РЕДАКЦИОННО: ПЪРВАТА ЕВРОПЕЙСКА ГОДИНА НА БЪЛГАРИЯ

За Рождество и Възкресение; за ЕС и “куче-касичка”.

Драги читатели, как сте?

Вчера реших да започна тази празнична благопожелателна редакционна статия с позитивен пример, доказващ колко напред сме отишли; да призова да погледнем гордо назад и да отчетем колко “сме пораснали” през 2007 година: първата европейска година на България, годината, в която демокрацията ни навърши пълнолетие.

Обаче днес отново прочетох собствения си пример и самият аз се обърках: но защо изводът от него вече не ми звучи като само позитивен?!

Примерът е следният: някъде скоро след 1989 година, на Великден, Програма “Хоризонт” прави пряко включване от площад “Св. Александър Невски”. Чуват се камбаните, Патриарх Максим води празнично богослужение, репортерката коментира и обяснява какво се случва, и накрая казва: “Честито Рождество”.

Вчерашният ми извод (позитивният) беше – ето, вижте къде бяхме преди, бъркахме Рождество с Възкресение, а сега вече стигнали до гордо членство в ЕС, споделяйки неговите общи ценности.

Днес ми се струва, че продължаваме да бъркаме и да смесваме на поразия куп важни неща – дори и да сме се научили /колцина ли?/ да правим разлика между Рождество и Възкресение. Поправете ме, ако бъркам (ето – “бъркам” стана ключовият глагол!), но ми се струва, че бъркаме ляво и дясно (особено пък дясно), бъркаме мълчанието за Могилино с компенсаторна PR-кампания под маската на предколедна благотворителност, бъркаме подобряването на българския имидж в Европа с разни спорни изложби в ЕП като тази на Черепа... А тройната коалиция бърка правенето на реформи с писането на екшън-планове и смехотворно се излага, като бърка езиците и направо се губи в “превода” на стратегическите референтни рамки и оперативните програми... а същевременно впряга усилия в “битката” за “евро” вместо “еуро”.

Всъщност две са най-видимите разминавания между родния дневен ред и европейския такъв, 12 месеца след присъединяването на България към ЕС: първото е, че продължаваме да схващаме “Брюксел” като събирателно понятие, като митичен носталгичен образ на “гавазин”. А второто е, че все още си мислим за ЕС като за бездънна, щедра, безвъзмездна касичка.

За Новата година

Надяваме се, че през 2008 година постепенно ще започнем да спираме да се уповаване на европейските институции, които “да заменят” нашите, в които – вижда се от сондажите – вярваме твърде малко, смятайки ги за корумпирани и неефективни. Защото самият ЕС предприема грандиозна промяна на собствените си институции, в опит да ги направи по-работещи и отчетни. Не можем повече да чакаме Брюксел да сложи ред у нас, понеже Брюксел си мисли как да преподреди собствената си къща, за да стане тя по-функционална. Справка – Лисабонският договор. Пожелание – да не го гласуваме у нас единствено механично и церемониално.

Надяваме се също, че започнем “да разбетонираме” грешната представа за европейските пари. Потичането на златни реки от европейски пари е илюзия – кичозна илюзия, която отчайващо точно възпроизвежда иначе смешната реплика “куче-касичка” от стария български комедиен филм от социализма. По-простимо е даже да объркаш Възкресение с Рождество в началото на 90-е, отколкото в края на 2007-а да продължаваш да си представяш еврьопейските структурни фондове като хуманитарна благина, която от само себе си ще потече към нашия край, стига да си близък с политическите партии, които са на власт.

„- Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка. Куче-касичка.
- Старомодно.
- Имаме модерно - зарче-касичка, шлем-касичка.
- Икономията е майка на мизерията.
- Тъй вярно, другарю капитан.
- Това куче защо е зелено?
- То е крокодилче.
- Защо не пише?
- Заяжда. От влагата.
- Лошо другарю...
- Седларов.
- Лошо, Седларов, лошо.“
Да си пожелаем...

Чарът на този цитат да спре да бъде опасен за днешния ни ден, а да си остане във филма "Опасен чар".

Портал ЕВРОПА би искал да пожелае за всички читатели, догодина по същото време да имаме повече поводи за удовлетворение – повече от “евро-еуро”, повече от освобождаването на медицинските сестри. Пожелаваме силни институции, за да не бъдат височайшите патронажи на благотворителни инициативи с ранга на държавна политика.

Пожелаваме европейските десни, либерали и леви да имат ясен и почтен критерий за присъединяване към своите редици на български политически формации.

Пожелаваме на България да догони Румъния. Да се гордеем не с това, как ще се изписва на кирилица името на европейските пари, а с количеството им в портмонето ни.

Пожелаваме последният за 2008 година “Евробарометър” да е различен от последния такъв за 2007-а: да отчита сред нашите съграждани по-ясна представа за редно и нередно, повече толерантност и сигурност в собствените сили.

Портал ЕВРОПА благодари за доверието и интереса на всички свои читатели. Пожелаваме ви светла Коледа и щастлива Нова година!

Огнян Бояджиев,
Главен редактор

ОЩЕ: ТОП-10 НА ПОРТАЛ ЕВРОПА ПРЕЗ 2007 – ГОДИШНАТА КЛАСАЦИЯ НА ЧИТАТЕЛИТЕ