Библиотека / Европа от А до Я

  • A+
  • A-

Програма 2000 (Agenda 2000)

Цел: Обширен пакет от реформи за преструктуриране на селскостопанската и структурна политика, както и установяване на финансовата рамка на ЕС за периода 2000-2006 г., за да се премахнат съществуващите по този път дефицити и да се осъществи разширяването на ЕС на изток.
Документи: Програма 2000: Един по-силен и разширен Съюз [KOM (1997) 2000]; Доклад на Комисията за функциониране на системата от собствени средства [KOM (1998) 560]; Заключение на президиума на Европейския Съвет от 24 и 25 май 1999 г. в Берлин.
Литература: Heinz-Jьrgen Axt: Solidaritдt und Wettbewerb, Gьtersloh 2000; Rolf Caesar, Hans-Eckart Scharrer (изд.): Die Zukunft Europas im Lichte der Agenda 2000, Baden-Baden 2000; Christoph Jessen: Agenda 2000. Das Reformpaket von Berlin, ein Erfolg fьr Gesamteuropa, в: Integration 3/99, стр. 167-175; Elmar Rieger: Agenda 2000. Reform der Gemeinsamen Agrarpolitik, Gьtersloh 1999.
Интернет:http://europa.eu.int/comm/agenda2000/index_de.htm
 След изтичане на финансовата прогноза за периода 1992-1999 г. АБВПакет “Делор” II) финансовата рамка на Европейския съюз трябваше да бъде установена отново за периода 2000-2006 г. (� Бюджет и финанси). При това от първостепенно значение бе реформата на селскостопанската и структурна политика, които заедно даваха почти 80% от бюджета на Общността. На 16 юли 1997 г. в своя доклад “Програма 2000: един по-силен и разширен Съюз” Комисията представи принципните рамки. В него са представени предложения за големи реформи в политиките на Европейската общност, влиянията на разширяването и неговото финансиране, както и съставните елементи на предстоящата стратегия спрямо кандидатите за присъединяване. Наред с тези стратегически положения в рамките на Програма 2000 бяха публикувани и обстойни доклади за осъществяване на “критериите от Копенхаген” (� Разширяване) в отделните страни, които ще влязат в Съюза. Въпреки това понятието “Програма 2000” все още се използва като синоним на самата реформа в ЕС и на подготовката за присъединяване на новите кандидати.


Компромисният характер на „Берлинския пакет“
Програма 2000 бе опит да се намери едно решение, което да е приемливо за всички страни членки, и да се отнеме остротата на чистото фиксиране на разходите от дебатите по реформата и разширяването. Въпреки компромисния характер на предложенията за реформа съответните национални интереси бяха в центъра на поли-тическата дискусия: Германия и други страни се позовават на позицията си на нето-платец, Франция не желае да се откаже от финансовите помощи за своето селско стопанство, Великобритания парадира с постигнатата отстъпка на своя принос в бюджета, а Испания разпалено защитава своите финансови интереси в насърчаване на структурната реформа (АБВнетни платци, нетни получатели). Освен това преговорите са помрачени от двойна криза - оставката на Комисията на 16 март 1999 г. и избухването на войната в Косово.
Държавните и правителствените ръководители обаче успяват да се договорят на извънредната среща на върха на 24 и 25 май 1999 г. за приемането на голям пакет от мерки, които трябва да реформират политиките на Общността и да я подготвят за разширяването º на изток. “Берлинският пакет” в най-общи линии се ориентира по основните направления на представените от Комисията предложения, но в някои области изостава от тях. Компромисният характер на пакета проличава и при наличието на многобройни извънредни и специални постановки за регулиране, както и при увеличаването на кохезионния фонд. Берлинските решения в този смисъл са много по-вече циментиране на наличните състояния, отколкото някаква основополагаща реформа. Реформите няма да бъдат достатъчни, за да може да се подготви предстоящото разширяване на изток без дълъг преходен период.


Реформа на селскостопанската политика
Една от основните области на реформата е общата селскостопанска политика, тъй като тя дава около 50% от общия бюджет на ЕС. Общата селскостопанска политика има за цел да укрепва международната конкурентоспособност на селското стопанство на ЕС, да гарантира селскостопанския доход, както и да осигурява защита за потребителите и околната среда. Освен това провеждането и разширяването на започналата през 1992 г. реформа в селскостопанската политика не могат да бъдат договорно отменени, понеже с влизането на десетте държави от Централна и Източна Европа селскостопанската обработваема площ ще се увеличи наполовина и броят на заетите в основния сектор ще се удвои. Това би взривило рамката за финансиране на съществуващата селскостопанска политика.
Най-накрая на срещата на върха в Берлин е договорено замразяване на разходите на номинална стойност от 40,5 млрд. евро годишно за следващите седем години. По този начин, като се вземе предвид инфлационното изравняване, то планираните разходи за периода на финансиране от 2000-2006 г. възлизат на около 300 млрд. евро. Конкурентоспособността на селското стопанство на ЕС трябва да бъде подобрена чрез обратно въвеждане на механизма за поддържане на цените. За зърнените култури това ще стане на два етапа, всеки от които предвижда компенсации от 7,5%, а за цените на говеждото месо и млечните продукти - от около 20% от 2005 г. Възникващите при това загуби в доходите за селските стопани трябва да бъдат компенсирани най-малкото отчасти с директни помощи. Не се прие национално съвместно финансиране на селскостопанска политика. То бе предложено от Германия, за да може тя да намали своята тежест като не-то-платец, пораждаща се от това, че Германия получава от селскостопанския бюджет наполовина по-малко от онова, което внася в него.
Предприетите реформи са правилни като тенденция, но според преценката на много експерти не са достатъчни, за да отговорят както на изискванията, които поставя разширяването на изток, така и на тези от предстоящите преговори със АБВСветовната търговска организация. По-нататъшните реформи в селскостопанска политика са неизбежни. Следващото разглеждане на селскостопанска политика е предвидено за 2003 г.


Реформа на структурната политика
Регионалната, структурната и кохезионната политика имат втория по големина дял в бюджета на ЕС - около 30%. Нейната цел е да засили икономическата и социалната спойка, както и да изравни условията на живот в регионите на ЕС. За да се постигнат тези цели, бе необходима реформа на “изтеклия” през 1999 г. структурен фонд, тъй като чрез седем различни целеви области бяха насърчени над 50% от населението на ЕС. Този така наречен принцип на изливането, не бе достатъчно ефективен и би бил напълно разрушен от разширяването на Съюза, защото всички кандидати за присъединяване трябва да бъдат стимулирани в голяма степен.
Решеният с “Берлинския пакет” план на реформи до голяма степен се ръководи от предложенията в Програма 2000. Той предвижда редуциране на целевите области от седем на три. Насърчаването е който първоначално бе замислен като присъединяване към Икономическия и валутен съюз, бе увеличен от 15 на 18 млрд. евро, въпреки че всъщност би бил достатъчен за страните на ЕС Ирландия, Испания и Португалия.

Установеното насочване на средства за структурния, регионалния и кохезионния фонд, който разполага с 213 млрд. евро за седем години, е с 27 млрд. по-малко от сумата, предложена от Комисията. Разпоредбите се стремят към концентрация на насърчаването на структурната реформа, които обаче биват удавени в многобройни преходни и извънредни правила за почти всички държави членки. Разпалеността, с която страните получателки на кохезионни средства защитават своите налични средства и дори са ги увеличили с 3 млрд. евро, показва, че трябва да се очаква силна съпротива срещу преустройството на помощите по структурното изграждане в хода на разширяването на изток.


Подготовка за разширяването
Чрез реформите в рамките на Програма 2000 би трябвало да се отделят и средства за подготовката и приемането на други държави членки, без при това да се прекрачва границата от 1,27% от брутния социален продукт (БСП) на ЕС за целия бюджет. На Берлинската среща на върха бяха определени около 22 млрд. евро като средства по присъединяването, а в същото време около 58 млрд. евро са на разположение за финансиране на политиките на Общността и за административни разходи в един разширяващ се ЕС. Берлинските решения следват в това отношение зададените от Комисията параметри, но по този начин изостават много от преценките на експертите, които бяха изчислили значително по-високи разходи по присъединяването. Все пак съществуват големи средства, за да може поне присъединяването на кандидатите за членство да бъде финансово подпомогнато. Но парите, които от 2002 г. са подготвени за новите страни членки, се връщат към 15 държави на ЕС. Те не могат да бъдат използвани като допълнителна подкрепа или да бъдат спестени за този случай, затова преди изтичане на финансовия план би трябвало да влязат повече страни от шестте страни членки на Хелзинкската група (разширяване).


Справедливо разпределение на финансовата тежест
Финансовият план до 2006 г. (вж. таблицата) предвижда разходи от около 690 млрд. евро. При това стойностите между 1,09% и 1,15% от БСП са много под горната граница от 1,27% от БСП на ЕС. Въпреки че не се осъществи въвеждането на съвместно финансиране на селскостопанската политика и отстъпката в британския внос към бюджета продължава да бъде непроменена, чрез предприетите реформи и един нов финансов механизъм все пак в средносрочен план се получават спестявания за досегашните нето-платци. До 1 януари 2006 г. Комисията трябва да проведе обща проверка на системата от собствени средства, при което трябва да се проучи въпросът и за създаването на нови автономни собствени средства. В крайна сметка това би могло да означава въвеждането на отделен собствен данък на ЕС. Справедливо разпределение на финансовата тежест в един разширен ЕС може да се постигне само чрез по-нататъшни реформи в областта както на доходите, така и на разходите.

Клаус Гиринг

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.