БАРОЗУ: КОРУПЦИЯТА В ХЪРВАТИЯ МОЖЕ ДА ПОПРЕЧИ НА БЪРЗОТО Й ВЛИЗАНЕ В ЕС
Брюксел насочва вниманието си към реформите в Хърватия като възможна пречка за бързото влизане на страната в ЕС, като поставя на заден план собствените си институционални проблеми, съобщава EUobserver.
„Ключът към скоростта на разширяването е общо взето в ръцете на Хърватия", заяви председателят на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозу след вчерашната си среща с хърватския президент Стипе Месич.
„Понякога е важно да се постави дата за да можем да фокусираме усилията си, но на този етап аз не мога да обвържа комисията с дата, така че няма да го направя", добави Барозу, като посочи, че Загреб трябва да постигне напредък в правата на малцинствата, съдебната реформа и на първо място корупцията.
Изказването на Барозу се различава от изявлението му на 25 септември, че ЕС може да приеме Хърватия само след като приеме нова Конституция, тъй като сегашния европейски договор предвижда място само за 27 комисари и покрива само присъединяването на България и Румъния.
„Няма промяна в позицията, тя все още си остава същата", заяви говорител на Барозу. „Той просто не посочи това днес. Той отправи много ясно послание към Хърватия да се реформира".
От своя страна Месич повтори, че „Хърватия е твърдо решена да стане 28-я член на ЕС", като добави, че „всяко забавяне на разширяването ще бъде равнозначно на поставяне под въпрос на целия европейски проект".
Хърватското външно министерство е изготвило решение на институционалния проблем на ЕС, като предлага малки промени в договора за присъединяване на страната, които могат да заобиколят нуждата от мащабна реформа на европейската Конституция.
Анализатори посочват, че все по-честото споменаване на хърватската корупция от страна на Брюксел като основен проблем на държавата, е игнориране на докладите на организации като „Трансперънси Интернешънъл", които посочват, че Хърватия е най-малко корумпираната държава от Западните Балкани и дори е по-малко корумпирана от Румъния.
В същото време колегите на Барозу не са толкова стеснителни в посочването на дати пред Загреб, който се надяваше да влезе в съюза през 2009г. навреме за новите парламентарни избори и новата Европейска Комисия.
Председателят на ЕП Жозеп Борел заяви на Месич, че 2009г. трябва да остане датата, към която да се стреми Хърватия, а комисаря по разширяването Оли Рен обяви на 1 декември, че „края на десетилетието" е реалистична цел.
