Френската общественост: Гласът на гражданите не значи само гласоподаване на изборите

Дискусия в Париж по повод представянето на книгата „Европа 2020 – гражданска визия”.

30% от студентите на възраст от 17 до 22 години във Висшето училище по журналистика в Париж не се интересуват от това дали Турция трябва да стане член на Европейския съюз. Също толкова, една трета, са против, а 40 на сто се обявяват „за” присъединяването на страната към ЕС. Това показва проучване, проведено в учебното заведение точно преди Европа да бъде обхваната от икономическа и финансова криза.

Данните представи в четвъртък в Париж президентът на Висшето училище по журналистика (Ecole Supérieure de Journalisme de Paris – ESJ) Гийом Жобен. Президентът на училището смята, че тези данни очертават общата тенденция в нагласите на младите хора.

Той бе сред участниците в кръглата маса за разширяването на ЕС и гражданската визия за Европа - 2020, организирана от Европейския институт, Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА в партньорство с Информационното бюро на ЕП за Франция и специализирания интернет-портал Touteleurope.fr, чийто главен редактор Лора Даг бе модератор на дискусията.

Кръглата маса е част от проекта „Взаимодействаме с Европейския парламент”, осъществяван с финансовата подкрепа на ЕП чрез ГД „Комуникация”.

Гийом Жобен обясни, че за сондажа, целящ да регистрира нагласите на младите хора по чувствителната тема за турското членство в ЕС са били анкетирани повече от 120 студенти от различни държави, които се обучават в престижното висше училище. Тези, които са се обявили „за”, са посочили като аргумент, че ако стане член, Турция ще направи Съюза по-силен и ще предизвика икономически растеж. „Много от респондентите казват, че ние като европейци трябва да сме солидарни и трябва да помогнем на Турция и нейните граждани да развият по-устойчиво своята държава, гаранция за което е присъединяването към ЕС”, каза Гийом Жобен, сравнявайки тези мнения с традиционно скептично настроеното обществено мнение в старите държави-членки. По думите му тези от студентите, които са отговорили отрицателно на въпроса дали страната трябва да стане член на ЕС, се мотивират с факта, че Турция е мюсюлманска държава и че „ще понижи стандарта ни на живот”, понеже е бедна.

Друг от дискутантите в кръглата маса - директорът на Информационното бюро на ЕП за Франция Ален Баро, който е и бивш евродепутат, коментира от своя страна, че Турция е най-старата страна кандидат за член на ЕС, освен това има третата по численост армия в Европа и че дебатът за присъединяването на страната към ЕС не трябва да се прекратява, „преди да стигне докрай”. Баро посочи, че въпросът за религията трябва да бъде оставен настрана от темата за бъдещето и развитието на ЕС. „Някои смятат Европа за християнски клуб, други са на обратното мнение. Според мен ЕС всъщност е една светска институционална структура”. Ален Баро допълни, че именно светският аспект трябва да доминира в позициите по развитието на Съюза, и то не само за следващото десетилетие. По думите му след първата вълна на разширяването, политиците от старите страни-членки са приписвали всички негативи, пред които се изправя ЕС, на новоприетите държави. Според Ален Баро „... ние, европейците, не можем да караме страните-кандидатки да чакат до безкрай”, въпреки призива на видни политически фигури като Жак Делор например, който иска да задълбочим интеграцията в Съюза, вместо да го разширяваме.

Гийом Жобен на свой ред сподели впечатления от гледната точка на своите студенти, които са от различни държави – според него виждането за развитие на Европа в техните очи се свежда до съвсем конкретни неща като визовите ограничения и Шенгенската зона, възможностите за пътуване, за използване на една валута във всички страни. „Не може Норвегия и Албания да са извън ЕС и пътуването до тях да е по по-различен начин, отколкото до съседните им Швеция и Италия например”, заяви Жобен. Той е категоричен, че „София, Париж, Тирана, Осло и т.н. са в еднаква степен европейски градове”.

След представянето пред френска публика на книгата „Европа 2020 – гражданска визия”, създадена от екипа на проекта „Взаимодействаме с Европейския парламент”, директорът на Европейския институт Любов Панайотова се спря на поуките от преговорния процес на България за членство в ЕС, правейки паралел с евентуалните бъдещи разширявания.

„На базата на опита от преговорите с България и Румъния за членство, Европейската комисия постави допълнителни изисквания за практическо приложение на новоприетото законодателство, което да може да покаже действително и ефективно функциониране, да се покаже ефектът от хармонизацията. С други думи бяха повишени изискванията към следващите кандидат-членки”, посочи Панайотова. Тя подчерта разликата между хармонизацията „на хартия” и прилагането на законодателството на практика при проследяване на неговата ефективност. Този риск трябва да бъде избегнат в преговорните процеси на останалите държави, които се стремят към европейско бъдеще, каза още тя и отговори на много въпроси за европейските преговори на България с ЕС и за уроците, които останалите държави могат да извлекат както от грешките, така и от постиженията.

Кръглата маса в Париж обхвана и темата за Стратегията „Европа 2020”, предложена от Европейската комисия. Ален Баро обясни, че тази тема беше включена в дневния ред на пленарната сесия на ЕП тази седмица, без да има гласуване, но че дебатът, провокиран от предложената стратегия, е полезен – както на политическо равнище, така и в държавите-членки. „Гражданите трябва да участват в този дебат – граждански глас не означава само един глас на изборите”, заяви Баро.

Според специалиста по въпросите на европейските институции и политическата интеграция Елвир Фабри от организацията "Notre Europe", която също участва в кръглата маса, сред основните причини за провала на Лисабонската стратегия е фактът, че гражданите не са били включени в нейното изработване. „Трябва да предотвратим навреме опасността същото да се случи и със Стратегията ЕС-2020 и целите, които Европейската комисия залага в нея, да не бъдат постигнати точно поради липса на гражданското участие”, подчерта Фабри. Тя смята, че Испанското председателство прибързва с процеса на консултации по Стратегията в стремежа си на всяка цена това да бъде приключено до юнския Съвет на ЕС, когато изтича и Испанското председателство. Елвир Фабри смята, че е важно консултациите да бъдат задълбочени и ефективни, дори това да изисква повече време.

Европа не е само един политически и икономически съюз, а трябва да се разглежда и социалното измерение, акцентът да е върху хората – безработица, сигурност и качество на живот, смятат участниците в кръглата маса. Ален Баро репликира, че в един биполярен свят, какъвто според него е днешният, въпросът за силата на Европа става още по-актуален – това е третата по численост на населението световна сила след Индия и Китай.

Накрая стана ясно, че евродепутатът Метин Казак ще даде своеобразен принос към дискусията чрез виртуалната платформа http://parliament.europe.bg – още повече, че е докладчик за търговско-икономическите отношения между ЕС и Турция.

Всички участници и гости на събитието в Париж, домакинствано от Информационното бюро на ЕП за Франция, получиха екземпляри от книгата „Европа 2020 – гражданска визия”. Представянето започна с видео-обръщение на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, получено специално по повод промоцията на книгата.

В рубриката „Интерактивно” ще бъде публикуван и видео-репортаж от кръглата маса във френската столица.