КРИВИЯТ ОБРАЗ НА ЕВРОФОНДОВЕТЕ

Откакто България има достъп до европейските предприсъединителни фондове, темата за тяхното усвояване е винаги актуална. Правилото за добрата лоша новина в случая се завихря с пълна сила, повличайки коментари на управляващи, опозиция, администрация и бизнес.

С приближаването на датата 1 януари 2007 г., когато все още се надяваме, че ще влезем в Европейския съюз, и предвкусвайки големите пари на структурните и кохезионния фондове, темата за готовността на страната ни да усвоява този огромен финансов ресурс набира обороти. Скоростта се засилва и от това, че в управляващата коалиция се спори по приоритетите в оперативните програми за България, по които трябва да се структурират и разплащателните агенции за разпределяне на европейските пари. Отделно педалът на газта се натиска от коментари как на централната и на местната власти им липсва капацитет да подготвят проекти и да усвояват пари и от прогнози как в най-добрия случай ще се възползваме от една трета от европарите.

На повърхността на целия този кипеж са опитите на кабинета и съответно общини, бизнес и неправителствени организации да се предотврати мултиплициране на настоящата плачевна ситуация с изготвянето на проекти и усвояемостта на предприсъединителните фондове върху структурните и кохезионния. На по-долен пласт е битката между управляващите коалиционни партньори за контрола върху оперативните програми за разпределяне на европейските средства, така че съответните фирми, не само от “обръча на Доган”, но и на другите политически сили, да получат достъп до финансиране и изпълнение на проекти. Същото се отнася и за насочването на парите за регионите, където отделните партии имат конкретно влияние и свои хора за областни управители и кметове. На дъното обаче са подводните течения на купища проблеми – бюрократични, финансови и дори такива извън страната ни, а в Европейската комисия в Брюксел и самите страни членки на общността, спорещи по финансовата рамка на бюджета за 2007-2013 г., което касае договорените вече средства от ЕС за България за периода  2007-2009 г.

Бюрокрация и неинформираност

Независещият от страната ни проблем, касаещ както настоящото усвояване на средствата от предприсъединителните фондове, така и бъдещото харчене на структурните и кохезионния, е мудността на администрацията в Брюксел. По-скоро практика, отколкото изключение е, бъдещите бенефициенти на средствата по различни европроекти да научават месец преди крайния срок за подаване на проектите, че е стартирала дадена програма, обясняват пред Mediapool Марияна Николова, отговаряща в Националното сдружение на общините за еврофондовете, и колежката й Теодора Дачева, ръководеща обучението на кметските експерти за подготовка на проекти. Заради тежки съгласувателни процедури, от Брюксел се закъснява и с отварянето на програмите. САПАРД например бе отворена реално за българския бизнес и общини през 2003 г., въпреки че първия финансов меморандум по тази програма бе подписан през 2000 г. Има немалко забавени оперативни програми и по ФАР още за минали години, коментира Николова.

После експертите на министерствата, които движат различните проекти, не обясняват достатъчно добре механизма за подготовка и кандидатстване, текат писмени уточнявания, които също изяждат голям част от времето на желаещите да се възползват от еврофинансирането, посочват двете специалистки. Има и трети вариант, когато се стартират разни проекти, спечели се финансиране, а после се окаже, че са запецнали, без някой да може да даде ясен отговор какво се случва. Като такъв пример от сдружението на кметовете посочват програмата по ФАР за подобряване на пътищата и ВиК-мрежите в общини със значение за туризма. След като одобрените от Европейската комисия десет проекта били разделени на лотове и трябвало да се обявят търгове за изпълнители, настанал информационен вакуум. Така 10 млн. лв., крайно нужни на общините, които от години се оплакват от недостиг на капиталови средства, стоят затворени.

Немалък проблем е и лошият превод на правилата и документите за кандидатстване. Когато се запознавахме със САПАРД, с най-различни термини бяха наричани едни и същи позиции и терминология, свързани с координирането и изпълнението на програмата, само защото преводачите са били няколко и после не е имало обща редакция на документите. Като се прибавят и сложните процедури, това създаваше доста объркване сред общините, допълня Николова.     

В последната година и половина усилено се дискутира и неподготвеността на общините да изработват качествени проекти по ФАР и САПАРД, което ще рефлектира и върху усвояването на структурните и кохезионния фондове. Как обаче кметствата да се научат да пишат проекти, след като българските чиновници, когато отхвърлят техните проекти, не им обясняват защо разработката не е одобрена!? Така не можем да разберем къде сме сбъркали и какво да оправим за следващия проект, коментира Марияна Николова. Когато кандидатстваме директно пред Брюксел, винаги имаме бележки по проектите си, но през българските министерства това не се случва, допълва тя. Некласираните кандидати не получават и информация кои са победителите за конкретния проект, освен ако изрично не поискат такава.

Друг е въпросът, че експертите в самите общини, щом се обучат да пишат проекти за пред ЕС, веднага биват привличани с по-високи заплати от консултантските компании, създадени специално, за да предлагат такъв вид услуги, допълва Теодора Дачева. Така кметствата биват принуждавани да дават пари на консултант, без да са сигурни, че не им се предлага проект на конвейер, какъвто е разработен за още пет общини. Според местните власти, трябва да се регламентира заплащане на фирмите, само ако разработеният от тях проект спечели. Например може да вземе 5 на сто от бюджета на проекта, предлага Дачева.

Не стига, че общините нямат административен капацитет за разработване на европроекти, ами и програмата по ФАР именно за неговото укрепване, която е  трябвало да се отвори преди три месеца, още не е стартирала. “Така сме поставени хем в ситуация да сме под пара за изготвяне на проекти, защото 2007 г. наближава, хем да нямаме капацитет, хем да не можем да се възползваме от 2,5 млн. евро именно с тази цел”, коментира Марияна Николова.

Друг проблем е това, че някои от оперативните програми на Брюксел, по които България е можело да кандидатства, в момента са недостъпни, само защото страната ни не е платила необходимия членски внос, за да има достъп до техния финансов ресурс, допълва експертката. Тя посочи като пример програмата за побратимяване на общините от Европейския съюз, която в момента е затворена за страната ни, именно защото бюджетът не е отделил средства за вноска.

Непосилното ДДС за европроектите

Най-сериозният проблем, който общините очакват при усвояването на бъдещите структурни фондове, е покриването на данъка върху добавената стойност (ДДС) за одобрените проекти. Става въпрос за 20 на сто от всяка сума за финансиране, която трябва да се внесе в бюджета на Европейската комисия от крайния бенефициент. Парадоксалното е, че например може да става въпрос за ремонт на няколко километра общински път на стойност 3 млн. лв., което означава, че общината трябва да има насреща 600 хил. лв. За град като София или Варна това може и да не такъв проблем, но за община с 5 хил. души, това си е непосилна сума.

В момента сходният проблем при програма САПАРД е решен с постановление на Министерския съвет, с което републиканският бюджет поема ДДС-то за общинските проекти. Това решение обаче е само за САПАРД, тоест до края на тази година. Така че трябва да се вземе политическо решение дали подобен механизъм да се приложи и за структурните еврофондове след влизането ни в ЕС, смятат Николова и Дачева. Те посочват като пример Словакия, където общините поемат само 5 на сто от ДДС върху европроектите, а останалата част се доплаща от бюджета на страната директно в ЕК.

Все още е не е изяснено дали ще има национално съфинансиране на проектите и как ще е регламентирано то. В момента например Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработва вариант на механизъм, според който средства от бюджета за съфинансиране на проекти да се отпускат само за най-бедните общини. Това обаче може да породи спорове между самите местни власти за избора на подпомагане според определения паричен ресурс. Трудно е, когато няколко общини отговарят на критериите за бедност, да избереш например две. Още по-трудно пък ще е, ако правителството се спре на варианта да подпомага региони – локомотиви на икономическото развитие на България. Тогава със сигурност разделението между местните власти и регионите на развити и изостанали ще се задълбочи съвсем.

Практиката обаче сочи, че където я няма държавата, се намесва бизнесът. Затова и в последните няколко месеца банки интензивно започват да откриват кредитни линии за съфинансиране на общински проекти за пред еврофондовете. Това също е вариант за публични инвестиции, въпреки лихвените проценти, иначе рискуваме да изостанем съвсем в развитието си, казва Марияна Николова.

Неясна финансова рамка

Друго притеснение на общините е, че заради споровете в самия Европейски съюз по финансовата рамка за бюджета 2007-2013 г., все още не са ясни процедурите, технологията и сроковете за кандидатстване по структурните фондове от 2007 г.  Остават само девет месеца до момента, в който общините ще имат право да си подават директно в Брюксел проектите, а те тънат в неведение как ще става това. На централно ниво държавната администрация обаче също е в патово положение, защото дори и да вземе някакви конкретни решения в тази насока, на база на досегашния опит, не се знае дали Европейската комисия няма да промени правилата. Нито да направиш нещо, нито да стоиш със скръстени ръце, определят положението си общините и гледат поне да са в час с последното преразпределяне на процентите по отделните програми за финансирането ни от ЕС след членството.

На този етап се очаква общините ще получат 30 на сто от парите за селски региони и туризъм от фондовете за земеделие, обяснява Марияна Николова. От регионалната програма местните власти ще имат достъп до 40 на сто от средствата за възстановяване на градските ареали; 30 процента от парите по приоритета за интегриране на общинските и местните шосета към републиканската пътна мрежа. От средствата за регионално развитие кметствата ще имат достъп и до 14 на сто от парите за туризъм. Тук обаче не влизат големите курорти, а само проекти за балнео-, алтернативен и екотуризъм. 12 процента ще са предвидени за периферните общини с до 20 хил. жители, които ще могат обединени да кандидатстват с проекти.

Ако до края на тази година са ясни наредбите за акредитацията по отделните програми, общините са запознати с тях и има готови проекти, с които кметствата веднага могат да кандидатстват по структурните фондове, може да се очаква през първата година на членството ни, ако това все пак бъде 2007 г., местните власти да усвоят до 10 на сто от целия ресурс, до който ще имат достъп, прогнозират от Националното сдружение на общините.