Избори за Европейски парламент – избирателните права на гражданите на ЕС
Проф. д-р Жасмин Попова, която е автор на ключови учебници като "Основи на правото на Европейския съюз" и "Право на Европейския съюз", както и на редица публикации, свързани с ЕС.
Като въвежда в първичното общностно право понятието „Европейско гражданство” Договорът за Европейски съюз (ДЕС) от Маастрихт (1992г.) преодолява политиката на символи и пристъпва към създаване на реално съществуващи права на гражданите на ЕС, свързани не само и не толкова с осъществяването на професионална дейност, но и реализиращи връзката между гражданите на Съюза и общностните институции.
Създадено не като субститут, а като допълнение към гражданството на всяка държава-член, европейското гражданство обхваща специфични права, изброени в чл.18 –21 от ДЕО. Сред този каталог правото на гражданина на ЕС да участва в европейските избори в държавата-член, където пребивава, без да бъде нейн гражданин, закрепено в чл.19 ал.2 от ДЕО, е най-чувствителния елемент на новия правен институт, поради политическото му измерение. Затова и правната му уредба предизвиква много дискусии по време на междуправителствената конференция за приемане на ДЕС.
Като специално право на всеки гражданин на ЕС да участва в политическия живот на държавата по местопребиваването си, правото за участие в изборите за ЕП е проявна форма на принципа на недискриминационно третиране между граждани и не-граждани на държава-член и е естествена последица от основното право на еввопейските граждани за свободно движение и пребиваване на територията на Съюза. Чрез упражняването му се цели по-добрата интеграция на гражданите на ЕС в държавата, в която живеят, без да имат нейната националност. То е въведено за да гарантира на всички граждани на ЕС, независимо от това дали са граждани или не на страната, в която пребивават, възможност да упражняват в тази страна активното и пасивно избирателно право при избори за ЕП при идентични условия .
Предстоящите избори за ЕП (4-7 юни 2009г), първите с участието на българските граждани като граждани на ЕС, е подходящ повод за кратък преглед на понятието и основните храктерни белези на това основно право на европейските граждани.
Упражняването на избирателното право не предполага хармонизиране на избирателните системи на държавите-членки и не засяга прилагането на чл.190 § 4 от ДЕО, според който изборите за ЕП се организират “ съгласно единна процедура във всички държави-членки или съгласно общи за всички държави-членки принципи”. Тъй като, както е известно, към настоящия момент липсва единна процедура за изборите за ЕП, в сила е втората опция на чл.190, § 4 ДЕО – създаването на „ общи принципи”, уреждащи отделни техни аспекти . Така изборите за ЕП и статутът на европейските депутати са обект на правно регулиране както от норми на общностното, така и на вътрешното право на държавите-членки. Оттук и наличието на редица различия в режима в отделните държави на ЕС, както и на различни становища по въпроси, които а priori изглеждат очевидни и неподлежащи на дискусия, като напр. въпросът за титулярите на избирателното право (приложението ratione personae на националната уредба на изборите за ЕП, третиран по-долу).
През 1976г., с оглед подготовката на първите преки избори за ЕП ( 1979г), Съветът на ЕО приема Акт относно преките избори за Европейски парламент(1), впоследствие изменен и допълнен с Решения на Съвета № 81 от 1993(2) и № 772 от 2002 , в сила от 1.04.2004г.(3) ( означаван като Акт). Този документ съдържа само ограничен брой общи принципи и постигнатото еднообразие с неговото приемане е относително.
Съветът препоръчва приемането на общите принципи, съдържащи се в горепосочения Акт, от всички държави членки съобразно съответните им конституционни разпоредби, като същевременно им оставя свободата и възможността да прилагат националното си законодателство за неуредените на общностно равнище въпроси. Чрез приемането на Акта не се осъществяват целите, предвидени в чл.190 ДЕО, но становището на Съвета и на ЕП е, че този текст на първичното право, предвиждащ създаването на единна избирателна система, позволява постепенното реализиране на целеното еднообразие.
Общите принципи за провеждане на избори за ЕС, установени в Акта, се свеждат до :
гласуване по пропорционалната система (чл.1), срок на легислатурата (чл.5), несъвместимости на депутатския мандат (чл.7), време на провеждане (чл.10) и начало на определяне на изборните резултати (чл.11). В съответствие с чл.8 от Акта по отношение на другите аспекти на избирателната процедура регламентацията е прерогатив на държавите-членки .
Във всяка държава-член изборите за ЕП се провеждат върху основата на всеобщо равно и пряко избирателно право при тайно гласуване по пропорционалната система
Изборите се провеждат във всички държави-членки в рамките на един и същ период ; те продължават от четвъртък до неделя поради невъзможността да се постигне съгласие за провеждането им на една дата, предвид различни национални традиции и с оглед на факта, че понякога те съвпадат с национални избори.
В зависимост от националната специфика държавите могат да създават избирателни райони или други електорални подразделения, стига това да не засяга пропорционалния характер на начина на провеждане на изборите. За провеждането на изборите на ЕП по-голямата част от държавите-членки ( предимно тези с по-малобройно население) определят един единствен избирателен район, обхващащ цялата им територия. Изключение правят Франция – 8 избирателни райони, Ирландия – 4, Италия – 5, Обединеното кралство – 11, Полша – 13 , Германия – 16.
Германският закон предвижда възможност конституирането на кандидатски листи както на ниво провинция (Land), така и на ниво федерална държава. Белгия провежда изборите в рамките на три избирателни района, обособени на езиков признак – франкофонска, недерландофонска и германофонска. В съответствие с чл.9, ал.1 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България(4) (ЗИЧЕП) територията на България, включително секциите извън нейните граници, представлява един многомандатен избирателен район.
Държавите-членки имат възможност също и да определят минимален праг за предоставянето на депутатски мандат, който на национално ниво не може да надвишава 5% от подадените гласове. Мнозинството от държавите-членки, вкл. България, не въвеждат такъв праг. Страните, чиято нормативна уредба предвижда минимален праг, са : Дания, Германия, Франция, Унгария, Латвия, Литва, Чехия и Словакия – 5% от подадените действителни гласове , Австрия и Швеция – 4% и Гърция – 3 %.
По отношение на кандидатските листи част от държавите прилагат системата на затворени (блокирани) листи, докато други допускат обединяването на листи или преференциално гласуване за един или повече кандидати (напр. Австрия, Белгия, Дания, Естония и др). В България изборите за ЕП се провеждат по пропорционалната система с национални изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване. За разпределянето на мандатите се използва методът на най-големия остатък – методът на Хеър-Ниймайер на национално ниво (чл. 9 ЗИЧЕП)
Всяка държава е автономна да определи таван за разходите на кандидатите по време на предизборната кампания за избори на ЕП. Таванът, установен в чл.78 ЗИЧЕП за финансиране на предизборната кампания за една кандидатска листа , възлиза на 2 000 000 лв.
Различните видове несъвместимост на европейския депутатски мандат с упражняването на други дейности се дефинира както от общностното, така и от националното право. От 2004г. е несъвместимо упражняването на европейски и национален депутатски мандат. Общностното право регламентира несъвместимостите на статуса на депутат в ЕП със заемането на редица длъжности в други институции и органи на Съюза като :
- член на правителството на държава-член
- член на Комисията на ЕС
- съдия, генерален адвокат или секретар на Съда на ЕО или на Първоинстанционвния съд
- член на ръководството на Европейската централна банка
- член на Сметната палата на ЕС
- омбудсман на ЕС
- член на Икономическия и социален комитет на ЕС, на Комитета на регионите, на административния съвет, директорския съвет на Европейската инвестиционна банка
- служител на институциите и органите на ЕС както и на нейните специализирани агенции и други тела
По смисъла на общностното право няма несъвместимост между европейския мандат и упражняването на частна дейност, но в ЕП има създадена система за деклариране на финансови интереси, както и публичен регистър, в който европейските депутати обявяват всяка извършена професионална или друга дейност срещу заплащане. Държавите-членки имат свобода да определят във вътрешното си право и други видове несъвместимост на депутатския мандат в ЕП.
Българският закон възпроизвежда стриктно общностната регламентация по този проблем (чл.2 ЗИЧЕП)
(1) OJ L 278/ 8.10.1976
(2) Решение на Съвета 93/81 ,OJ L 33/9.2.1993
(3) Решение на Съвета 2002/772, OJ L 283/ 21.10.2002
(4) В сила от 06.03.2007г., обн. ДВ бр.20 от 2007г., изм.ДВ бр.19 от 2008г.
