Европейската комисия представи специфичните си препоръки за икономическата политика на страните членки, включително и на България, в рамките на Европейския семестър 2017 г.
Държавите членки трябва да използват възможността, която предлага икономическото възстановяване, за да продължат структурните реформи, да дадат тласък на инвестициите и да укрепят своите публични финанси. Приоритетите варират в рамките на ЕС, но полагането на допълнителни усилия във всички области е от съществено значение за постигането на по-приобщаващ, стабилен и устойчив растеж.
Европейската комисия предлага своите специфични за всяка държава препоръки (СДП) за 2017 г., в които излага насоките си за икономическата политика на всяка отделна държава членка за следващите 12—18 месеца. Икономиката на ЕС и на еврозоната е устойчива, но предизвикателствата продължават. Сред проблемите са бавният ръст на производителността, последиците от кризата (включително продължаващите неравенства) и несигурността, дължаща се главно на външни фактори. Поради това Комисията призовава държавите членки да използват тази възможност, за да заздравят основите на своите икономики чрез осъществяване на общите икономически и социални приоритети, определени на европейско равнище: насърчаване на инвестициите, извършване на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики.
България остава в групата на страните с прекомерни макроикономически баланси, като основната причина са все още непреодолените рискове във финансовия сектор. Страната има подобрение в бюджетната политика – фискалният дефицит продължава да е нисък, а въпреки спада на безработицата остават структурни проблеми на пазара на труда. Въпреки като цяло по-мекия тон обаче негативната новина е, че България остава във все по-малката най-ниска група заедно с Франция, Италия и Кипър.
Най-сериозни са критиките във финансовата сфера. ЕК повтаря предишна своя констатация, че въпреки "стабилността на сектора като цяло бяха потвърдени уязвими области, включително в някои системно важни институции, и тъй като не са предприети последващи мерки, източниците на уязвимост остават". Комисията подчертава, че въпреки преминалите прегледи от регулаторите БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН) в трите основни сектора – банковия, застрахователния и пенсионния сектор, проблемите при оценките на неликвидни финансови инструменти и активи, както и при сделките между свързани лица, все още остават.
Извън финансовия сектор в останалите препоръки тонът на Брюксел е леко смекчен. В социалната сфера също липсват нови моменти и се отчита спадът на безработицата. Тук обаче ЕК подчертава, че структурните проблеми се запазват. Дългосрочната безработица в България остава проблем и води до неоползотворяване на работната сила, което се изостря от влошената демография. Запазват се и критичните бележки по здравната реформа. ЕК за пореден път посочва, че социалните мерки в България се неефективни и на практика не водят до облекчаване на проблемите на най-засегнатите лица. България все още е страната с най-ниска минимална заплата в рамките на ЕС и най-бедната страна членка в рамките на съюза с групи в неравностойно положение като роми, деца, възрастни хора, хора в селските райони.
Макар да не влиза в икономическите доклади, традиционно Брюксел и тук маркира хода на съдебната реформа като бавен, а нивото на корупцията - като високо. Като отделна препоръка са обособени обществените поръчки, където се очаква да се види ефективно изпълнение на приетите законови промени, а внимание се обръща и на процедурите за предварителен анализ на риска и за обжалване.
Препоръките на Европейската комисия за България ще бъдат официално представени в София в петък, 2 юни 2017 г. от г-н Валдис Домбровскис, Заместник-председател на Европейската комисия отговарящ за еврото и социалния диалог, който ще бъде в България на официално посещение.
Събитието, организирано от Представителството на Европейската комисия в България, ще се състои на 2 юни 2017 г. от 09:00 часа, зала "Роял 3", София Хотел Балкан.
