Образование и обучение в Европа: неравенството продължава да представлява предизвикателство
Изданието за 2017 г. на публикувания Обзор на Комисията на образованието и обучението показва, че националните образователни системи стават по-приобщаващи и по-ефективни. Tой потвърждава обаче също така, че образователното равнище на учениците зависи до голяма степен от социално-икономическото им положение.
Европейската комисия подкрепя държавите членки в усилията им да гарантират, че образователните им системи постигат желаните резултати — данните, събрани в ежегодно публикувания Обзор на образованието и обучението, са важна част от тази работа. Последното издание показва, че въпреки че държавите членки отбелязват напредък по повечето от ключовите цели на ЕС за реформа и модернизиране на образованието, са необходими повече усилия, за да се постигне равнопоставеност в образованието.
Образователното равнище е важно при определянето на социалните резултати. Почти три пъти по-голяма е вероятността лицата, които притежават само основно образование, да живеят в бедност или социално изключване, в сравнение с лицата с висше образование. Най-актуалните данни на Обзора показват също, че през 2016 г. едва 44 % от младите хора на възраст 18—24 години, които са завършили прогимназиален етап на средното образование, са били наети. Сред общото население на възраст между 15 и 64 години безработицата също е много по-висока при лицата, притежаващи само основно образование, в сравнение с тези, които имат висше образование (16,6 % спрямо 5,1 %). В същото време социално-икономическият статус определя успеха на учениците: цели 33,8 % от учениците от семействата в най-неравностойно социално-икономическо положение имат слаби резултати в сравнение с едва 7,6 % от техните връстници с най-привилегирован произход.
Една от целите на ЕС за 2020 г. е да се намали на 15 % делът на 15-годишните ученици, които имат слаби умения по четене, математика и природни науки. Като цяло обаче в действителност ЕС се отдалечава от тази цел, особено при природните науки, където делът на учениците със слаби постижения се е увеличил от 16 % през 2012 г. на 20,6 % през 2015 г.
Особено уязвими са лицата, родени извън ЕС. Тази група често е изложена на множество рискове и препятствия, като например бедни родители или родители с ниска квалификация, това, че у дома не се говори на местния език, достъп до по-малко културни ресурси и изолация и слаби социални мрежи в държавата, в която лицето е имигрирало. Младите хора от мигрантски произход са изложени на по-голям риск от постигане на слаби резултати в училище и от преждевременно напускане на училище. През 2016 г. цели 33,9 % от лицата на възраст 30—34 години, които живеят в ЕС, но са родени извън него, са имали ниска квалификация (прогимназиално или по-ниско образование) в сравнение с едва 14,8 % от родените в ЕС техни връстници.
В ЕС инвестициите в образованието са се възстановили от финансовата криза и са нараснали леко (1 % спрямо предходната година в реално изражение). Ръст е бил отчетен от около две трети от държавите членки. Четири държави са увеличили инвестициите с над 5 %.
На 17 ноември в Гьотеборг лидерите на ЕС ще обсъдят образованието и културата в рамките на работата си по инициативата „Изграждане на общото ни бъдеще“. Европейската комисия ще представи данните за образованието и обучението за тази година. Дискусията в Гьотеборг ще даде видимост на образователната реформа и ще изтъкне нейното политическо значение.
На 25 януари 2018 г. комисар Наврачич ще проведе първата среща на върха на ЕС, посветена на образованието, на която ще бъдат поканени представители на високо равнище от всички държави членки, за да обсъдят начина, по който националните образователни системи могат да се направят по-приобщаващи и по-ефективни.
Контекст
Изготвеният от Комисията Обзор на образованието и обучението за 2017 г. е шестото издание на този годишен доклад, показващ развитието на системите за образование и обучение в ЕС чрез обединяване на широк спектър от данни. Чрез него се измерва напредъкът на ЕС по постигането на шестте цели за образованието и обучението до 2020 г.: 1) делът на преждевременно напусналите системите за образование и обучение (на възраст 18—24 години) следва да бъде под 10 %; 2) делът на лицата на възраст 30—34 години със завършено висше образование следва да бъде поне 40 %; 3) поне 95 % от децата на възраст между четири години и възрастта за започване на начално образование следва да участват в образованието; 4) делът на лицата на възраст 15 години със слаби умения по четене, математика и природни науки следва да бъде под 15 %; 5) 82 % от наскоро завършилите от гимназиален етап на средното образование до висше образование (на възраст 20—34 години), които са напуснали системата за образование или обучение, следва да имат работа; 6) поне 15 % от възрастните (на възраст 25—64 години) следва да участват във формално или неформално учене.
В Обзора (на образованието и обучението) се анализират основните предизвикателства пред европейските образователни системи и се представят политики, благодарение на които тези системи могат да се адаптират по-добре към обществените нужди и нуждите на пазара на труда. Докладът включва сравнение между различните държави, 28 подробни доклада за отделните държави и специален уебсайт с допълнителни данни и информация. Планът за инвестиции за Европа, програмата „Еразъм+“, европейските структурни и инвестиционни фондове, в това число Инициативата за младежка заетост, Европейският корпус за солидарност, както и „Хоризонт 2020“ и Европейският институт за иновации и технологии спомагат за стимулиране на инвестициите и оказват подкрепа по приоритетите на политиката в областта на образованието.
За повече информация
