ИНГО ФРИДРИХ ЗА ЛОБИЗМА В ЕС
Интервю на Портал Европа с германския евродепутат от групата на ЕНП-ЕД, Инго Фридрих за приетите от ЕП промени в областта на лобизма
1. ЕНД-ЕД цели да увеличи прозрачността на лобистката дейност. Според вас, в коя от трите главни Европейски институции към настоящия момент лобизмът е най-малко прозрачен - Комисията, Съвета или Парламента?
Европейският парламент е най-прозрачната институция. Още от 1996г. фактически ние имаме задължителен регистър, в който трябва да се регистрират всички лобисти, желаещи достъп до заседанията и депутатите от Парламента. Същевременно регистрираните лобисти подписват и един кодекс за поведение, според който се подчиняват на строги етически стандарти. Работата на Комисията ми се струва по-малко прозрачна, а колкото до Съвета, процесите по взимане на решения там протичат най-непрозрачно.
2. В САЩ съществува така наречения FARA (Закон за регистрация на чуждестранните агенти)онлайн регистър, който е много добър пример за отчетност и прозрачност. Смятате ли, че подобен подход е приложим и в Европа?
Американският регистър на лобистите е прекалено обхватен и неясен. Това не води до прозрачност. Европейският парламент цели небюрократично решение за лобистите, стремейки се към един общ регистър за трите институции.
3. Вие призовавате за създаване на общ лобистки регистър към ЕП, ЕК и Съвета. Коя от трите институции е най-скептично настроена към идеята и защо?
Съветът на ЕС наистина все още не е изказал своето становище относно един общ регистър и тук според мен се крият най-големите трудности. Именно Съветът работи изключително с представители на националните парламенти.
4. Лисабонският договор увеличава правомощията на Парламента, от една страна, и намалява броя на Еврокомисарите, от друга. Ще улесни или затрудни това лобистите да влияят върху процеса на взимане на решения?
По моя преценка работата на лобистите по-скоро ще се усложни от промените в Договора от Лисабон.
5. Днес България се управлява от доминирана от социалистите тристранна колация, която среща трудности в борбата с престъпността и корупцията. Някои поддръжници на правителството изказват мнение пред пресата, че „България трябва да лобира в Брюксел", така че Европейската комисия да не активира така наречената „предпазна клауза" или с други думи да накаже правителството заради провалите му в тези области. Възможно ли е подобно „лобиране"?
В дефиницията за лобисти, която Европейският парламент формулира в своя доклад, представителите на правителствата не спадат към лобистите. Те принадлежат към Министерския съвет и по този начин са част от европейските институции. Националните и европейските партии също не спадат към лобистите според тази дефиниция.
6. Известно ли ви е дали правителствата на страните-кандидатки за присъединяване към ЕС използват някакъв вид лобизъм с цел да ускорят приемането си? Ако да, как става това на практика?
Не са само страните-кандидатки тези, които защитават своите интереси в Брюксел, но и правителствата на страните-членки и страните-нечленки се опитват да повлияят върху политиката на ЕС. Това ясно проличава в постоянните представителства, които поддържат различни страни в Брюксел.
