МАГДА КРИЗАН: В РУМЪНИЯ ИМА ЛИПСА НА ИНТЕРЕС КЪМ ДОГОВОРА ОТ ЛИСАБОН, ЗАЩОТО НЯМА ИНФОРМАЦИЯ
Магда Кризан е журналист в румънската новинарска телевизия Realitatea TV. Тя пише по въпросите на външната политика. Кризан коментира специално пред Портал ЕВРОПА настроенията в Румъния по ратифицирания Договор от Лисабон, степента на информираност на обществото по промените, които настъпват за страната с влизането в сила на документа. Букурещ бе четвъртата държава-членка на ЕС, която одобри новия европейски договор. Лисабонският договор е актуалната тема през февруари на инициативата "Говори с Европа" на Портал ЕВРОПА. Повече за инициативата, анкетата, свързана с Договора за реформа на ЕС, богата информационна база, актуални новини и интервюта с български и международни политици и експерти, може да прочетете тук.
Румънският парламент ратифицира Договора от Лисабон в началото на февруари. Какво е отношението на основните политически сили към договора?
Румънският парламент ратифицира новия европейски договор на 4 февруари с голямо мнозинство - 387 гласа "за" , един "против" и въздържал се. Гласуването мина бързо и без никакви дебати, защото всички румънски партии поддкрепят Договора. Другата причина за бързото му ратифициране е, че необичайно за националните законотворци в парламента присъстваше френският президент Никола Саркози. Той пристигна в Букурещ специално за вота, затова дори крайните депутати гласуваха в подкрепа на Лисабонския договор.
Лидерът на румънската националистическа партия "Велика Румъния" заяви: "Каквото е добро за цивилизования свят, трябва да е добро и за нас. Няма нужда да преоткриваме колелото". Политиците от либералната партия определиха ратификацията като връх на проевроевропейските настроения в Румъния. Демократическата партия на президента Траян Бъсеску обяви, че Договорът от Лисабон ще подобри капацитета за взимане на решения в ЕС. Всички те подчертаха изключително положителни аспекти от прилагането на договора. Както президентът, така и премиерът обявиха, че ратификацията е "исторически момент за Румъния".
Как правителството защити своята позиция относно Договора от Лисабон? Каква информационна кампания се проведе?
Нито в обществото, нито на политическата сцена имаше заинтересовани за същността на договора - той се прие като европейска даденост. Единственият глас "против" на ратификацията бе на независимия депутат Лавиния Сандру. Тя се мотивира с довода, че Лисабонският договор е против националните интереси, защото с ратифицирането му той става по-важен от националната Конституция. Тя подчерта и, че Румъния не е допринесла с нищо за дискусиите по съдържанието му . "Румъния прие това, което другите държави-членки са решили", подчерта тя.
В Румъния няма информационни кампании за Лисабонския договор. За мен е странно, че Министерство на външните работи ще проведе такава кампания по-късно през годината, след ратификацията. Министър Адриан Чорояну заяви, че румънците трябва да знаят как новият европейски договор променя ЕС. Като цяло смятам, че интересът на сънародниците ми по европейските въпроси е малък заради сериозните социални проблеми с безработицата и бедността.
Какво знае румънското общество за договора - какво показват проучванията на общественото мнение?
Засега /интервюто е взето на 22 февруари - б.р./ не са проведени социологически проучвания относно Лисабонския договор в Румъния. Обществото обсъжда Договора от Лисабон като европейски въпрос, а не като документ, който засяга и Румъния.
Румъния бе четвъртата държава-членка на ЕС, която ратифицира договора, без да проведе никакви дискусии за това дали парламентът да го одобри или да се проведе референдум. В Румъния има липса на интерес, защото няма информация и вътрешнополитическите борби изсмукват цялата енергия на политическата сцена.
Аргумент в полза на ратификация без дебати на Договора от Лисабон бе и фактът, че Румъния одобри провалилата се проектоконституция на ЕС, която се смята за по-лошия вариант на сегашния договор.
Какво печели и губи Румъния с приемането на Лисабонския договор?
Договорът за реформа на ЕС дава повече правомощия на националните парламенти, това печелят всички държави-членки. Намаляването на броя на еврокомисарите също е хубаво, защото така решенията ще се взимат по-бързо. ЕС ще има и обща стратегия по сигурността и отбраната.
Интервю на Мая Цанева




Svejo
Twitter
Link4e
Pipe
Web-bg
Bghot
Lubimi
Novinitednes
Ping
Facebook
Myspace
Mix
Del.ico.us
Reddit
Digg
Stumbleupon
Myweb Yahoo
Google Bookmarks
Google Buzz

