Европейската народна партия и Европейските демократи се съгласи ,че въпреки големите усилия съдебната реформа и борбата с корупцията остават повод за голямо безпокойство.
Александра Доболи (Alexandra DOBOLYI) от Групата на социалистите в Европейския парламент каза, че България показва постоянен напредък във всичке области. Вярвам, че България и Румъния споделят нашите ценности и затова на 1 януари 2007 г. трябва да станат пълноправни членки на ЕС.
Според Ян Маринус Вирсма (Jan Marinus WIERSMA) от Групата на социалистите в Европейския парламент не трябва да се допуска съперничество между двете кандидатки. "И двете са постигнали не малко през предходните месеци и можем да гледаме с оптимизъм към 16 май", каза той, но не изключи възможността за задействане на някои предпазни клаузи.
