ЕВРОБАРОМЕТЪР: БЪЛГАРИТЕ СА ЕНТУСИАЗИРАНИ ОТ ЧЛЕНСТВОТО В ЕС

На български език бе представено поредното изследване Евробарометър, осъществено по поръчка на Генерална дирекция "Комуникации" на Европейската комисия.

Интервютата за Евробарометър в България са проведени от BBSS Gallup International между 6 и 20 септември 2006 г. - в момент на активна предизборна кампания за нов президент. В изследването са анкетирани 1035 български граждани.

Българите и Европейския съюз - ентусиазирани от членството

От всички анкетирани за Евробарометър българите декларират най-силна заинтересованост от европейските дела (30%). Близки по стойности са резултатите в Дания (29%) и Италия (27%), а разликата със средните стойности за ЕС25 е 11 пункта.

Българите подкрепят членството на своята страна в ЕС с огромно мнозинство, което е нараснало с още 1 пункт през последната година. (85%). Опозиция практически няма (4%) и тези резултати остават без промяна, докато един от всеки десет анкетирани още няма мнение. За разлика от това, средният гражданин на ЕС става по-резервиран към българското членство в сравнение с предишната година. Отрицателните настроения се засилват с 3 пункта (40%), а обществената подкрепа е намаляла до 46%. Дистанцията между привържениците и противниците на българското членство в ЕС е намаляла с 5 пункта и остава едва 6 пункта.

Българите встъпват в Европейския съюз с още по-нараснала увереност, че това е нещо добро за тях и за тяхната страна. Положителните мнения нарастват до 55% и надвишават средните оценки за ЕС 25 (53%) за първи път от 2004 г., когато България бе включена в изследванията на Евробарометър. Отрицателните мнения остават без промяна (9%) и бележат едни от най-ниските си стойности във всички анкетирани страни. Сега шест от всеки десет българи вярват, че страната им би спечелила от членството в ЕС, а дистанцията между тях и опонентите, които са 16%, е нараснала с още 7 пункта.

След ирландците и румънците, българите имат най-положителен образ за Европейския съюз. Докато в страните от ЕС положителните представи за Съюза намаляват от пролетта до есента, в България те получават нов импулс под знака на приближаващото членство. Положителният образ на ЕС сред българите става по-убедителен и се измерва със същите стойности (63%), с които и през есента на 2004 г., след първата вълна от петото разширяване на Европейския съюз.

Икономически и социални аспекти на евроинтеграцията

За първи път, откакто участват в стандартните изследвания на Евробарометър, българите заявяват по-голяма удовлетвореност от своя начин на живот. Ръстът е с 11 пункта, за сметка на отрицателните мнения, и достига най-високите си стойности от есента на 2004 г. досега (36%). В края на 2006 г. над една трета от анкетираните в България твърдят, че са доволни от своя начин на живот, но тази положителна тенденция не е достатъчна, за да ги изведе от последните позиции, които заемат, откакто са включени в стандартните изследвания на Евробарометър. Социалният оптимизъм относно предстоящата година също се засилва за първи път, но така, както в ЕС25, и в България преобладават мненията, че личната ситуация на гражданите ще остане без промяна.

Така, както и гражданите на ЕС25, и българите оценяват като по-добра, отколкото преди, трудовата заетост и икономическата ситуация в страната и в Европа. И в България, и в Румъния, тези, които одобряват икономическата ситуация в своята страна, са по-малко от една пета от всички анкетирани, но в България те са повече, отколкото преди (+ 8 пункта) и почти с толкова, с колкото и в страните-членки (+10 пункта). Едновременно с това, българите, които дават положителна оценка за заетостта в страната, сега са двойно повече, но те представляват едва 12% от всички анкетирани.

И за българите, и за гражданите на ЕС, икономическата ситуация и безработицата са двата най-важни проблема, пред които са изправени техните страни. Сега икономическата ситуация предизвиква по-голяма загриженост у българите, отколкото през пролетта, когато безработицата бе считана за най-важния проблем. След Унгария и Румъния, и заедно с Гърция и Португалия, България е една от страните, където има най-силна загриженост относно икономическата ситуация (40%). Това е с 6 пункта повече, отколкото през есента и със 17 пункта повече, отколкото средното за ЕС (23%).

Българите проявяват по-силна загриженост от безработицата (38%), отколкото румънците (разлика от 17 пункта), но в по-малка степен, отколкото гражданите на новите държави-членки (разлика от 14 пункта). Престъпността, която през пролетта представляваше по-важен проблем, отколкото икономическата ситуация, сега отстъпва на по-заден план (- 6 пункта), но продължава да тревожи всеки четвърти анкетиран българин.

Българите са отново сред тези, които вярват най-силно в положителното въздействие на членството в ЕС относно икономиката и трудовата заетост в страната. Седем от всеки десет анкетирани в България вярват, че предстоящото членство на страната в ЕС ще се отрази положително на нейната икономика. Шест от десет запитани са оптимисти относно влиянието на членството за заетостта в страната, което е с 22 пункта над средното за ЕС25.

С поглед към бъдещето, сред анкетираните във всички държави от Евробарометър има убедително мнозинство, че по-доброто образование и професионално обучение са най-важни за по-голямата ефективност на европейската икономика. Това мнозинство е най-малко в България и в Румъния, независимо, че то достига 57%. Освен това българинът и средният гражданин на ЕС считат в почти еднаква степен (съответно 47% и 44%), че инвестициите в науката и иновациите са начинът за повишаване ефективността на европейската икономика. На трето място гражданите от страните-членки посочват нуждата от улеснения за създаването на нови фирми (47%), докато българите считат като по-важно ефективното използване на енергията (42%).

Европейският политически съюз

Българите стават граждани на Европейския съюз с убедително доверие на мнозинството в него и в неговите институции. Стойностите на това доверие остават без промяна (56%) и така, както през пролетта, те са отново по-високи (с 12 пункта) от средните за ЕС25 (45%).

Българите са сред най-силните поддръжници за бъдещото развитие Европейския политически съюз. Близо три четвърти от анкетираните (72%) се изказват "за" бъдещото развитие на Европейския политически съюз, което е с 3 пункта повече от пролетта и надвишава с 18 пункта средните стойности за ЕС25 (54%).  Българската подкрепа за политическата интеграция в ЕС обаче продължава да бъде по-скоро емоционална, отколкото рационална. Тези, които твърдят, че знаят как действа Европейския съюз са малко повече от една трета (35%) и значително по-малко от техните съграждани, които твърдят обратното (44%), а всеки четвърти анкетиран се затруднява да отговори на въпроса.

Запитани решенията за кои политики трябва да се взимат в националните столици и кои - съвместно с ЕС, българинът и средният гражданин на ЕС заемат еднакви позиции. Най-голямо мнозинство, и в България, и в ЕС25, получава, както и преди, подкрепата за съвместни решения в областта на т.н. "силови" политики, като борбата с тероризма, борбата с престъпността, отбраната и външните работи. Политиките, които са важни за икономическия растеж също са считани за съвместни и за европейски, а не за национални. Това се отнася до подпомагането на райони с икономически затруднения, инвестиции в науката и иновациите, опазването на околната среда, енергетиката и политиката на конкуренцията. Единствено в областта на селското стопанство и риболова гледните точки на българите и на средния гражданин на ЕС се различават. Българите считат с мнозинство (52%), че решенията в тази област трябва да се взимат суверенно от правителството на страната.

В социалната, образователната и финансовата сфера, където общите политики засягат най-непосредствено гражданите, и в България, и в страните-членки, анкетираните държат на суверенните решения и прилагането на субсидиарността. Това се отнася също до политиката за защита на потребителите, която ще се ръководи от първия български комисар.

Възможността за нови, по-нататъшни разширявания на ЕС получава по-силна българска подкрепа, отколкото преди. Две трети от анкетираните българи са положително настроени и това е с 5 пункта повече, отколкото през пролетта и с 21 пункта, отколкото в ЕС25 (45%). Общественото мнение в България е близко до това в новите държави-членки, където близо три четвърти от анкетираните подкрепят ново разширяване на Европейския съюз. Българската подкрепа за бъдещо присъединяване на Турция е почти еднаква (45%) с тази в Швеция (46%), където общественото мнение е най-положително настроено от всички държави-членки на ЕС.

И българите, и гражданите на ЕС смятат Конституцията като една от двете най-важни предпоставки за бъдещето на Европа. Две трети от анкетираните българи и точно толкова от гражданите в страните-членки изразяват своята принципна подкрепа за европейска конституция. Поне всеки четвърти българин и трима от всеки десет граждани в страните-членки считат, че наред с осигуряването на сравними жизнени стандарти, Конституцията е най-важната предпоставка за бъдещето на Европа. Седем от всеки десет българи считат, че ако се ратифицира от всички страни и влезе в сила, Договорът за Конституцията ще направи ЕС в еднаква степен по-демократичен, по-ефикасен и по-силен в света. За средния гражданин на ЕС Конституцията означава преди всичко засилване на международното влияние на Съюза, а румънците виждат в нея най-вече възможности за повече демокрация.

Есенният Евробарометър установява, че доверието в политическите партии запазва ниските си стойности без промяна, както в България (10%), така и в ЕС25 (17%). Доверието в националните правителства и парламенти е намаляло с 5 пункта за всяка от двете институции в страните-членки и с 3 пункта - в България. В същото време недоверието към националните правителства е нараснало с 3 пункта, както сред българите, така и сред гражданите на Съюза. В резултат от това българите изпитват значително по-малко доверие към своите национални институции, отколкото средния европейски гражданин: със 7 пункта по-малко относно политическите партии (10%), с 9 пункта - относно правителството (21%) и с 19 пункта, що се отнася до Парламента (14%).

В България всеки седем от десет анкетирани изразяват недоверие към правителството и парламента на страната, а осем от десет - към политическите партии. Партиите и Парламентът печелят доверието само на един от десет българи, а правителството - на двама от десет. Средният гражданин на ЕС отново изпитва по-силно доверие в парламента, отколкото в правителството на своята страна, с 3 пункта разлика, докато българите се доверяват в по-силна степен на изпълнителната власт, отколкото на парламента, който ги представлява, при същата разлика от 3 пункта.

Есенният Евробарометър показва също, че за българите става по-трудно, отколкото преди да дават оценка за правосъдието в своята страна. Делът на тези, които се въздържат от мнение е нараснал с 8 пункта и достига, наравно с Ирландия, най-високи стойности след тези в Латвия (17%). Това е резултат от нестабилността на мненията, които изразяват, както доверие, така и недоверие в съдебната система на страната. Гражданското доверие в правосъдието е намаляло с 5 пункта (15%), а недоверието - с 3 пункта (70%).

Само един от десет българи има доверие в синдикатите в своята страна, докато в ЕС25 положително мнение изразяват четири от десет анкетирани. Недоверие към тях заявяват повече от две трети от анкетираните, което съвпада по стойности с доверието на финландците (67%).

Български и европейски ценности

Сега когато стават граждани на Европейския съюз, българите се чувстват повече европейци, отколкото преди и изпитват гордост от европейската си принадлежност. За разлика от есента на 2005 г., тези, които се чувстват не само българи, но и европейци са с 4 пункта повече и вече представляват мнозинство (52%). Тези, които заявяват, че никога не са изпитвали подобно чувство, сега са 39%, в сравнение с 49% преди година. Всеки втори българин се гордее, че е европеец, всеки четвърти отрича това, а всеки пети твърди, че не се чувства европеец. В най-голяма степен с европейската си принадлежност се гордеят гражданите в новите държави-членки на ЕС. Българите изпитват в еднаква степен гордост, че са европейци, с гражданите на Латвия и Кипър.

Девет от всеки десет българи са съгласни с мнението, че днес има прекалено много толерантност, която може да се окаже пречка за ефективната борба с престъпността и това е с 5 пункта повече от средните оценки в ЕС25. Две трети от анкетираните, и отново с 5 пункта повече, отколкото в ЕС, споделят мнението, че има нужда от повече равенство и справедливост, дори ако това означава по-малко свобода за личността. Едновременно с това половината от българите изказват несъгласие с мнението на средния гражданин на ЕС, че държавата се меси прекалено много в личния живот на гражданите.

Българите, румънците и гражданите на новите държави в ЕС остават най-критични относно възможността да се признае правото на хомосексуални бракове в цяла Европа и осиновяването на деца от хомосексуални двойки. Общественото мнение в страните-членки остава по-скоро разделено по тези въпроси, а големият дял на отговорите без мнение в България (29%) е следствие от факта, че дебатът по тези въпроси в страната още не се е състоял.

Личните ценности на българина и на средния гражданин на ЕС съвпадат. Както гражданите на ЕС25 , така и българите заявяват, че най-важните ценности за тях са зачитането на човешкия живот, човешките права и мира. Докато средният гражданин на ЕС дава предимство на по-универсалните ценности, като мира, българинът поставя в центъра на своята ценностна система човека. Всеки втори българин посочва на първо място като най-важна за него ценност зачитането на човешкия живот, а средният гражданин - мира.

 Цялото проучване Евробарометър можете да видите тук (17.59 Mb)