ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ – ПРЕДСТОЯЩИ ПРОМЕНИ
Тук, в третата част, ще се спрем на това, което се променя в Европейската комисия след влизането в сила на Лисабонския договор и реформите, които произтичат от него.
Договорът от Лисабон реформира състава на Комисията след влизането му в сила.
Редица наши читатели са питали екипа на Портал ЕВРОПА дали в следващата Комисия, която ще започне работа през 2009 година, ще има български еврокомисар. Отговорът е – да, след като изтече мандатът на Комисията Барозо – следователно и на Меглена Кунева, България отново ще има възможност да излъчи свой представител в Колегиума.
От 2014 г. нататък обаче броят на членовете на Комисията ще бъде равен на две трети от броя на държавите-членки (т.е. еврокомисарите ще бъдат 18 при настоящата численост на държавите-членки: 27). Ако междувременно Хърватия, Македония и Турция се присъединят, те могат да бъдат 20 еврокомисари. Еврокомисарите ще бъдат избирани на базата на равноправен ротационен принцип между държавите-членки. Европейският съвет ще може да променя този брой с единодушие. В по-следващия състав на ЕК – от 2014 година – България не е сигурно дали ще има свой еврокомисар. Процедурите тепърва предстои да бъдат уточнени...
Както обясни специално за читателите на Портал ЕВРОПА в нашата онлайн-дискусия в рамките на „Говори с Европа” лично министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, „Възможно е и в нея (в състава на ЕК от 2014 г. – бел.ред.) да има българин. По-същественото е тогава комисарите да бъдат добри професионалисти, политици-реформатори и почтени хора. Защото ще водят политики в полза на хора, права и развитие, а не в полза на отделно взети държави” – каза още министър Грънчарова.
Друго важно нововъведение е, че Договорът от Лисабон въвежда пряка връзка между резултатите от изборите за Европейски парламент и избора на кандидата за председател на Комисията.
Трябва да се отбележи, че ролята на председателя на Комисията ще бъде засилена, когато той получи правото да задължи даден член на Колегиума да напусне своята длъжност.
Създаването на поста върховен представител на Съюза за външните работи и политиката на сигурност също засяга Европейската комисия, защото е предвидено Върховния представител да е и заместник-председател на Комисията за външни отношения. Тъй като отговаря за провеждането на външната политика и на общата отбранителна политика, той ще председателства и Съвета на министрите на външните работи. Освен това той ще бъде представител Съюза на международната сцена по въпросите на външната политика и политиката на сигурност и ще се ползва с помощта на Европейска служба за външни дейности, съставена от служители на Съвета, Комисията и националните дипломатични служби.
