СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ
В доклада си от 2003 г. London Economics посочва, че изглежда през 2001 г. нито една страна-членка не е имала постоянно най-голямата разлика между цените на производителя и цените на дребно. При случая с хляба, основната съставна част на който е пшеницата, разликата между цената на производителя и цената на дребно може да бъде до 30 пъти по-голяма от цената на производителя, което отразява големия процент на неселскостопански разходи в производството на хляб.
През 2001 г. разликата между цените на производителя и цените на дребно при агнешкото месо във Великобритания и Ирландия се е увеличила, а във Франция и Германия е намаляла. При плодовете и зеленчуците разликата между цените на производителя и цените на дребно или не показва значима тенденция, или показва слабо намаление. През определен период пазарите на едро на плодовете и зеленчуците се характеризират с низходяща тенденция, докато спотовите пазари остават важни за прясна продукция, което понякога води до големи колебания на цените поради климатичните условия и състоянието на предлагането. Големите многопрофилни фирми-закупчици преминават към сезонни или годишни договори с малък брой доставчици, за да постигнат стабилност в сектора на пресните продукти и да намалят разходите. Това ще стабилизира разликата между цените на производителя и цените на дребно. Когато възникнат ценови войни, това може да означава, че първичните производители получават по-малки печалби и имат по-големи разходи.
Ако покупателната способност на Големите многопрофилни фирми води до намалени цени за техните доставчици и ако тези намалени цени се предават на потребителите, тогава не е задължително процентът на печалбата, която получават селскостопанските производители, да падне, но фактическата цена на производителя ще бъде по-ниска, като поради това земеделският производител ще има малка печалба или изобщо няма да има печалба.
В проучване, извършено от Националния съюз на фермерите във Великобритания през 2002 г., кошница с хранителни продукти, която включва говеждо месо, яйца, мляко, хляб, домати и ябълки струва средно 55 евро в супермаркета, а фермерът получава около 16 евро, което е по малко от 1/3 от стойността й на дребно. При отделните продукти фермерите получават 26% от окончателната цена на дребно на говеждото месо, 8% на хляба и 14% на бекона.
През периода 1990-2002 г. в ЕС 17 индексът на потребителските цени (в реално изражение) за всички селскостопански продукти е намалял с 27%. В номинално изражение през същия период цените на селскостопанската продукция в общи линии са останали стабилни. Сериозните разлики при тенденцията на цените на производителя и цените на дребно при хранителните продукти привличат значително внимание, но няма общо съгласие по отношение на причините, които лежат в основата на различията в ценовите тенденции. (Доклад на London Economics за 2003 г.).
Големите фирми за търговия на дребно предлагат все по-голям брой продукти, маркирани като Fair Trade и това трябва да бъде приветствувано. В статия в Уол стрийт джърнъл на 8 юни 2004 г. от Стийв Стектън и Ерин Уайт те пишат следното по отношение на продажбата от супермаркетите на продукти с марката Fair Trade: “Сейнсбърис (английски супермаркет) продава банани Fair Trade на цена над четири пъти по-висока от обикновените банани – и повече от 16 пъти по-висока от това, което получават производителите. Неотдавна Теско сложи 3.46 долара за един фунт кафе Fair Trade, а производителят получава около 44 цента над цената на световния пазар. “Супермаркетите се възползват от етикета, за да правят по-високи печалби, тъй като те знаят, че потребителят е готов да плати малко повече заради високо качество”, казва Емили Дардейн, управител по плодовите продукти във FLO - международна организация за маркиране с Fair Trade– федерация на групи, занимаващи се с Fair Trade със седалище в Германия.
През 2001 г. разликата между цените на производителя и цените на дребно при агнешкото месо във Великобритания и Ирландия се е увеличила, а във Франция и Германия е намаляла. При плодовете и зеленчуците разликата между цените на производителя и цените на дребно или не показва значима тенденция, или показва слабо намаление. През определен период пазарите на едро на плодовете и зеленчуците се характеризират с низходяща тенденция, докато спотовите пазари остават важни за прясна продукция, което понякога води до големи колебания на цените поради климатичните условия и състоянието на предлагането. Големите многопрофилни фирми-закупчици преминават към сезонни или годишни договори с малък брой доставчици, за да постигнат стабилност в сектора на пресните продукти и да намалят разходите. Това ще стабилизира разликата между цените на производителя и цените на дребно. Когато възникнат ценови войни, това може да означава, че първичните производители получават по-малки печалби и имат по-големи разходи.
Ако покупателната способност на Големите многопрофилни фирми води до намалени цени за техните доставчици и ако тези намалени цени се предават на потребителите, тогава не е задължително процентът на печалбата, която получават селскостопанските производители, да падне, но фактическата цена на производителя ще бъде по-ниска, като поради това земеделският производител ще има малка печалба или изобщо няма да има печалба.
В проучване, извършено от Националния съюз на фермерите във Великобритания през 2002 г., кошница с хранителни продукти, която включва говеждо месо, яйца, мляко, хляб, домати и ябълки струва средно 55 евро в супермаркета, а фермерът получава около 16 евро, което е по малко от 1/3 от стойността й на дребно. При отделните продукти фермерите получават 26% от окончателната цена на дребно на говеждото месо, 8% на хляба и 14% на бекона.
През периода 1990-2002 г. в ЕС 17 индексът на потребителските цени (в реално изражение) за всички селскостопански продукти е намалял с 27%. В номинално изражение през същия период цените на селскостопанската продукция в общи линии са останали стабилни. Сериозните разлики при тенденцията на цените на производителя и цените на дребно при хранителните продукти привличат значително внимание, но няма общо съгласие по отношение на причините, които лежат в основата на различията в ценовите тенденции. (Доклад на London Economics за 2003 г.).
Големите фирми за търговия на дребно предлагат все по-голям брой продукти, маркирани като Fair Trade и това трябва да бъде приветствувано. В статия в Уол стрийт джърнъл на 8 юни 2004 г. от Стийв Стектън и Ерин Уайт те пишат следното по отношение на продажбата от супермаркетите на продукти с марката Fair Trade: “Сейнсбърис (английски супермаркет) продава банани Fair Trade на цена над четири пъти по-висока от обикновените банани – и повече от 16 пъти по-висока от това, което получават производителите. Неотдавна Теско сложи 3.46 долара за един фунт кафе Fair Trade, а производителят получава около 44 цента над цената на световния пазар. “Супермаркетите се възползват от етикета, за да правят по-високи печалби, тъй като те знаят, че потребителят е готов да плати малко повече заради високо качество”, казва Емили Дардейн, управител по плодовите продукти във FLO - международна организация за маркиране с Fair Trade– федерация на групи, занимаващи се с Fair Trade със седалище в Германия.
