Институции на Европейския съюз
Регламент
Правен акт с общо действие, задължителен във всички свои елементи, непосредствено приложим във всяка от държавите-членки. Не се нуждае от въвеждане във вътрешното законодателство чрез допълнителни актове на компетентните национални органи (Договор за ЕО, чл. 249 и Договор за Евратом, чл. 161).
Директива
Акт на институция на Общността, задължителен за адресата - държавите-членки, по отношение на резултата, който те трябва да постигнат. Националните власти могат да изберат формите и начините за това. Директивата поражда задължение за държавите-членки да въведат съдържанието й във вътрешното си право чрез актове на компетентните национални органи (чл. 249 от Договора за ЕО).
Решение
Акт на институция на Общността, който е изцяло задължителен, но само за адресата - държава-членка, едно или повече физически или юридически лица.Той е обвързващ във всички свои елементи - налага извършването на определено действие или бездействие, предоставя права или определя задължения (чл. 249 от Договора за ЕО).
Резолюция
Резолюцията е акт,който две институции на ЕС могат да приемат:
Съвета - няма задължителен характер, но правителствата на държавите-членки обикновено съобразяват с нея работните си програми;
Европейския парламент - с този акт се отправя искане до Комисията да изготви проектодокумент по съществуващ проблем.
