ПОРТАЛ ЕВРОПА ПРЕДСТАВЯ: СЪВЕТ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ (СЕВ)

Представяме ви Съвета по европейски въпроси в рамките на „Тема на месеца" за м. май 2008 г. - „Участието на България в работата на европейските институции", осъществявана в рамките на инициативата „Говори с Европа".

Съветът по европейски въпроси (СЕВ) е създаден на 17 април миналата година с министерско постановление, за да координира и съгласува позициите, които българските представители защитават на заседанията на работните органи.СЕВ се ръководи от Министъра по европейските въпроси и е приемник на действалия до този момент Съвет за координация и мониторинг.

След присъединяването на България към ЕС страната ни участва като пълноправен член с право на глас в заседанията на всички работни органи към Съвета на ЕС и Европейската комисия. 

Както е упоменато в ПМС № 85 от 17 април 2007 г. за организация и координация по въпросите на ЕС, СЕВ е органът, който одобрява рамковите позиции на страната ни по различните досиета, предмет на дискусия в работните органи към Съвета и ЕК.

Г. Грънчарова

"Ако някой все още се чуди как се формират българските позиции по всички европейски дебати, вече знае - всеки Божи вторник СЕВ заседава и одобрява или дискутира тези позиции", казва министър Гергана Грънчарова. Според нея работата в администрацията е изключително благодатна, ако успееш "да я настроиш на своята дължина на вълната". Гергана Грънчарова припомня, че в първите 6-7 месеца на 2007-ма за участниците в Съвета е било не лесно и наистина предизвикателно да настроят работата си според установения ритъм в държавите-членки. Усилието си е струвало - СЕВ е "наследил" над 55 нехармонизирани директиви и се е справил толкова добре, че от 22-ро през февруари 2007-ма България зае през февруари 2008-ма второ място сред държавите-членки по хармонизация на българското с европейското законодателство. "Много вода изтече от началото, смятам, че СЕВ е добър формат за вземане на представителни решения", казва министърът по европейските въпроси.

Както е отбелязано в интернет-страниците на българските институции, функциите на Съвета по европейските въпроси са:

1. Одобрява проекти на рамкови позиции на Република България по въпросите, които се разглеждат от Европейския съвет, Съвета на Европейския съюз и спомагателни му органи и в процеса на комитология, както и проектите на позиции за заседанията на Европейския съвет и на Съвета на Европейския съюз преди тяхното разглеждане от Министерския съвет;
2. Одобрява проектите на позиции за формалните и неформалните заседания на Европейския съвет и на Съвета на Европейския съюз преди тяхното разглеждане от Министерския съвет;
3. Решава въпроси от координационен характер, които са от компетентността на повече от едно министерство или ведомство и по които не е постигнато съгласие в съответната работна група към него;
4. Анализира информацията за изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз и предлага на работните групи към него предприемането на приоритетни действия в тази насока;
5. Разглежда въпроси, свързани с механизма за сътрудничество и оценка, осъществяван от Европейската комисия;

6. Създава временни работни групи за изпълнение на конкретни задачи.

Към Съвета по европейски въпроси функционират 31 работни групи.

Журналист от Портал ЕВРОПА получи възможност да присъства на 119-то заседание на Съвета по европейски въпроси, провело се на 20 май в Гранитната зала в Министерския съвет.

Сред обсъдените въпроси бе представяне на Доклада за сближаване на Европейската централна банка. От Министерството на транспорта (МТ) направиха и представяне на проблемите за България, които ще възникнат от приемането на екологичните стандарти Евро 4 и 5 за количеството изгорели газове от автомобилите. Според представителите на министерството по-високият стандарт ще се отрази върху цените на автомобилите за държавната и местните администрации и служби. Въпреки това България ще подкрепи приемането на по-високите стандарти, беше позицията на МТ.

За да получим по-подробна информация за работата на Съвета по европейски въпроси, потърсихме за разговор Калоян Симеонов, и.д началник на отдел „Координация по европейските въпроси" към дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции" в администрацията на Министерски съвет, както и Росен Кожухаров - юридически съветник на министъра по европейските въпроси.

Как точно се оформят позициите на България спрямо програмата на ЕС?

КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Годишната програма за участие на България в работата на ЕС се базира на плановите документи на Европейския съюз и институции, и основно на годишната програма на Европейската комисия и програмата на трите председателства. На основата на приоритетите в тези програми се изпращат писма до министерствата, които оформят своите предложения, като всички предложения се изпращат в секретариата на СЕВ. Например през тази година получихме от министерствата 70-80 страници информация, която ние обобщихме и събрахме до 30 страници. След като тази информация бе обобщена, тя бе изпратена за съгласуване в Съвета по европейски въпроси. Програмата бе разгледана от СЕВ и одобрена от Министерския съвет.

Важно е да се каже, че това е третата такава програма, изготвяна в България. Първата Годишна програма бе изготвена още преди присъединяването на България към ЕС. Настоящата е може би поне с две крачки по-напред от предишните програми. От една страна наистина става дума за приоретизиране на въпросите, които се разглеждат в ЕС. При обобщаването на материала не е отразявана цялата информация, идваща от Брюксел, а са отчитани приоритетите на страната.

Вторият плюс спрямо предишните програми, е че този път по-добре се очертават позициите на България и интересите ни. В предишните програми имаше по-често формулата „България принципно подкрепя...". Този път нещата са по-фокусирани върху нашите интереси и позиции. Освен това новата програма е с по-малък обем от предишната и в самото й начало са изведени основните приоритети.

Как точно се взима решението България с каква позиция ще бъде по конкретен въпрос?

КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Всички нови досиета, както ние ги наричаме - или нови предложения за изменение на европейското законодателство, които се обсъждат на европейско ниво, в момента в който бъдат внесени от Комисията в Съвета - се разпределят по работни групи. Тези въпроси са различни - някои са много технически, други са политически, като България трябва да има позиция по всеки въпрос. Идеята на координационния механизъм е, че той е децентрализиран. Становищата се подготвят основно от министерствата и след това има две възможности - ако въпросът е секторен и технически - тогава позицията се подготвя само от съответното министерство. Тоест наистина подходът е децентрализиран, като в Съвета по европейски въпроси подробно се разглеждат важните и изискващи координация проблеми. Това е втората възможност - ако има важен координационен въпрос, който се отнася до повече министерства, или е политически, или не е постигнато съгласие на ниво работни групи, тогава той се внася в СЕВ.

Основният принцип на работа е да се върви от долу на горе, като разбира се е възможно и обратното, като например в случаи на приоритетните въпроси като пакета климат-енергетика и т.н.

Каква е ролята на Съвета по важни въпроси като например борбата с климатичните промени?

КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Важно е да се каже, че Съветът по европейски въпроси е консултативен орган към Министерския съвет, председателстван от министъра по европейските въпроси. Секретариат на Съвета е Дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции" в администрацията на МС. В Съвета са представени всички институции, които имат отношение към ЕС - всички министерства, някои агенции и независими институции като БНБ, КЗК, ДАИТС и т.н. Интересно за членския състав на Съвета е, че в него се съчетават експертното и политическото ниво - част от членовете са ръководителите на тези съществуващи 31 работни групи, които са обикновено на ниво началник на отдел, директор на дирекция- тоест експертно и мениджърско ниво. Друга част от членовете са заместник-министри по европейските въпроси и съветници на министър-председателя, заместник министър-председателя и т.н. Това наистина е консултативен орган, който може да внася директно точки за обсъждане в Министерски съвет. Това е много важно, тъй като не всеки съвет има такива правомощия. По принцип всяка седмица СЕВ внася точки за обсъждане в Министерски съвет.

На конкретния въпрос за климата - предполага се, че има постигнато съгласие още на ниво работна група, тъй като там участват експерти от всички ведомства. Би трябвало още там да се постигне съгласие или поне да са очертани точките, по които дори и да няма съгласие, е нужно политическо решение. Вече в СЕВ са представени експертното и политическото ниво като в постановлението за създаването на Съвета е заложено, че има възможност, ако не бъде постигнато съгласие, проблемът да бъде внесен в МС. Практиката до момента показва, че за миналата година не повече от три такива въпроса са били внесени за обсъждане в МС, при повечето въпроси е постигнато съгласие на ниво СЕВ.

Друго важно е, че позициите за заседанията на Съвета на ЕС задължително минават през СЕВ, който ги представя на МС. Това се налага, защото на тези съвети участва съответният ресорен министър, който трябва да бъде упълномощен от колегиалния орган - правителството.

Както знаете, работата на европейско ниво се извършва в три степени - Работна група, КОРЕПЕР (постоянните представители на страните-членки в Брюксел) и Съвет на ЕС. След като бъде постигнато съгласие, се издават указания, които се изпращат за сведение. Общата идея е, че позициите които минават през СЕВ първо са съгласувани с отделните министерства на по-ниско ниво. Следва се общата европейска практика въпросите да бъдат решавани на възможно най-ниските нива.

Дневният ред на заседанията на СЕВ принципно е еднакъв. Първата точка е за позиции на ниво работна група. Всички позиции на ниво работна група са качени в информационна система, така че всяко заинтересовано ведомство може да се запознае с тях и евентуално да поиска изменения или повече подробности.

Втора точка са въпроси, които се обсъждат на КОРЕПЕР.

Трета точка са обсъжданията за съветите, като днес например (20 май 2008 г. - бел.ред.) ще бъде за съвета по конкурентноспособност и неформален съвет по земеделие и рибарство.

Четвърта точка включва координационни въпроси, които най-често се предлагат от кабинета на министъра по европейските въпроси и дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции" и от министерствата.

Много важен аспект от работата на Съвета по европейски въпроси е свързан с разглеждането на всички процедури от Европейската комисия, свързани с неизпълнение на задължения като страна-членка, т.н. процедури по „инфринджмънт".

РОСЕН КОЖУХАРОВ: От началото на 2007 г. при над 90% от процедурите по „инфринджмънт" България се е справила още преди първия двумесечен срок. Има и няколко процедури, които са преодолени във втория двумесечен срок за реакция. При огромното мнозинство обаче, недостатъците са отстранени в самото начало. Най-общо може да се каже, че процедурите, по които продължава да се работи, са такива, които изискват генерирането на огромен финансов ресурс - като например единния европейски телефон за спешни повиквания 112.

КАЛОЯН СИМЕОНОВ: На Съвета се разглеждат освен официалните писма и писмата, които са все още в информационна фаза, т.е. още преди да е започнала процедурата, ЕК изпраща запитване за информация, за да прецени дали има нужда от стартиране на подобна процедура.

Становищата по вече стартиралите процедури пък задължително се разглеждат на СЕВ. Отговорите до Брюксел се изготвят от министерствата, но се одобряват в мнозинството от случаите само от СЕВ, като в редки моменти и от МС. Всъщност важно е да се отбележи, че позицията на страната се решава от СЕВ.

Сред въпросите, които ще бъдат разглеждани на днешния Съвет, са Доклада на ЕЦБ за сближаването. Докладът ще бъде представен от БНБ като е възможно участниците в Съвета да поискат допълнителна информация или да имат въпроси.

На Съвета редовно се прави обсъждане и разпределение на различните досиета или въпроси, които се внасят, тъй като е много важно да бъде ясно кой отговаря за всеки въпрос. Всички такива досиета се внасят на Съвета, за да може да се види дали няма различни мнения кой за какъв въпрос отговаря, и след това решенията се одобряват от Съвета. Разпределението на отговорностите по работните групи става чрез СЕВ. Съветът отговаря освен това и за разпределянето на отговорностите по вече приетите директиви.

РОСЕН КОЖУХАРОВ: Министърът по европейските въпроси освен това внася три-четири пъти годишно в МС доклад за изпълнението на „Плана за действие". Една от традиционните дейности на Съвета е редовно да прави преглед на изпълнението на мерките по плана за действие. На миналото заседание бе направен преглед на мерките, които трябва да бъдат предприети до август, за да може превантивно да се вземат мерки, ако има забавяне. На пръв поглед това изглежда рутинна дейност - преглеждане на мерките, но на това се дължат успехите ни в транспонирането на европейското законодателство и сравнително малкия брой процедури за инфринджмънт.

КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Много е важно, че Съветът заседава всеки вторник и колегите могат да се консултират редовно. Уникалното за европейските въпроси в България е, че един въпрос много бързо може да бъде повдигнат на ниво Министерския съвет. По принцип процедурата за повдигане на въпрос в МС е сложна и може да отнеме време, но по европейските въпроси ако има някакъв спешен въпрос, той може в понеделник да бъде разпратен на членовете на СЕВ по електронен път, във вторник да бъде обсъден от СЕВ и в четвъртък да бъде внесен за разглеждане в МС. Това е изключително важно, тъй като въпроси с висок приоритет буквално за дни могат да бъдат качени от експертно ниво в Министерски съвет.

Цялата кореспонденция в съвета тече по електронен път, което позволява много по-бързо протичане на кореспонденцията.

По думите ви в Съвета всичко е наред и комуникацията е отлична, как тогава се появяват проблеми в комуникацията между София и Брюксел и спирането на средства?

КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Много важно е да се отбележи, че Съветът по европейски въпроси не разглежда въпросите по усвояването на фондовете, тъй като тези въпроси се дискутират в друг механизъм. Това, което е в нашата сфера на дейност, е хармонизирането на законодателството. Това в което не успяхме, е че не сме на първо място, а на второ. Все пак през април миналата година бяхме на 22-о място в ЕС по транспониране на законодателството. За една година ние успяхме да стигнем до второ място сред всички европейски страни.

Добре, а как се получава така, че сме първенци в транспонирането на законодателството, а имаме толкова проблеми в другите ни отношения с ЕС?

РОСЕН КОЖУХАРОВ: Това е стар проблем на българската администрация и нейната организация. При нас нивото на компетентности е много високо. Един директор на дирекция отива някъде и не изразява мнение, освен ако не е изрично упълномощен от заместник- министър или министър. Много често в рамките на работни групи нашите представители на ниво директор на дирекция са получили от СЕВ одобрение по предварително заложените четири точки, но изведнъж се появява пета. Нашият представител няма да вземе отношение, тъй като и в Закона за държавните служители съществува забрана за изразяване на мнение. Друг проблем е стремежът за запазване на мястото.

Според мен един от сериозните проблеми в трудностите на комуникацията с ЕС е много високото ниво. С Брюксел комуникират заместник-министри и министри, докато в рамките на ЕС има и едно чисто експертно ниво на комуникация, от което ние все още се плашим.

Бележка на редакцията: Портал ЕВРОПА благодари за съдействието при изготвянето на тази публикация на екипа на министъра по европейските въпроси.

голям размер

Информационно-комуникационната инициатива на Портал ЕВРОПА и Центъра за модернизиране на политики "Говори с Европа" се изпълнява в рамките на проект по План Д за демокрация, диалог и дебат на Европейската комисия.