Като европейски федералисти, апелираме за по-добро разбиране на ЕС, посочи евродепутатът д-р Андрей Ковачев на тематична кръгла маса
Лидерът на евродепутатите от ГЕРБ в Групата на ЕНП в ЕП д-р Андрей Ковачев изнесе доклад на кръгла маса „60 години след Декларацията на Шуман - жива ли е още европейската мечта?”, която бе организирана в София от Съюза на европейските федералисти и Европейското движение в България съвместно с Министерството на отбраната.
Ковачев е и председател на Съюза на българските федералисти.
Българската прес-служба на ЕНП разпространи акценти от доклада на евродепутата.
Според него през последните шест десетилетия са се осъществили съществена част от идеите на визионерите Робер Шуман и Жан Моне - по отношение на новия модел на европейското бъдеще, този на споделената солидарност, справедливост, свобода и сигурност в един общ европейски дом – Общност, Съюз или Федерация на суверенни държави. Андрей Ковачев очерта раждането на Европейската общност, по-късно на Европейския Съюз, края на комунизма и прехода към демокрация, членството в ЕС и в НАТО на страни от бившия съветски блок, включително България.
"Лисабонският договор ни доближи още повече до целите на Шуман и Моне, но има и още много, което предстои", посочи българският евродепутат. Според него Договорът от Лисабон не е краят на европейското обединение; "той не представлява Стълбовете на Херкулес, след които няма нищо."
"Общият пазар все още не е завършен – по отношение на енергетиката, сектора на услугите и други области. Нещо повече - една от четирите най-важни европейски свободи – свободното движение на хора – не е изцяло постигната, тъй като все още съществуват бариери за българите в упражняването на техните права като европейски граждани. Трябва да се продължи с кохезионната политика, за да се осигури солидарност и сплотеност между всички различни региони и градове в Европа, от Бургас до Белфаст, от Валенсия до Вилнюс", каза Ковачев пред участниците в кръглата маса.
Той се спря върху факта, че дори през годините на комунизма, много българи в изгнание са участвали активно в процеса на европейска интеграция. "Искам да припомня българското присъствие на Конгреса в Хага през 1948 година, по време на който се създава Съветът на Европа, индиректно Колежа на Европа, и 3 години по-късно се е стигнало до подписването на Договора за европейско обединение за въглища и стомана", каза Андрей Ковачев, цитиран от българската прес-служба на ЕНП.
Евродепутатът от ГЕРБ цитира реч на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек от миналата седмица, в която той говори за алтернативен сценарий, при който Желязната завеса не е съществувала. Ковачев коментира, че при такава хипотеза страните от Източна Европа са щели да бъдат сред основателките на ЕС или поне са щели да участват още от самото начало в изграждането на европейските структури. "Не трябва да забравяме, че България и останалата част от Източна Европа са част от европейската визия на Жан Моне и Робер Шуман. Оставените празни столове в Съвета на Европа, резервирани за поробените от комунизма народи, е доказателство за това. Тогава към тези народи Чърчил се обръща по следния начин: "Това са народи, лишени от нормалните демократични свободи, но които със сигурност ще си ги възвърнат с времето” - допълни д-р Андрей Ковачев.
Ето какво още каза той:
"Много често тези дни политиците казват - ако нямаше 9 май 1945, нямаше да има и 9 май 1950 година. Това може и да е вярно фактологически, но аз не вярвам, че човек се учи на добро само след голямо зло. Отказвам да превъзнасям и да издигам в култ войната, която и да е било война, още по-малко да наричам Втората световна война "най-великата война в историята на човечеството". Войната не е велика. Войната е ужасна за всички участващи страни. Вчера видяхме парада в Москва, празнувахме победата над кафявата чума. Победи се празнуват от победителите след всяка война в човешката история. Дали обаче, ако я нямаше тази война, нямаше да има Европейска интеграция? Въпросът е отворен."
Андрей Ковачев се надява, че един ден, когато ще се празнува стотната година от Декларацията на Шуман, "нашите деца да могат да заявят с убеждение, че живеят в Европа, за която мечтаеха и мечтаят както бащите-основатели, така и съвременните европейци."
Ние като европейски федералисти апелираме за по-добро разбиране на Европейския cъюз - посочи българският евродепутат и допълни, че изцяло подкрепя предложението на Съюза на европейските федералисти за паневропейски исторически учебник - проекти, които са отворени и към държави извън ЕС.
Д-р Ковачев се спря и на въпроса за общоевропейските политически партии, чието създаване според него представлява съществена стъпка в правилната посока. Той припомни, че гражданите на ЕС все още гласуват за национални партии, когато се провеждат избори за Европейски парламент, но като позволим на хората да гласуват за паневропейски листи, ще допринесем за демократизацията на вътрешните партийни структури. Според Андрей Ковачев, отговорността и представителността на поста Председател на Европейския съвет би се увеличила, ако той се избира с пряко гласуване.
Според Андрей Ковачев събитията в Гърция са знак за нарастващата необходимост от реформа и направо "нова форма на европейско икономическо управление, което да защитава стабилността на еврото". Той смята, че трябва да бъде подсилен Пактът за стабилност и растеж и че е необходим европейски финансов надзор и контрол върху статистическите системи в държавите-членки, както и върху рейтинговите агенции.
