ДЕТАЙЛЕН ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЧИТ НА ДОКЛАДА НА ЕК ЗА БЪЛГАРИЯ

Докладите за България и Румъния на Европейската комисия са готови. Официалното им оповестяване е на 27 юни.

Окончателните доклади, които Портал ЕВРОПА видя, след като ги оповести РФИ-Румъния, а впоследствие ги преразказа кореспондент на БНТ от Брюксел снощи, са 24-страничен за България и 22-страничен за Румъния.

Уточняваме, че този документ е с дата, предхождаща снощното заседание на началниците на кабинети на еврокомисарите. За това заседание съобщи БТА. Агенцията уточни снощи, че е възможно в двата текста да бъдат нанесени известни поправки. Запознати поясниха пред Портал ЕВРОПА, че България се е стремяла "да смекчи" някои от изводите. Дали това действително е постигнато ще узнаем на 27 юни, когато окончателните доклади ще бъдат официално обнародвани.

REUTERS: Мнозинството от еврокомисарите са подкрепили тона на доклада! Трима еврокомисари - българката Меглена Кунева, румънецът Леонард Орбан и италианецът Франко Фратини - изразили известни резерви към някои аспекти на доклада. Фратини се противопоставил на някои от критиките към България и поискал езикът на доклада за страната ни да бъде смекчен. Мнозинството от еврокомисарите са подкрепили тона на доклада и са казали, че ЕК трябва да бъде твърда и непреклонна, за да насърчи доверието в политиката за разширяване на ЕС, предлагайки на новите две страни членки помощ, за да изпълнят изискванията. Източниците на Ройтерс добавят, че документът ще бъде леко преработен преди утрешното заседание в пълен състав на Комисията, но балансът няма да бъде променен. (по „Дарик")

Утре Портал ЕВРОПА ще ви представи двата текста, с които разполага, в оригинал на английски език, за да бъдат те сравнени с "истинските" доклади.

Заключенията на Европейската комисия

От присъединяването насам България продължава да отбелязва напредък в проблемните области, но не е имало достатъчно време за демонстриране на убедителни резултати в ключовите сфери - се казва в изводите на доклада.

"Вниманието" върху всички идентифицирани области - benchmarks - трябва да продължи.

"Няма място за самодоволство в продължаването на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност." Ако България продължи да полага усилия за реформи "с прилежност", няма да бъде необходимо задействането на защитните механизми, предвидени в Присъединителния договор, пише още в изводите.

Без необратим напредък в съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, България рискува да не бъде в състояние да прилага коректно европейското законодателство, се предупреждава пък в увода на доклада.

И в двата доклада се съдържа изречението, че няма място за самодоволство, само че в румънския предупреждението е само за борбата срещу корупцията, а в доклада за България - и за корупцията, и за организираната престъпност, и за съдебната реформа.

Като цяло тонът към Румъния е малко по-мек, а напредъкът на България се отчита като по-неуверен, отколкото в предишни мониторингови доклади. За неуспехите на България на няколко места се посочва като причина слабата държавна администрация, както и вътрешнополитическите дрязги в страната.

Доклада за България - подробности

Още в преамбюла на доклада за България се описват предпазните механизми, клаузите и процесът на сътрудничество и проверка, като се уточнява, че тези неща се правят заради фундаменталната важност от това, в България да има добре функциониращи административна и съдебна система, чрез които да се гарантира, че страната ни е в състояние да спази ангажиментите си като член на ЕС, както и да се възползва от правата си като член.

Докладът е базиран на информация както от априлската експертна мисия на ЕК у нас, така и на българския доклад за напредъка, изпратен в Брюксел, освен това върху факти, предоставени от неправителствения сектор, Представителството на ЕК в София и от посолства на страните-членки. Докладите на евроекспертите, които са били на мисия в България, са били препратени до София, за поправяне на фактологични грешки, се казва още в документа. Докладът се спира само накратко върху въпросите за земеделската реформа, авиационната безопасност, ветеринарните мерки и безопасността на храните, като се отбелязва, че тези сектори ще бъдат обект на отделни оценки. Главният акцент пада върху правосъдието и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Земеделските фондове - в доклада се отбелязва, че основната тревога е свързана с интегрираната система за администрация и контрол за директните плащания за земеделските производители IACS: а именно, за връзката между земеделския регистър и идентификационната система на парцелите LPIS. Проблем е както качеството на вписаните данни, така и административният капацитет. Експертна мисия през този месец е отчела напредък по IACS, но било необходимо спешно действие за осъществяване на ефективни проверки по места, пише в доклада, където също се отбелязва, че за последната юнска седмица е насрочена нова инспекционна мисия в България, която да установи дали разплащателната агенция функционира добре. Дали ще има предпазна клауза по земеделието ще се реши именно след тази мисия. Такава предпазна клауза потенциално може да намали средствата по IACS.

Авиационна безопасност - припомня се, че през декември 2006 г. бе приложен защитен механизъм, в резултат на който от 1 януари 2007 г. българските авиопревозвачи остават със статут на такива от трети страни - не на членки на ЕС, и също така че няма взаимно признаване на сертификатите са безопасност, издадени от българските власти. Припомня се също, че през февруари България сама наложи ограничения спрямо пет карго-превозвачи.

Здраве на животните и безопасност на храните - през септември тази година ще има ново разглеждане на наложените преходни ограничения за болестите по свинете, пише в доклада. Припомня се, че има преходни мерки за износа на българско месо и мляко.

Съдебна реформа и борба срещу корупцията и организираната престъпност - още в началото на тази част от доклада се обяснява, че т.нар. benchmarks не са самостоятелни сфери, които могат "да се отмятат" една по една като осъществени, а че са свързани една с друга. Казва се, че реформите са мащабни и ще отнемат години, заради което е нужен дългосрочен политически ангажимент. Пише още, че за да се докаже, че скорошните промени са необратими, трябват повече практически доказателства - доказателства "на терен". Българските власти демонстрират добри намерения във всички области, но истинският тест за доближаването до стандартите в останалите държави-членки може да бъде издържан единствено чрез прилагането на практика, всеки ден, на тези мерки. Все още обаче има ясна слабост в претворяването на тези намерения в дела. Все още е недостатъчен напредъкът, осъществен в краткото време от създаването на т.нар. механизъм за сътрудничество и проверки до сега.

Необходимите структурни реформи влияят на обществото като цяло и подходът трябва да е много по-различен от простото "отмятане на benchmarks".

Докладът се спира на шестте benchmarks поотделно:

1. Приемане на поправки в Конституцията, които отстраняват двусмислиците по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

Твърде рано е да се оцени ефективността от промените в Конституцията, тъй като инспекторатът, който ще наблюдава дейността на съдебната система, все още не е създаден. Споменава се, че НС е приело четвъртата поправка в Конституцията на 2 февруари 2007 г., но че Конституционният съд предстои да разгледа дали тези промени не са противоконституционни. Отчита се също, че Законът за съдебната власт все още не е влязъл в сила, вследствие на което не е създаден и Инспекторатът.

Като цяло България е постигнала известен напредък по подобряване на прозрачността на съдебния процес, но е необходимо повече време, за да бъдем в състояние да оценим дали новите закони ще имат очакваното отражение, са написали експертите на ЕК.

2. Осигуряване на по-прозрачен и ефективен съдебен процес посредством приемане и прилагане на нов закон за съдебната власт и нов гражданскопроцесуален кодекс.

Новият Закон за съдебната власт бе приет в средата на юни, на 14 юни, и следователно е твърде рано да се докладва за прилагането му. Изглежда законът създава притеснения за независимостта и кадровия подбор на Висшия съдебен съвет и инспекторатът към него. В доклада се отбелязва, че текстът на този закон все още не е предоставен на експертите от ЕК. В доклада се цитират наши видни магистрати, както и експерти по туининг-проекти, според които проектозаконът не е съвършен, най-вече по отношение на статута на ВСС и инспектората към него - примерно има дублиране на дейности на инспектората към ВСС и инспектората към Министерството на правосъдието. И още - критериите да станеш съдия, прокурор или следовател не изискват кандидатите да преминат неколкомесечно обучение в Националния институт по правосъдието или първоначален период със съдия, прокурор или следовател - "ментор". Също сред слабостите на проектозакона е посочено, че не са предвидени състезателни изпити при повишаване в кариерата на магистратите. Сегашните правила, одобрени от Министерството за правосъдието, за рестрикции на достъпа до информация за съдебните решения, могат да подкопаят задължението за прозрачност и отвореност на съдебната система.

Все още не е факт и новият ГПК, българските власти очакват приемането му да се случи до края на юли тази година.

3. Продължаване на реформата в съдебната система с цел увеличаване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценка на въздействието на тази реформа и ежегодна публикация на резултатите.

Отбелязва се, че е постигнат известен напредък по този показател, но че съдебният инспекторат все още не е създаден, тъй като не е приет Законът за съдебната власт. Тъй като няма инспекторат, няма как да се отчете напредък.

Отбелязва се също, че Етичният кодекс на българските съдии е от 2003 година, кратък 4-страничен документ, който не е променян, следователно не е сигурно, че разглежда етичните проблеми към днешна дата.

Докладът акцентира, че все още не е създадена система за мониторинг върху състезателния принцип по подбора на магистратите.

По отношение на ангажимента за годишно публикуване на резултатите от реформата в съдебната система, докладът споменава, че Министерството на правосъдието е обнародвало доклад по Стратегията за реформа на съдебната система. Докладът на ЕК обаче уточнява, че единствено на базата на този документ, оценката на ЕК по този benchmark не е пълна - не е възможно да се потвърди, че целите и приоритетите са постигнати, нито пък че принципите за прозрачност и достъпност ще бъдат осъществени.

Що се отнася до принципа за случайно разпределение на делата в службите на прокуратурата, докладът отчита, че компютърното разпределение на делата е факт само в три офиса на прокуратурата, един от които е софийският. Навсякъде другаде разпределението се прави ръчно. Властите в България казват, пише в доклада, че до края на тази година навсякъде в страната ще бъде инсталиран софтуер за това, така че разпределението на делата в прокуратурата да съответства на начина, по който това се прави в съдилищата.

4. Провеждане и отчитане на резултатите от професионални, безпристрастни разследвания по обвинения в корупция по високите етажи. Отчитане на резултатите от проведените вътрешни проверки на обществени институции и публикуване на списъците с имуществото на висшите държавни служители.

Постигнатият напредък в съдебните действия срещу "високата" корупция в България е все още недостатъчен.

Докладът отчита, че три комисии - в НС, в МС и ВСС - отговарят за борбата срещу корупцията по високите етажи в публичните институции в страната ни. Приета е програма за действие за борба с корупцията, обаче на тази програма й липсват ясни граници на отговорностите, както и ефикасен координационен механизъм, което затруднява поддържането на действията на всички нива на администрацията и на изпълнителната власт.

Не е ясно дали ефективно са изпълнени мерките за защита на лицата, които дават информация за корупция и дали е нужно допълнително законодателство за тяхната защита. В доклада пише, че не може да се потвърди, дали наистина се прилагат мерки за защита на лицата, съобщаващи за случаи на корупция, според постановките на сега действащите закони. Споменава се, че с помощта на британски експерти Министерството на държавната администрация МДААР е съставило специален закон за защита на лицата в администрацията, които съобщават за случаи на корупция. Този закон обаче не е предоставен все още за парламентарно одобрение. Освен това висши представители на българските власти се съмняват в стойността на този закон, тъй като мерките за защита, заложени в него, дублират постановки, съществуващи вече в други закони.

През януари 2007 г. е създадена система за проверка на имуществените декларации на висшите държавни служители, но доказателствата са малко, че обвиненията в корупция на високо ниво се подлагат на действено и систематично съдопроизводство. Докладът описва начина, по който се проверяват имуществените декларации. Ефектът не може да се измери, докато не бъдат подадени всички декларации и докато всички декларации не бъдат проверени и не бъдат предприети необходимите мерки.

В доклада пише, че тепърва предстои да се види дали многобройните участия на европейски експерти и специалисти в дейности в България е довело до подобряване качеството на водените разследвания.

Изразява се съмнение доколко антикорупционните комисии работят координирано, и ако координацията им е повишена, дали това е довело до по-качествени разследвания и какъв точно е резултатът от програмните документи в тази област. Имат се предвид антикорупционните комисии в НС, МС, ВСС и Главният инспекторат в Министерския съвет. Остава неясно кой поема крайната оперативна отговорност за резултатите от борбата срещу престъпността, не е ясно към кого следва да се отправят въпросите относно борбата срещу престъпността - към премиера, към вътрешния министър, към главния прокурор, към председателя на някоя от агенциите или към някого другиго, пише дословно в доклада на ЕК. Препоръчва се оптимизиране на работата на различните антикорупционни "структури" - най-вече в стила им на управление и процеса на взимане на решения.

По отношение на инспекторатите към министерствата и ролята на МДААР се казва, че българското правителство е описало в отчета си до Брюксел броя на проверките, извършени от различни административни структури, както и броя на започнатите дисциплинарни действия. Неясно остава обаче какви са рангът и позицията на държавните служители, срещу които текат дисциплинарни дейности. По отношение на независимостта на инспекторатите се отбелязва, че те зависят от бюджетното финансиране на министерствата, на изпълнителната власт, а главният инспекторат е на пряко подчинение на министър-председателя.

Докладът казва още, че остава също така неясно от българския отчет, дали има криминални разследвания на случаи за оказано влияние върху разследвания на корупция - има ли, колко са, и как се процедира с тях.

5. Предприемане на допълнителни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и при местните власти.

Осъществен е значителен напредък в борбата срещу корупцията по границите и в местните власти. Обаче, пише в доклада, добрата практика за електронни разплащания следва да бъде въведена по всички ГКПП, а освен това няма предоставени от България данни за броя на разследванията на случаи на корупция на местно ниво. Все още не са честа практика проактивните финансови проверки на необяснимо богатство.

6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която фокусира върху сериозната престъпност, прането на пари и систематичната конфискация на имуществото на престъпниците. Докладване по новите и текущите следствия и съответните обвинения и присъди в тези области.

Докладът отчита, че България прилага актуализиран план за действие по организираната престъпност. Оценката на отражението на стратегията не може да е подробна, тъй като липсва методология за измерване, а също така няма достоверна статистика, пише в доклада.

Все още е недостатъчен напредъкът в борбата срещу организираната престъпност.

Подчертава се, че информацията и данните, които България предоставя на ЕК в тази област, остава "непрецизна, макар да е увеличаваща се по обем". Липсват данни например как се прилага правната рамка за изпълнението на стратегията за борба с организираната престъпност - а именно, как се прилага Планът за действие за борба срещу организираната престъпност, приет през януари 2007 г. от МС. Не може да се премери дали този план се изпълнява ефективно, категоричен е докладът.

В доклада се казва специално, че България е отчела спад в престъпленията срещу личността, но статистическите данни, които българското правителство дава, не отличават ясно типовете извършени престъпления. Например, пише в доклада, в статистиката се смесват битовите убийства и убийствата, свързани с престъпността и също с организираната такава. Показните убийства са в една категория с битовите, пише в доклада. Липсва информация за напредъка на разследванията по организираната престъпност.

Показните убийства остават голяма тревога, в частност последните убийства на местни политици от януари месец насам. Досега няма разследване и обвинения по тези случаи.

"Скорошните скандали за високопоставени фигури в изпълнителната и съдебната власт в България ще бъдат ключов тест за ефективността на създадените механизми за разследване и ефективно наказване на престъпленията, свързани с голямата корупция и организираната престъпност" - пише в доклада на ЕК, в който се заключава: "Истинският измерител на успеха остава броят на успешните разследвания и повдигнатите обвинения."

Отбелязва се, че до момента не е създаден механизъм за публикуване на доклади и отчети от следствията, съответните обвинения и присъдите в тези области.

Трудно според доклада на ЕК е и да се оценят подобренията по отношение на прането на пари.

Докладът формулира по кои конкретни направления България трябва да продължи работата относно шестте benchmarks:

- Разширяване на мониторитговите системи за новия Закон за съдебната власт и ГПК, след като те бъдат приети, както и редовно отчитане на резултатите от този мониторинг;
- Да подсигури правилното функциониране на инспекторатите към ВСС, да продължи с компютъризацията по случайното разпределение на делата и да извърши по-нататъшна оценка и обучение на съдии и процедури в сферата на етичните норми;
- Да докаже резултати в антикорупционната рамка. България трябва да затвърди постигнатия напредък в разследването и да още да повиши яснотата в съдебната система за важността на правните действия за корупция по висшите етажи. Това включва дела с влиятелни и известни личности, които са обвинени;
- Да осигури независим анализ, убедителна методология и достоверна и подробна статистика за оценка дали делата за "висша" корупция, за улични убийства и за организирана престъпност се разследват успешно, и дали се произнасят убедителни присъди. Не трябва да има изоставане в превенцията. Освен това напредъкът трябва да бъде наблюдаван и съобщават по разбираем и ясен начин; 
- Интензифициране на усилията и политическия ангажимент по изпълнение на плана за действие срещу организираната престъпност, както и докладване по прозрачен начин на предприетите мерки. България трябва и да задълбочи международното си сътрудничество в тази област;
- За да постигне гореспоменатото, България трябва да заздрави капацитета на съдебната власт на всички нива, включително независимост, финансиране и правомощия.

В доклада се казва, че България трябва до октомври 2007 г. да изготви план за действие с конкретни цели, как ще осъществи тези мерки, формулирани в доклада, тъй като механизмът на сътрудничество и проверки ще продължи. В текста на доклада пише още, че е важно българските власти да започнат "отворен диалог" с българските граждани, осигурявайки прозрачност по отношение на предприеманите реформи в рамките на механизма за сътрудничество и проверки.

В текста пише също, че страните-членки трябва да продължат да оказват съдействие на българските власти в различни направления, и че до октомври Европейската комисия ще оцени предложенията за сътрудничество, които страните-членки следва да направят за това.

Комисията ще актуализира този доклад в началото на 2008 г., а в средата на 2008 г. ще подготви детайлен доклад за механизма на сътрудничество и оценка. България от своя страна следва до 31 март 2008 г. да докладва на ЕК за своя напредък в проблемните области.

Из доклада за Румъния

Ето какво е отбелязано по четирите румънски benchmarks:

1. Гарантиране на по-прозрачни и ефективни съдебни процедури, най-вече чрез увеличаване на капацитета и засилване на отчетността на Висшия съдебен съвет. Отчитане и наблюдение на въздействието на новия гражданско процесуален и наказателно процесуален кодекс.

Румъния е отбелязала известен напредък в реформирането на съдебната си система.

2. Основаване на предвижданата Агенция по Етиката, отговорна за провеждането на проверките на имуществото, несъответствията и потенциалните конфликти на интерес, както и за издаването на задължителни решения, въз основа на които да бъдат налагани разубеждаващи санкции.

Румъния е осъществила съществен напредък по този показател, все пак остава той да бъде доказан на практика.

3. Надграждане върху вече постигнатия напредък и продължаване на провеждането на професионални, безпристрастни разследвания по обвинения в корупция по високите етажи.

Като цяло напредъкът в съдебните действия на "високата" корупция е все още недостатъчен.

4. Предприемане на допълнителни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено в рамките на местните власти.

Известен напредък по този показател е постигнат.