КАК БЪЛГАРСКИТЕ И РУМЪНСКИТЕ ЕМИГРАНТИ ПОДДЪРЖАТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ

Румънските и българските емигранти поддържат икономическия растеж в родните си страни, това се казва в статия на вестник "Файненшъл таймс", озаглавена „Как българските и румънските имигранти поддържат растежа". Изданието публикува репортаж от село в Северна Румъния, чийто кмет споделя, че от 8000 жители, около 3000 живеят в Западна Европа, предимно в Испания, съобщава Mediapool.

В селото няма млади хора между 20 и 30 години. "Те казват, че ако могат да изкарват поне половината от това, което печелят там, ще се върнат, но тук няма работа", казва кметът пред репортера на вестника.

Стотици кметове в Румъния и България, които се подготвят да станат членове на ЕС на 1 януари, са в неговото положение, както и много негови колеги в Полша, Словакия и балтийските държави, приети през 2004 година, посочва журналистът.

Около 2 милиона румънци работят в чужбина - около 20% от населението в трудоспособна възраст. Те подхранват икономиката, допринасяйки за растежа й с около 3,5 млрд. евро, които внасят в родината си - достатъчно, за да покрият почти половината от тазгодишния й дефицит по текущата сметка.

Съчетанието на ефекта от растежа и емиграцията сведе безработицата от 8,4% през 2002 г. до 5%. За сравнение в Полша е 15%.

Европейските правителства се опасяват, че приемането на Румъния ще предизвика нова емиграция. Румънските демографи обаче не предвиждат силно впечатляващи нови емиграционни вълни. Както казва външният министър Михай Ръзван Унгуряну, "огромното мнозинство от хората, които биха могли да заминат след приемането ни, вече работят в чужбина".

Анализатори предвиждат, че при сегашното темпо на икономически растеж може да минат 20 години преди румънците да достигнат жизнения стандарт на днешните западноевропейци, така че имиграцията вероятно ще остане характерна черта на румънския живот още доста време. Но дали ще бъде трайна или временна?

Сегашните емигранти се различават от предишните емигранти от Източна Европа. Те поддържат тесни връзки с родните си места, влагат спечеленото в родното си село и за момента гледат на себе си, а и другите ги възприемат като временни имигранти. Но дали плановете им да се върнат ще издържат изпитанието на времето, е открит въпрос. Отговорът зависи главно от това колко бързо ще се заличи разликата в доходите между изтока и запада.

За Румъния и България тази разлика е още по-голяма, отколкото за страните, приети през 2004 г. Средният доход, изразен в покупателна способност, е едва 28% от западноевропейското равнище, сравнено с 45% в Централна Европа, така че периодът на емиграция за румънци и българи може да се окаже по-дълъг, отколкото за поляците.

Пълният текст на статията можете да видите на англоезичната версия на портала.