СЦЕНАРИИ ЗА ПРИЕМАНЕ В ЕС НА 1.1.2007 ИЛИ 1.1.2008 Г. НА МИНИСТЪР КУНЕВА

Портал ЕВРОПА изпрати писмо до Правителствената информационна служба, с което отправя покана за сътрудничество по предстоящите си инициативи за обществен мониторинг върху подготовката на България за членство в ЕС.

Пресконференция на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева по защитните клаузи, предвидени в Протокола и Акта към Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС

Стенограмата е любезно предоставена на Портал ЕВРОПА от Правителствената информационна служба.

09 Март 2006 г.

Таня Генева: Днес правителството трябваше да изслуша и одобри доклад от министъра по европейските въпроси г-жа Меглена Кунева относно защитните клаузи, предвидени членове от Протокола и Акта към Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Давам думата на г-жа Кунева, която след това ще бъде на разположение и за вашите въпроси. Заповядайте.

Меглена Кунева, министър по европейските въпроси: Благодаря, че ме изчакахте. В дневния ред на днешното заседание имаше 7 или 8 „европейски” точки – законопроектите за фуражите, за потребителския кредит, няколко наредби, 4 позиции за одобрени и др. Това са точки, които се представят и с помощта на министъра по европейските въпроси, така че това закъснение беше и поради това – аз нямаше как да напусна залата.

Аз лично смятам, че тази тема, която днес предложих на моите колеги и на администрацията на Министерския съвет, изобщо не е нова. Всъщност тази тема съдържа един опит да се направят нещата по-ясни методически. Освен това, тази тема е насочена главно към вас, защото аз информирам МС всеки месец за това как се движим напред. Министрите знаят, всеки в своята област, как се изпълняват ангажиментите. Те получават резултатите от партньорските проверки първи, участват в тях, така че картината им е напълно ясна. Въпросът е този процес да се обобщи и да се направи прозрачен за обществото и това може да стане чрез медиите. Така че тази точка от днешния дневен ред до голяма степен я посвещавам на вас.

Какво съдържа този доклад. Както виждате, този доклад не е голям – той е 14 страници, и мисля, че е един много удобен наръчник за припомняне на текстовете на договора. Става въпрос за текстовете между чл. 36 и чл. 39, които съдържат т. нар. предпазни клаузи.

Тази предпазна клауза, за която говорим в продължение на година и половина и която ние задвижихме в нашето общество, е главно свързаната с датата на членство – 1 януари 2007 г. или 1 януари 2008 г. Още в началото се опитах по някакъв начин да изместя фокуса на интереса. За съжаление, не успях и за другите три клаузи се говореше много по-малко. И днес предложих на МС най-напред анализ на темата 1 януари 2007 г. или 1 януари 2008 г. Да ви припомня, че тази клауза би се задействала в нашия случай според договора ни с пълно единодушие на страните членки. По отношение на Румъния, това е разликата в нашите договори, тя може да бъде задействана с 2/3 мнозинство от страните членки. Процедурата по нейното задвижване – Комисията трябва да направи своето заключение; ако това заключение съдържа негативна оценка, тя трябва да е в много области, области, които са свързани с общностното законодателство (т. е. с хармонизацията на законодателството) и България и Румъния, съответно, трябва да бъдат демонстративно неподготвени.

Текстът на английски дори звучи още по-отчетливо. Ще си позволя да ви кажа тази дума така, както е в оригиналния текст на английски „manifestingly unprepared”. Това е клауза, която според нашата експертна оценка, според оценката на паралелния доклад, който се прави и от страна на НПО, и според сега протичащите партньорски проверки няма основание да бъде задействана.

Разбира се, това е нашето мнение на базата и на приноса, който България представи в края на месец февруари. Решението се взема от страните членки през юни по време на Съвета и има за своя основа доклада на Европейската комисия.

Нататък. Първата от т. нар. „малки клаузи”, които са част от договора и на Десятката и са характерни за Петото разширяване, е т. нар. „генерална клауза”. Тя, както и следващите две – клаузите „Вътрешен пазар” и „Правосъдие и вътрешен ред”, могат да бъдат задействани и през следващите три години от датата на членство. Значи до 2010 г.

Първата или т. нар. „генерална клауза”, това е чл. 36 от Договора, можете да видите точно текста, тя е в случай, че в някой сектор на икономиката има затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област било в ЕС, било в България. Тоест, това е една защитна клауза, която би могла да се ползва и от българската страна. Например, някой продукт на ЕС, на страна членка до такава степен застрашава нашата вътрешна икономическа стабилност, че ние да поискаме да защитим икономиката си от подобна силна интервенция. Или обратното – това може да го поиска някоя от страните членки. Към настоящия момент няма индикация, че са налице условия, при които тази клауза може да бъде задействана. Никога, никоя страна, при никое разширяване не е била подложена на такава клауза и никога никоя страна не е искала да бъде приложена такава клауза в нейна защита. Защо имам основание да твърдя това? Затова, защото и според последния мониторингов доклад, България може да издържи на конкурентния натиск и е функционираща пазарна икономика.

Нататък – клаузата за функциониране на вътрешния пазар. Много аналитици смятат, че това е най-сериозната клауза от трите т. нар. малки защитни клаузи. Това е чл. 37 от Протокола и Акта – „Ако България или Румъния не успеят да изпълнят ангажиментите си, които са поели в контекста на преговорите, като с това причиняват сериозно нарушение (разбира се, като в юридически текст тук всяка дума има значение) на вътрешния пазар, включително като нарушат свои ангажименти по отношение на всички секторни политики, които засягат икономическите дейности с трансграничен ефект, или представляват неизбежен риск за такова нарушение…” Това е решение, което може да бъде наложено, Комисията е пазачът на договорите и те ще продължат да бъдат обект на разглеждане от страна на Комисията.

Да, тази клауза е тежка, защото би ни лишила на практика от четирите свободи. Кои са областите, които имат отношение към вътрешния пазар – на практика всички. Четирите свободи – движение на хора, стоки, капитали и услуги; земеделие, защита на потребителите и тяхното здраве, конкуренция, енергетика, транспорт и телекомуникации.

Най-напред земеделие. Запознах колегите министри с това, което се случва в областта „Земеделие”, която е най-тежката от тези области. Мисля, че вървим добре. Отбелязан е категоричен напредък по време на партньорските проверки в областта на разплащателната агенция и интегрираната система за администриране и контрол. Без да задържам повече вниманието ви, ще ви кажа, че това, върху което трябва да продължим да концентрираме усилията си, е ветеринарната област и хранителната безопасност. Това, което предложих, тъй като знаете, че има една сума в бюджета, е да се даде приоритет на тези нужди, които са свързани с ветеринарния контрол и хранителната безопасност. Какво трябва да се направи – Законът за ветеринарномедицинската дейност беше приет, но има много наредби, които следват от него и тяхното спешно приемане е абсолютно необходимо, Законът за храните и много контрол върху приложението на тези актове.

Следващата част от вътрешен пазар – пазар на услуги. Тук е темата за застраховката „Гражданска отговорност”. Резултатите са добри, приближаваме се към това, което е в страните членки – 2-3% автомобили, които не са с „Гражданска отговорност”, т. е., в допустими граници. Искам да ви кажа, че благодарение на тези мерки, наистина не особено популярни, защото става дума стриктно да си прилагаме законите, успяхме с 40% да повишим застраховането само благодарение на смяната на табелите – нещо, което е трябвало да става от 1998 г. досега постепенно. В правото има една пословица, че който прави нещата зле, ги прави два пъти. Това, което ни остава още да направим в тази област, е подписването на многостранното споразумение между националните бюра „Зелена карта”. Ако това не го направим, ще стигнем до запазване на граничния контрол във връзка със застраховката „Гражданска отговорност”. Това многостранно споразумение обхваща всички страни, плюс Андора, Хърватия и Швейцария. Тоест, ако ние подпишем споразумението, колите ни ще могат да пътуват без всякакви проверки и мисля, че това дава до голяма степен отговор на въпроса с какво всеки български гражданин ще усети, че сме влезли в ЕС. Тоест, това се прави, за да можем наистина да се възползваме от свободата на придвижване, а и много хора, които извършват търговски превози, наистина да облекчат своята работа.

Обществени поръчки и концесии са двата закона, които трябва да минат през Народното събрание. Проектите са консултирани многократно с ЕК. Това, което е предложено в момента, отговаря на стандартите в ЕС.

Свободно движение на хора – очаквам до 6 април МОН да внесе в МС едно малко изменение в Закона за професионално образование и обучение. Става въпрос за пълно хармонизиране с общосистемните директиви във връзка с взаимното признаване на някои професии, които са останали нехармонизирани.

Правата върху интелектуалната собственост, което също е част от общия пазар – нещата вървят добре, многобройни проверки са направени от икономическото министерство, от митниците и се планират големи разяснителни кампании, които да започнат от края на март.

Тема, с която приключвам от налагането на клаузата за вътрешния пазар, това е темата за корупцията. Знаете от писмото на Оли Рен, че беше направена специална препратка в тази посока. Аз имам друго предложение, което споделих днес с колегите си. Ако става въпрос за корупция, това е престъпление. И за престъплението има съответно наказание, достатъчно строго според нашия Наказателен кодекс. Това, върху което трябва да се съсредоточи Министерският съвет, това е прозрачността. Министърът на държавната администрация ще разгледа на Съвет по държавна администрация програма за прозрачност, надявам се, че и вашата работа ще бъде облекчена по този начин, добри сайтове, много информация от страна на министерствата, за да може да няма никакво съмнение. Аз лично съм привърженик и на пълна прозрачност по отношение на имуществата, колкото и това да нарушава чувството за собствен периметър. Тогава, когато става дума за високите етажи, за хората във властта, които наистина отговарят за много голям обществен интерес, мисля че това е оправдано. Водила съм спорове, включително с колеги юристи, които смятат, че това е нарушаване на личните данни дори, но мисля, че в момента обществото ни би спечелило от това.

С това приключвам с вътрешен пазар. Смятам, че можем да се справим. Няма основание за налагане на тази клауза към този момент. Българската администрация, Народното събрание демонстрират достатъчно желание, воля за приложението на законодателство. Съвсем малка област остава за приемане на нови закони. Тоест, нещата са в полето на администрацията.

Приключвам със специфичната защитна клауза относно правосъдието и вътрешните работи. На пръв поглед изглежда, че тази клауза не засяга конкретни икономически интереси, защото, както можете да прочетете, в чл. 38 се казва, че санкцията е да се стигне до непризнаване на решения в областта на наказателното право по смисъла на дял VІ от Договора за ЕС и директивите и регламентите, отнасящи се за взаимното признаване на решения по граждански дела, свързани с дял ІV на Договора за Европейските общности. Това обаче не е точно така. Налагането на тази клауза засяга много силно авторитета на основния стълб на държавността и това е съдебната система. Засяга професионалната чест, ако щете, на българските магистрати. Има определено ефект за сигнала, който се дава, за доверието как една или друга страна сама може да предложи най-добрия механизъм, за да реши вътрешни проблеми, с които се е сблъсквала. Тази клауза и тази глава „Правосъдие и вътрешен ред” не са свързани с многобройни области на европейското законодателство. Както се казва, това не е глава, свързана със законодателство, като изключим тази част, която е „Шенген”. Но това е много важна тема. Аз не оставих никакво съмнение у колегите ми, че в работата по тази тема трябва да съсредоточим всичките си усилия. Това е напълно възможно, защото темата ще бъде разглеждана наесен. Имаме още време. Това, което се иска от нас, е не да представим идеалната картина, а да покажем, че се движим напред. Както наскоро употребиха от ЕК удачния израз, това е кривата на познанието. Тоест, накъде върви това познание – дали върви нагоре, че сме успели да адресираме проблемите си и ги решаваме един по един, или има застой, регрес. Това, към което се насочват усилията ни, е повече от постижимо. Да има напредък. Законите ни са на мястото си в по-голямата част. Очакваме Административнопроцесуалния кодекс, Гражданскопроцесуалния кодекс, ето сега Наказателния кодекс. Но в по-голямата си част законите са на мястото си, става въпрос за тяхното приложение.

Така градирах нещата днес пред МС. Пак ви казвам, тази точка беше насочена към даването на широка информация.

Има един единствен сценарий, по който се работи, понеже днес в очакване на този доклад някъде беше употребена думата „сценарий”. Аз си мисля, че това не е най-точната дума, но възможностите са такива, каквито ви ги изброих. Вероятно съм много силно повлияна от факта, че все пак съм юрист и работя с една правна материя, каквато е Договорът. Продължаваме по единствено възможния начин да вървим напред – 1 януари 2007 г. без предпазни клаузи. Това е задачата.

В. „24 часа”: Г-жо Кунева, тъй като не дадохте заключение по клаузата „Правосъдие и вътрешни работи”, останах с впечатление, че засега тя е най-вероятно да бъде наложена. Така ли е и също така ще Ви помоля да обясните какво предстои да се случи, за да влезем в европейската „Зелена карта”, тоест, шофьорите да усетят влизането в ЕС?

Министър Кунева: Най-напред по втория въпрос, защото е по-лесен. Става въпрос за повишаване дела на МПС със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, което, пак повтарям, много добре напредна, и да се приеме необходимото законодателство относно гаранционния фонд на застраховането. Това е много важно за подписването на многостранното споразумение, както и дейностите по обезвреждане на излезлите от употреба МПС. Отварям една малка скоба – в много от страните в ЕС се смята, че дори и тези превозни средства, които са излезли от употреба и са спрели неподвижно, могат да бъдат източник на застрахователно събитие, защото с тях също може да стане инцидент. И тогава „Гражданската отговорност”, а те не са застраховани, остава бяло поле. Тъкмо за това тяхното обезвреждане, това е важно и за околната среда, е много важно, за да може да функционира този институт на „Гражданската отговорност”. МВР трябваше на 22 февруари да внесе такава наредба, правени са работни групи заедно с МФ, това е в тяхната глава „Свободно предоставяне на услуги” и днес помолих да бъде ускорен процесът.

Колкото до първия Ви въпрос – до вероятността да бъде наложена тази клауза. Аз мисля, че всички вие ще имате проблем с мен, че аз няма да говоря със заглавия. Разбирам, че за вестник е много важно да може да сложи едно заглавие „Кунева каза, че…”, но няма как да ви го предоставя. Тъкмо затова поисках тази среща с вас след заседанието, за да ви дам възможност на вас да прецените като медии до каква степен трябва да ударите камбаната. Това е ваша преценка. Моята преценка я дадох на колегите си, като казах, че е необходимо да се гарантира доброто приложение на новия НПК (знаете, че МС прие мониторинг), предложих Висшият съдебен съвет да упражнява този мониторинг, разбира се, ако с това се съгласи ВСС, ще имам малко по-късно среща с комисията в Народното събрание, където ще говоря за АПК и закона за съдебната власт, за тяхното по-бързо приемане, за да има достатъчно време за приложението им и да се види ефектът от тях и колко е важен акцентът върху това да се изпълнява законодателство. Ясно е, че „Правосъдие и вътрешен ред” е една тема, която лесно може да бъде прехвърлена изцяло към съдебната власт и МС като изпълнителна власт, както и законодателната власт, да кажат „Ние си свършихме работата”. Затова ви представям пълната картина, защото действително само от изпълнителната власт не може да се очаква този резултат, към който се стремим. Аз съм убедена, че имаме много добри юристи, добри съдии, магистрати като цяло, въпросът е внимателно да се четат критиките и да се използват за движение напред. Това е златно време. След 1 януари 2007 г. никой няма да ни казва къде трябва да насочим усилията си. Това ни го казват сега. А след 1 януари 2007 г. или можем да имаме директни санкции от съответните европейски съдилища, или някаква друга процедура, включително налагането по-късно на някоя предпазна клауза, което не бива да се допуска.

Въпрос: Все пак, получихте ли заключителния доклад от партньорската проверка по глава „Правосъдие и вътрешен ред” и вторият ми въпрос е, ако все пак се стигне до налагане на тази предпазна клауза, споделяте ли мнението на президента, че МВР ще носи отговорност за това?

Министър Кунева: Не, няма все още пристигнал доклад. Единственото нещо, което може да служи за основа на дискусиите, е нашата собствена оценка, защото това са партньорски проверки. Подчертавам думата партньорски. Когато се правят тези партньорски проверки, обикновено българската страна е предупреждавана, че те са все още за служебно ползване. Защото това са материали, които се дават на Комисията, и тя преценява как те да бъдат отразени в докладите. Тоест, йерархията, в която те се представят за обсъждане, не включва българската страна. Но аз ви казвам, такъв доклад все още не е изпратен. Иначе – да, българската страна го получава, за да може да служи като нещо като пътеводител в следващите ни усилия. Няма партньорска проверка, която да не е била регистрирана в докладите. Така че това, което представляват партньорските проверки, после го четем в мониторинговия или преди това в редовните доклади.

Аз не съм чула президентът да дава оценка по това, което аз коментирам, и мисля, че трябва да му отговоря със същата доза дисциплина. А че отговорността ще носим всички ние, аз мисля, че това е правилно. Че всеки един от нас, след като е поел тази работа, знае, че ще бъде обект на много внимателен анализ от опозицията, от медиите. Така функционира нормалното демократично общество. Но това е моето мнение за всеки тип работа, свързана със задълженията на изпълнителната власт, не конкретно за МВР. В последна сметка, сме екип. МВР всъщност също има нужда от помощ и от МФ, и от МВнР и т. н.

Илия Станев, „Капитал”: Искам да преформулирам първия въпрос, на който не искате да отговорите. В крайна сметка този договор вече година и половина може да бъде прочетен на страницата на МС. Какъв е смисълът от този доклад, с който припомняте на министрите предпазните клаузи и поне моето четене е, че това е подготовка на обществото за налагане на тези клаузи.

Министър Кунева: В никакъв случай. Ето с Вашата оценка ми давате първия аргумент. Точно обратното. Този доклад е, за да може тези предпазни клаузи никога да не се случат, всяка една от тях. А иначе, действително е рутинна работа, работа, която всеки месец се прави – анализ на изоставане, там където има. Сега имаме повече поводи за това, защото минаха партньорските проверки. Защото всеки министър е наясно в неговия сектор какво има да се случва, къде е успял достатъчно, къде не е успял достатъчно и какво трябва да направи в следващите месеци. Освен това всяко едно прецизно обобщаване на материята до голяма степен помага да се подреди общата картина. Пак повтарям, това не само че не е подготовка, че някоя от тези клаузи ще бъде наложена. Точно обратното – това е още веднъж изразяване на политическата воля на МС, защото това е политическа воля, а и на експертите, защото докладът се базира на експертни оценки, че ние имаме сили и възможност да се справим. Това, което ви казах – защо ми е необходим този доклад. Защото, например, области като ветеринарна дейност са много инвестиционни и ако МС се съгласи върху тази политика, че е важно да се направят инвестиции, то това вече помага за вземането на решения в тази посока. Ще ви дам краткия пример с изграждането на ГВК-овете – три от тях трябва да бъдат изградени с европейски средства. Докато обаче това се случи, тъй като имаме много малко време, по-добре е бюджетът да изпревари усилията. По същия начин са и много други теми. Също така е важно, например, когато става дума за „Гражданска отговорност”, да не даваме разнопосочни сигнали – законът трябва да се изпълнява и това е. Независимо колко трудности и непопулярни мерки трябва да вземе всеки един от министрите. Освен това, по отношение на „Правосъдие и вътрешен ред”, темата, която е най-много в центъра на нашето внимание, точно това е форматът, това е политическият орган, в който трябва да се обсъди. Ще имаме и среща в парламента, на която ще говорим за необходимостта от по-интензивна работа на парламента.

Въпрос: Министър Кунева, бихте ли била склонна да коментирате думите на холандския външен министър г-н Бот, които бяха цитирани в холандската и в румънската преса, че е възможно през юни държавите членки на ЕС да решат, че е рано да вземат решението за датата на присъединяването на България и Румъния и да го отложат за ноември? И като добавка – да уточните влизането ни в ЕС от дата 1 януари 2007 г. с предпазни клаузи – кога евентуално ще бъде решено, ако се стигне до този вариант, разбира се.

Министър Кунева:  Пак ще кажа – работим за един единствен вариант – 1 януари 2007 г. без предпазни клаузи. Добре функционираща държава, все по-добре функционираща държава, без  разбира се, да твърдим, че 1 януари е началото или краят на пътя. Това е само част от пътя. Една от темите, които предложих и взехме решение, това е много активна работа заедно с НПО. Особено по темата антикорупция. Аз мисля, че това е работа, която буквално трябва да бъде изнесена от МС и от съответните министерства. Мониторингът трябва да бъде осъществяван от НПО. И това е практиката в много страни. Това също беше част от дискусията – работата с НПО и прозрачността, защото това се превръща в политика на МС. За мен това също е много важно.

Въпрос: Досега не е ли било?

Министър Кунева: Ние нямаме стратегия за прозрачност, както имат една много голяма част от северните страни. Има много интересен опит в това отношение във Финландия с Института по публична администрация. Нашият стои малко по-встрани засега. Мисля, че това може да бъде коригирано.

На вашия въпрос. Няма практика и мисля, че е много трудно постижимо, аз поставих въпроса в ЕК, за три месеца да се адаптират ЕК, Съветът, структурите на институциите, при пълноправното членство на новите две страни. Тъкмо затова са необходими поне 6 месеца, за да може този процес да бъде както трябва задвижен. Преди една седмица имах среща с отговарящия за набирането на кадри от нашите страни и първият конкурс ще бъде през юни, тоест това е за средно и по-ниско ниво от служители, които ще имат право да работят главно в Комисията. Не мога да говоря от името на страните членки, нито от името на Комисията. Мога да ви запозная с това, което Комисията каза, че те в доклада си ще бъдат експлицитни и ще кажат своето заключение. Разбира се, ЕС е точно този орган, който взема решения, но досега практиката е такава, каквато ви казах.

Въпросът за малките предпазни клаузи – да, в разширяването с 10-те страни, това стана буквално 2 месеца преди страните да станат пълноправни членки. Така че за това време, за малките предпазни клаузи и тяхното присъствие като обект на изследване ще имаме време и след юни. Тоест, ако някой смята, че след юни ще си почиваме, е много далече от истината.

Наделина Анева, в. „Сега”: Министър Кунева, бих искала да Ви върна отново към темата за прозрачността. Можете ли да кажете дали ще бъдат проблем за Брюксел поправките в Закона публичността на имуществата на висшите служители, според които декларациите на тези служители няма да бъдат достъпни, освен ако те не дадат писмено съгласие? Това как ще бъде прието от Брюксел и може ли да бъде записано като сериозен недостатък?

Министър Кунева: Опитвам се да се дистанцирам от Вашето предложение да говоря от името на Брюксел. Аз говоря от името на България и така ще остане до края. Ще се запозная внимателно с мотивите на Народното събрание. Изправени сме обаче пред една интересна хипотеза, която започва все повече да се налага и мисля, че е правилната в нашата обществена практика. Например, снемането на имунитета. Това, че можеш да изразиш съгласие имунитетът ти да бъде свален, тоест, личната отговорност. По същия начин това би могло да стане с публичността на имуществото на висши държавни служители, на депутати, на министри. До голяма степен, според мен, преместването на тежестта върху личната отговорност, е полезно. Ако стане обществено неприемливо да не си декларираш имуществото, аз мисля, че ние ще извоюваме една много добра победа, защото е тръгнало не като директива (такава няма, впрочем), а защото ние го смятаме за важно и затова, защото ние смятаме за важно общественото мнение в нашата страна. Това, на което в последна сметка всеки политик държи – какво мислят за него. Когато има такъв разговор, аз ще запозная с мотивите Комисията. Въпросът по принцип е спорен. В някои страни – северните страни са много по-открити по отношение на публичността, в други страни запазването на личния периметър се смята, че не противоречи. Аз смятам, че подобно действие трябва да бъде съоразмерено с нуждите на момента тук, сега, в България. И ако обществото ще се чувства по-сигурно в политиците, нека да получи подобна публичност на информацията.

Във вторник започва Комитетът по асоцииране. Това също беше обект на моя доклад. Помолих колегите, които имат отношение към критикуваните области да бъдат на заседанието на Комитета по асоцииране, да запознаят партньорите. Надявам се, това е последният Комитет по асоцииране, който ще водя, за до можем да използваме още една възможност това, което не сме успели да кажем по време на партньорските проверки, да можем да го кажем сега. Ще поканим и много технически мисии по-нататък, за да могат да видят партньорите ни как напредваме.

На ваше разположение съм за всякакви допълнителни въпроси. Благодаря ви за интереса.