Europe.bg
  Hauptseite - Portal EUROPA presentiert
  NAVIGATION
Nachrichten
Bewerbungen
Europäische Union
Bulgarien - EU
Beitrittsverhandlungen
Programme und Projekte
Fragen und Antworten
Bibliothek
Portal EUROPA - Über uns; Ethisches Kodex
Europäisches Parlament 2007
Aktuelles
Analysen
Interviews
Geschichte der Europäischen Union
Institutionen der Europäischen Union
Mitgliedsstaaten
Beitrittsländer
Assoziierte Staaten
Tätigkeiten
Chronologie
Schlüsseldokumente
Institutionen der Europäischen Union
Finanz- und Finanzierungsinstitutionen
Beratende Organe
Interinstitutionelle Einrichtungen
Autonome Einrichtungen (Agenturen)
Präsidentschaft des Rates der EU
Regelmäßige Berichte der Europäischen Kommission
Geschichte
Tätigkeiten
Verhandlungskapitel
Nationale Positionen
Gemeinsame Verhandlungsstandpunkte der Mitgliedsstaaten
Erfüllung der Verpflichtungen
Kapitel 1. Freier Warenverkehr
Kapitel 2. Freizügigkeit
Kapitel 3. Freier Dienstleistungsverkehr
Kapitel 4. Freier Kapitalverkehr
Kapitel 5. Gesellschaftsrecht
Kapitel 6. Wettbewerb
Kapitel 7. Landwirtschaft
Kapitel 8. Fischerei
Kapitel 9. Verkehr
Kapitel 10. Steuern
Kapitel 11. Wirtschafts- und Währungsunion
Kapitel 12. Statistik
Kapitel 13. Beschäftigung und Soziales
Kapitel 14. Energie
Kapitel 15. Industriepolitik
Kapitel 16. Kleine und mittlere Unternehmen
Kapitel 17. Wissenschaft und Forschung
Kapitel 18. Bildung und Ausbildung
Kapitel 19. Telekommunikation und Informationstechnologien
Kapitel 20. Kultur und audiovisuelle Medien
Kapitel 21. Regionalpolitik und Koordinierung der strukturpolitischen Instrumente
Kapitel 22. Umweltschutz
Kapitel 23. Verbraucherschutz und Gesundheitsschutz
Kapitel 24. Zusammenarbeit im Kapitel Justiz und Inneres
Kapitel 25. Zollunion
Kapitel 26. Auswärtige Beziehungen
Kapitel 27. Gemeinsame Außen- und Sicherheitspolitik
Kapitel 28. Finanzkontrolle
Kapitel 29. Finanz- und Haushaltsbestimmungen
Kapitel 30. Institutionen
Kapitel 31. Sonstige
Regelmäßige Berichte der Europäischen Kommission
Finanzielle Heranführungsinstrumente
Gemeinschaftsprogramme
Strukturpolitisches Instrument zur Vorbereitung auf den Beitritt ISPA
Sonderprogramm für die Landwirtschaft und die Entwicklung des ländlichen Raums SAPARD
PHARE Hilfsprogramm der Gemeinschaft für die mittel- und osteuropäischen Länder
Maßnahmen der SAPARD-Programme
Die EU-Fonds für Bulgarien
Strategien
Gesetze
Pläne und Programme
Publikationen
Europa von A bis Z
Nationale Strategien
Regionale Strategien
Gemeindestrategien
Bulgarische Gesetze und Rechtsverordnungen
Internationale Rechtsakte
Berichte
Regelmäßige Berichte der Europäischen Kommission
  My.Europe.bg
  Benutzername:
  
  Kennwort:
  
  
Registrierung
vergessenes Kennwort
Was ist my.Europe.bg
 
  Information
Sitemap
Kontakt
Partner
Partner Medien
herunterladen
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Portal EUROPA presentiert

  • A+
  • A-
11-01-2011

Как се влиза в Шенген

Напоследък темата за приемането на България в Шенгенското пространство отново стана актуална. Ако до преди 10 години слушахме за „изваждане от черния списък на Шенген" днес вече става дума за „влизане в Шенген". Екипът на Портал ЕВРОПА винаги е имал за цел да информира своите читатели за всички възможности и предизвикателства, които предлага европейското членство на България. За това той изготви кратка разяснителна публикация посветена на темата за Шенгенското пространство, Шенгенското споразумение и мястото на България в тях.

Шенген придобива известност на 14 юни 1985 г., когато на борда на кораба „Принцеса Мария Астрид", плаващ по река Мозел, е подписано Шенгенското споразумение за премахване на вътрешните граници между пет от тогавашните десет страни-членки на Европейската общност: Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Западна Германия, както и за общ граничен контрол по граничните контролно-пропускателни пунктове по външните им граници. Името Шенген (Schengen) идва от винарско село в Люксембург, намиращо се близо до границите с Германия и Франция.

През 1990 г. страните подписват Конвенция за прилагане на Шенгенското споразумение, която съдържа детайлни разпоредби и практически мерки относно прилагането на Шенгенските норми.

Пълното изпълнение на Шенгенското споразумение започва през юли 1995 г. с премахването на контрола по съвместните граници между седем от подписалите към този момент споразумението страни - Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Холандия, Испания и Португалия.

Фундаменталната идея на Шенгенското споразумение и Конвенцията за неговото прилагане е да бъде осигурена възможността за свободно пресичане на границите между Шенгенските държави, като в същото време се гарантира необходимото ниво на сигурност на държавите-членки, чрез въвеждане на серия от мерки, компенсиращи „дефицита на сигурност", който е неминуем следствие от премахването на контрола на вътрешните граници. Тези мерки включват общите стандарти за граничен контрол на външна граница, хармонизираната визова политика, трансграничното полицейско и съдебно сътрудничество, въвеждането на обща информационна система - ШИС, хармонизиране на националното законодателство.

Прилагането на нормите на Шенгенското acquis (законодателство) допринася за развитието на  Европейския съюз като зона на свобода, сигурност и правосъдие.

Договорът от Амстердам (в сила от 01.05.1999 г.) интегрира Шенгенското acquis в правната и институционална рамка на ЕС.

Днес 25 държави прилагат в пълна степен съвкупността от Шенгенските разпоредби.  От тях 22 са държави-членки на ЕС и три държави, които не са членове на ЕС - Исландия, Норвегия и Швейцария.

Ирландия и Обединеното Кралство осъществяват граничен контрол по отношение на лица, пътуващи от другите държави-членки на ЕС и Шенген.

България, Румъния и Кипър се подготвят за пълно присъединяване към Шенген.

В Договора за присъединяване на Република България към ЕС са посочени разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, които са задължителни и се прилагат в страната от момента на пълноправното й членство в ЕС.  

Останалата част от правните норми на Шенген, свързана основно с отпадането на проверките по вътрешните граници след присъединяването на България, ще се прилагат след решение на Съвета, предхождано от проверки, реализирани чрез мисии за оценка по Шенген в различни области.

Преди стартиране на процедурата по оценка, държавата-кандидат за член на Шенгенското пространство връчва т.нар. Декларация за готовност.

Своята декларация за готовност за започване на оценките по Шенген от 1 януари 2008 България депозира през месец септември 2007 пред Генералния секретариат на Съвета на ЕС,

С декларацията се заявява готовност да бъде завършена подготовката на българските институции за пълното прилагане на разпоредбите на правото от Шенген, с оглед премахване на контрола по вътрешните си граници през 2011 година.

С оглед решителния етап в подготовката ни за присъединяване към шенгенското пространство на 17 март 2010 Министерски съвет одобри нов Национален план за действие за пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и за премахването на контрола по вътрешните граници, който да гарантира успешното ни присъединяване.

Предвидените в плана мерки и дейности са обособени в следните области: законодателна дейност, институционално изграждане и административен капацитет, и където е необходимо - техническо обезпечаване.

Областите, предмет на оценка са:

Полицейско сътрудничество

Повишаване ефективността на полицейското сътрудничество между държавите-членки на Шенгенското пространство се постига чрез предоставяне на взаимна помощ и обмен на информация, както и чрез оперативно сътрудничество.

Граници - сухопътни, въздушни, морски

Прилагането на общите правила за граничен контрол по външните граници на Европейския съюз и отпадането на граничния контрол по вътрешните граници, компенсирано с мерки на територията на страната, обезпечава сигурността на държавите-членки и улеснява свободното движение в рамките на Шенгенското пространство.

Защита на личните данни

Целта на нормативната уредба в областта на защитата на личните данни е да се гарантира сигурността на личните данни на лицата, които се обработват в Шенгенската информационна система и да се уредят условията, които следва да се спазват при тяхното обработване.

Визи

Държавите, страни по Шенгенското споразумение, приемат и прилагат обща визова политика по отношение на визовия режим. Въвежда се единна шенгенска виза за всички държави-членки на Шенген и се установява единна процедура за разглеждането на молби за издаване на виза.

Шенгенска информационна система (ШИС)

Шенгенската информационна система (ШИС) е обща база данни, създадена и използвана от всички държави-членки на Шенгенското пространство.

ШИС се състои от централна система (Ц.ШИС) в Страсбург и системи с национални данни (Н.ШИС), свързани с нея, във всяка от държавите-членки, които се използват за въвеждане на данни и извършване на справки. В Н.ШИС се съдържа регистър с данни („национално копие"), включващо пълно или частично копие на базата данни ШИС.

Днес ШИС съдържа близо 15 милиона сигнали, въвеждани от държавите-членки.

ШИС не е централен регистър за лицата, живеещи на територията на ЕС/Шенген, а съдържа данни (сигнали) за определени издирвани/контролирани лица и вещи, лица с отказ за влизане, необходими за запазването на Шенгенското пространство като територия на "свобода, сигурност и правосъдие".

Националната Н.ШИС (чрез „националното копие") предоставя на компетентните власти и органи достъп, чрез автоматизирано търсене, до сигнали, касаещи издирвани/контролирани лица или вещи, лица с отказ за влизане, с цел изпълнение на специфичните им задачи в областта на граничния контрол, издаването на визи, разрешения за пребиваване, свидетелства за управление на МПС, митническия режим, полицейските и съдебните дейности, както и за защита на обществения ред и националната и европейска сигурност

Поради забавяне в реализирането на проекта ШИС II и с оглед спазване на декларирания срок за присъединяване към шенгенското пространство - март 2011, на заседание на Съвета "Правосъдие и вътрешни работи", проведен в Люксембург, на 4 и 5 юни 2009г., България (заедно с Румъния), със специално изявление, декларира намерението си да се присъедини към ШИС1+ чрез SISone4ALL (ШИС "Една за всички'), като едновременно с това продължи паралелно да развива националната си Шенгенска информационна система, за да бъде готова за мигрирането от ШИС1+ към ШИСІІ заедно с останалите мигриращи държави-членки.

Въпреки надеждите на българското правителство страната да се присъедини към шенгенското пространство през март 2011, в първата седмица от новата година стана ясно, че България все още не е готова да покрие изискванията.

Унгарският външен министър Янош Мартони, чиято страна председателства в момента ЕС, каза,че според ЕК условията за присъединяването към Шенген са били изпълнени от Румъния, но що се отнася до България остават "още няколко проблема", които са от техническо естество.

Сред основните приоритети на Унгарското председателство на ЕС е разширяването на Шенгенската зона към България и Румъния.



 
Заедно
Im voraus
 
 
 
    mehr 
Interviews
 
 
 
    mehr 
Die EU-Fonds für Bulgarien
 
 
 
    mehr 
Neueste Artikel
 
    mehr 

Ein Projekt von Europäisches Institut | Centre for policy modernisation | EUROPEUM Institute for European Policy |
| Datenschutzerklärung | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Das Informationssystem wurde verwirklicht mit finanzieller Unterstützung von OSI und OSF – Sofia




Tyxo.bg counter