ПРОФ. Д.Ф.Н. ДОНКА АЛЕКСАНДРОВА: ГРЕЪМ УОТСЪН УМЕЕ ДА КАЗВА ИСТИНАТА БЕЗБОЛЕЗНЕНО

Портал Европа ви представя интервю с проф. д.ф.н. Донка Александрова, преводач на книгата на Греъм Уотсън "Силата на словото", чиято българска премиера ще се състои на 16 май /петък/ от 11,30 часа в Зала 1 на Софийския университет. Събитието се организира по инициатива на българския евродепутат Мариела Баева /АЛДЕ-ДПС/ с медиен партньор Портал Европа. Подробности може да прочетете тук.                                      

Проф. д.ф.н. Донка Александрова е първият университетски преподавател по реторика в България, един от основателите на катедра "Реторика" в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Завършила е българска филология и история във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий" и докторантура в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Специализирала е в Московския държавен университет, Тексаския универститет и др. Работила е като гост-професор в Делхийския университет и университета "Джамия Милия Исламия", Индия. Автор на монографии и учебници по реторика, междукултурен диалог и политически език.

Казвате, че речите на Греъм Уотсън "притежават свой собствен живот". Как бихте описали накратко най-силните страни и умения на оратора Уотсън?

Старите българи са ни завещали поговорката: "Казана дума - хвърлен камък". Живото слово, влязло веднъж в съзнанието на слушателите, престава да бъде достояние само на своя автор - също както е и при писаното слово. Разликата между тях е в това, че ораторът има много повече възможности да общува със съзнанието и подсъзнанието на партньора си в сравнение с писателя: открития поглед, естествената усмивка, доверителния, а не заповеднически тон и пр..

И тъкмо тук са силните страни на Греъм Уотсън като говорител на Европейския парламент: Първо - той притежава необикновена способност да се идентифицира с аудиторията, пред която говори. И това няма нищо общо с популизма - манипулативното ласкаене на потребностите и чувствата на слушателя. Предпоставка за тази идентификациая е не само фактът, че Уотсън е полиглот, но и познаването на реалните проблеми и културата на страните, пред чиито граждани говори.

На второ място - ораторът от позицията си на европейски лидер подсказва адекватни решения на тези проблеми. И на трето - дава своите съвети приятелски, без диктат или безапелационна критика, с подтекста - "Вие сте тези, които решавате, но това е обективната ситуация. Ако искате съобразете се с нея!".

Примери за това откриваме във всички речи: Ораторът критикува Турция, тази, в която се погазват човешките права, но той е за Турция на бъдещето, която ще бъде достойна за членство в ЕС; негодува срещу САЩ, които не се съобразяват с решенията на ООН за войната с Ирак, имат 4 % от населението на света, а произвеждат 25 % от вредните емисии, замърсяващи околната среда. В същото време той е против "Търговската война" със САЩ, вследствие от която ще загубят и двете страни.

Квинтесенцията в ораторското майсторство на Греъм Уотсън е в умението му да казва истината по безболезнен начин и да внушава у другия вяра в собствените му сили, убеденост, че той ще се справи с проблемите. Защото "свободата не обозначава нищо без братство", заключава ораторът.

Ако приемем твърдението на Уотсън, че 21-ви век ще е векът на либерализма, кои са най-актуалните послания на либералната философия спрямо Европа и ЕС в този етап от развитието й?

Бащите на либерализма (Джон Лок, Шарл Монтескьо, Джон Стюарт Мил) формулират принципите на либерализма: свобода на индивида с неговите основни права на живот, собственост и свобода. В действителност в края на ХХ век се разрази стихийна конфронтация между колективизма и индивидуализма, в която очевидно надмощие взе основната ценност на либерализма. Векът, който донесе на човечеството две унищожителни световни войни, който роди понятия като "геноцид", "престъпление срещу човечеството" и "тероризъм", трябва да бъде сменен от век на либералните ценности.

Уотсън заразява с убедеността си, че ще настъпи часът, когато индивидът свободно ще изразява своите мисли; ще развива инициативите си; ще изисква от държавата да подпомага, а не да ограничава правата му, чрез едно прозрачно и демократично управление; ще общува толерантно с другомислещите; ще бъде равноправен, но не като му бъде отнемано или ограничавано имуществото; ще има равнопоставеност на половете; ще бъдат защитени малките и средните предприемачи.

Това процъфтяване на индивидуалните права и свободи според неолиберализма и самия Уоксън се основава върху неприкосновеността на частната собственост и свободната търговия.

Кой са най-верните прозрения на Греъм Уотсън в политически и исторически план?

Греъм Уотсън е мечтател, но той не гледа на света през розови очила. Знаейки добре, че политиката е игра на реалните възможности, той дава вярната диагноза на историческия момент.

Днес светът страда от четири тежки "болести": Бедността - половината от населението на света (6 милиарда) живее с по-малко от 2 евро на ден; един милиард си лягат гладни всяка мечер; Решението, което либералът предлага, за да се преодолее социалната несправедливост 80% от населението на света да живее само с 20% от БВП, е да се изгради система на многонационалния бизнес, Европа и другите развити държави да отворят пазарите си за търговия с развиващите се страни. Нео-либерализмът като политическа философия на равните възможности, слива трите "философски нишки на либералното мислене: класическия, икономическия и социалния либерализъм". Той поставя пред глобализиращия се свят неотложната задача да развие максимално свободния пазар - най-мощния инструмент в борбата за премахване на бедността и установяване на социална справедливост. Вторият болен въпрос е миграцията, породена от бързия прираст на населението в развиващите се страни, по-високия стандарт на живота на Запад, застаряващото население в развитите страни, демократизацията на света като цяло.

Глобалният град според Уотсън се нуждае от свежите сили на амбициозните и предприемчиви имигранти, но за имиграцията ЕП също трябва да изработи принципи и правила, съобразени с техните човешки права. Третата "болест" е международната престъпност: контрабандата с наркотици и оръжия, трафикът на хора, при което търговията с наркотици възлиза на 8% от световния БВП. И четвъртият проблем е замърсяването на околната среда, промяната климата в резултат от замърсяването на въздуха, водите и почвите, което води до унищожаване на природните източници на живот.

"Лекарството" на Алианса на либералите и демократите за Европа, чийто лидер е Греъм Уотсън, е "Програма за Европа", предназначена да използва ролята на стария континент като глобален стратегически играч в полза на цялото човечество. Идеята на Уотсън е в бъдеще да се създаде Световен парламент, който да решава по демократичен път проблемите на човечеството. Решенията да се постигат по пътя на дискусията, а не на войната и локалните конфликти. Да се установи религиозна, етническа и културна толерантност, които да спомогнат за интегрирането на хората.

Греъм Уотсън е умел оратор и "учен изследовател на политическите процеси", но и политик. Имайки предвид сериозната конкуренция на политическата сцена в ЕП и във Великобритания, до каква аудитория посланията му достигат най-добре? Мoжем ли да го наречем модератор на обществено мнение?

Да не забравяме, че Греъм Уотсън е първият британски либерален демократ, избран в Европейския парламент. Но защо шотландец, а не англичанин? - ще попита някой. Дали и във Великобритания не действа синдромът на провинциалиста, т.е. дошлият от малкото селце или градче амбициозен "self made" гражданин, мотивиран да побеждава, не разчитащ на нищо и никого, единствено на собствените си възможности и труд.

Българската култура от Възраждането до днес е твърде показателна за този синдром. Уотсън набира богат политически опит като генерален секретар на младежкото движение на Либералния интернационал, като президент на Шотландския парламент и като евродепутат. Изключително полезен се оказва и опитът му в Банковата корпорация на Хон Конг и Шанхай. Запознава се с работата на Съвета на Азиатските либерали и демократи, както и с проблемите на новите демокрации от Югоизточна Европа - като наблюдател от Европейския парламент за Румъния и България.

Чрез собствената си биография Греъм Уотсън потвърждава идеята на един от бащите на либерализма Джон Лок, че "единствен обект на човешкото познание е опитът" . Затова той е не само изразител, но и модератор на общественото мнение в глобален мащаб.

Греъм Уотсън е европейски депутат и се обръща към гражданите на целия ЕС. С какво неговите послания могат да "докоснат" българския избирател и либерал?

Като наблюдател за България и Румъния Греъм Уотсън изследва специално процеса на демократизация и присъединяване на тези страни към ЕС. Нещо повече, той призовава колегите си от Европейския парламент да покажат солидарност към българите и румънците и да им демонстрират, че не са сами в трудния преход. Съветите му към българските правителства да интензифицират мерките срещу корупцията и организираната престъпност, солидарността с положителните оценки на еврокомисаря по присъединяването Оли Рен, както и личните му срещи с управляващи и граждани на България (незабравима ще остане срещата му в Софийския университет) - всичко това предизвиква специалния интерес на българския избирател.

От друга страна либералната идея не е нова за българите. Непосредствено след Освобождението се учредява Либералната партия, чиито привърженици в различните й разклонения са Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Петко Славейков, Константин Величков, Симеон Радев и др. През последните две десетилетия либералното мислене се представя главно от две от сега управляващите партии - ДПС и НДСВ. Това не означава, че някои от либералните принципи и идеи не са включени и в програмите и действията и на други политически сили.

Вярвам, че речите на Греъм Уотсън ще развълнуват българския читател със своято откровеност и визия за бъдещето на света.

Успешният политик трябва да e добър оратор. Може ли да се каже, че добрият оратор винаги може да е успешен политик? На какви умения могат да се научат българските политици от опита на Уотсън?

Тук трябва да разграничим три понятия: манипулатор, оратор и политик. Да, политикът, ако иска да е успешен, трябва да бъде добър оратор. Но не бива да се заблуждаваме, че «добър оратор» е само митинговият тип говорител, който с лозунги, красиви речеви обрати и артистично обаяние може да доведе едно хилядно множество до екстаз или до агресия.

Харизмата на Уотсън, който безспорно е вдъхновен оратор, се крие другаде. Той предполага мислеща и осведомена аудитория, загрижена за състоянието и бъдещето на общността. Приема доброволно ролята на проповедник на либерализма, комуто е обрекъл своята житейска мисия. В тази посветеност се крие магията на неговото слово.

Всеки фалш, демагогия, двойни стандарти в думите и поведението отблъскват слушателя. Добрият оратор може да бъде успешен политик, ако не е жалък манипулатор, прелитащ от партия в партия, от една парламентарна група в друга, от коалиция в коалиция с единствената цел да остане във властта, защото там е "далаверата".

Българските политици могат и в това отношение да приемат примера на Уотсън - неговата принципна и последователна преданост на либералната идея. А бъдещето ще покаже дали тя ще завладее света