Председателството на ЕС – испанският хаотичен семестър

Коментар на „Ди Пресе"

Откази за участие в срещи, разправии за компетентност и криза - правителството в Мадрид имаше тежко председателство с малко успехи. Лисабонският договор и икономическата криза се оказаха пагубни.

Още в началото нещата не тръгнаха гладко. Когато със започването през януари интернет потребители искаха да се информират относно испанското ротационно председателство на ЕС, те бяха приветствани на официалния уеб сайт на председателството не от испанския премир Хосе Лиус Сапатеро, а от британския комик Мистър Бийн. Хакерска шега. Шегата обаче завлече след себе си проблеми, хаос и засечки, които доминираха испанския семестър в ЕС.

Всъщност това трябваше да бъде „историческо" председателство. Поне така беше обявил Мадрид. Испанското председателство, първото след влизането в сила на Лисабонския договор, трябваше да прогласи нова ера в ЕС. Под егидата на Мадрид Европа трябваше да разработи успешни антикризисни рецепти. И благодарение на всички тези блестящи изяви на международната сцена Сапатеро, силно непопулярен на родна земя според анкетите, трябваше да натрупа точки, или поне така се надяваше испанското правителство.

Получи се друго. Лисабонският договор и икономическата криза се оказаха пагубни за Мадрид. Това, че Испания като първа страна трябваше да приложи новите правила на гласувания през декември Лисабонски договор, не доведе до слава, а до хаос. Председателството беше вече планирано до момента, в който все още не беше ясно дали договорът изобщо ще влезе в сила. Изведнъж после Мадрид трябваше да се наложи срещу двата новосъздадени европейски постове - на постоянния председател на ЕС и на „външния министър" на ЕС.

Повечето енергия испанските политици използваха за това да си извоюват място под прожекторите. Към това се прибави новоразпаленият германско-френски европейски антагонизъм. Ангела Меркел и Никола Саркози откраднаха шоуто на Сапатеро повече от веднъж със солови акции. Испания и без това беше заета вътрешнополитически с кризата. Спряганият като кандидат за фалит ротационен председател загуби в международно отношение всякакво доверие.

„Испанското председателство беше белязано преди всичко от отсъствие. Имаше малко успехи и много неуспехи", критикува консервативната опозиция в Испания. Малко хронология: Първо задлъжнялата Испания ядоса партньорите от ЕС, като поиска санкции за онези страни, които не са постигнали целите за благосъстояние и растеж. След това последва серия компрометирания. Американският президент Барак Обама отказа участието си в срещата на високо равнище на ЕС и САЩ. Неофициална причина беше безсъдържателността на програмата, както и недоволство поради непрозрачната лидерска структура на постлисабонския Европейски съюз. Планираната среща на върха на средиземноморския съюз също не се състоя. Арабските държави отказаха присъствие заради участието на ултрадесния израелски външен министър Авигдор Либерман. А за силно рекламираната среща на ЕС с Латинска Америка важни европейски политици като британския премиер Дейвид Камерън или италианския му колега Силвио Берлускони дори не заминаха. Меркел и Саркози се показаха само за малко. Наистина там бяха подписани някои икономически споразумения за сътрудничество. Но Мадрид не успя да наложи започването на диалога между ЕС и Куба.

Имаше обаче и успехи. Испания прокара публикуването на банкови „стрес-тестове". Председателството успя да постигне компромис както при спора за предаването на банкови данни на американски власти (Swift), така и за Европейската служба за външна дейност.

„Задоволително, но трудно председателство", резюмира трезво испанското правителство. За това, че то свършва утре и от четвъртък Белгия поема следващото, едва ли някой ще съжалява.