Меглена Кунева: С евровота трябва да изпратим сигнал, че членството в ЕС е не постижение на политиците, а желание на гражданите

Интервю на Портал ЕВРОПА с Меглена Кунева – водач на листата на НДСВ с кандидати за членове на Европейския парламент.

Всичко за изборите за Европейски парламент в България, обобщено от Портал ЕВРОПА, вижте ТУК.


Г-жо Кунева, ако бъдете избрана за член на Европейския парламент и след това има възможност да останете еврокомисар, кое от двете неща бихте предпочела?

Задават ми този въпрос още от момента, в който бе издигната кандидатурата ми. Да се предпоставя изборът на хората преди самия избор, за мен носи някакъв привкус на арогантност, който не ми харесва. Независимо от обществените нагласи и данните от социологическите проучвания, аз никога не съм предпоставяла отговора на избирателите – включително на предишни избори, в които съм участвала.

И други колеги са минали през такава ситуация – например европейският комисар Вивиан Рединг е избирана по този начин в двата си предишни мандати. Казвала ми е, че за нея е важно, че е директно избирана от хората. Споделям това мнение. Директните срещи с хората, които в момента провеждам, са изключително ценни за мен и като водач на листата, и в сегашната ми работа като еврокомисар. Слава Богу хората схващат всичко много конкретно и въпросите, които ми поставят, не са партийни, не са идеологически или за разликата между трите големи семейства в ЕП, а са потребителски. Ще дам един пример, който е тъжен и болезнен: една от темите, които открих благодарение на тези срещи, и по която твърдо съм решена да продължа да работя – без значение в какво качество, е защитата на потребителите, които ползват специфични медицински приспособления – инвалидни колички. Не е все едно дали ти се е развалила микровълновата печка или инвалидната количка. Човек трябва да се чувства достоен и Европейският съюз е за това – да ни помогне да се чувстваме достойни.

Означава ли това, че хората, с които се срещате, очакват от вас такива конкретни решения, каквито можете да им дадете като еврокомисар, а не като евродепутат, и в коя от двете роли човек може да е по-полезен за гражданите?

И в двете. Ето например директивата, свързана с потребителските права, по която аз работих, в момента е в Европейския парламент. В сегашното законодателство защитата на потребителя не е достатъчна, а директивата улеснява начините и механизмите, по които потребителите получават компенсация за некачествена стока. Наскоро една жена ми се оплака, че си е купила радиатор, който вече втори път се разваля и й го поправят. Тя обаче си иска парите обратно. При новото законодателство, за което преговарям с Парламента, това вече ще става много по-лесно. Ето че и евродепутатите, и еврокомисарите имат своята роля, за да бъдат полезни на гражданите.

Всяка от трите големи институции – Съветът, ЕК и ЕП – всъщност работят заедно, за да може да се получи крайният резултат по определена политика или законодателство. ЕК е пазач на договорите и трябва винаги да знае как се прилага законодателството във всяка от страните: за България това е от особена важност. Ето защо ще участвам във всички възможни формати на този дебат. Ние от Европейската комисия, която е политически орган, не можем да стоим настрана и да не участваме във важните европейски дебати. Такава е и мотивацията ми да съм в тези избори. В началото на годината председателят Барозо каза: не стойте в офисите, идете в своите държави, говорете с хората. И действително как да правиш Европа на гражданите, което е едно от направленията, по които работи ЕК, ако тези срещи не се случват?

Избрана съм за еврокомисар, при това с почти пълно мнозинство, именно от Европейския парламент, ето защо изпитвам огромно уважение към тази институция, чийто състав гражданите определят директно.

ЕК съвсем скоро направи равносметка на дейността си през мандата. Барозо каза, че Комисията е успяла да опази ценностите и целите, които са в основата на успеха на ЕС. Предполагам, че вие споделяте това мнение…?

Този отчет на ЕК е винаги с мен и ви благодаря, че го споменавате, защото за съжаление в тази предизборна кампания разговорът за Европа се е свил буквално до екзистенц-минимума. Вярно е, че трябва да решаваме много национални въпроси, да ги поставяме с настойчивост и яснота, но нека в дните до изборите да видим какви са начините за решаване на националните въпроси през Европейския съюз.

Едно от постиженията, с които тази Комисия се гордее, е начинът, по който пое нещата в областта на финансовата криза. Всъщност ЕК направи обща европейка политика там, където такава нямаше и буквално в движение изгради общностна посока. Общата политика, кредитните агенции, електронната фактура, облекченията при счетоводството – важно перо във всяко малко и средно предприятие… Ще спомена още гаранцията на влоговете – повишен таван до 100 000 евро: увеличението е двойно. Успех е и начинът, по който Комисията координира нещата така, че спасяването на банки в едни страни да се не отрази негативно в други. Всичко това са постижения. Нека с цялата си скромност спомена и моята директива за потребителския кредит, която през 2008 г. най-сетне успях да договоря с ЕП, която дава много гаранции за потребителите.

Вие станахте Комисар на годината. Мнението ви е знаково в ушите на българските граждани… В този смисъл кой е най-подходящият според вас български политик, който достойно да заеме вашето място в следващия мандат в ЕК?

Това не бих искала да кажа. Въпросът е сложен  и той се решава между София и Брюксел и тъкмо поради това, че съм действащ комисар, смятам, че трябва да се извърви нормално целият процес без каквато и да било намеса от моя страна като коментари. Но това, което ще кажа – както и при първия си мандат – е, че за мен е важно, че България винаги ще има своя комисар и това ще се потвърди след влизането в сила на Лисабонския договор, като се надявам, че Ирландия ще го ратифицира. Всяка държава-член на ЕС ще има свой комисар.

Радвам се, че споменахте моите две награди тази година. Аз не съм комисар за България, а съм комисар от България и се радвам, че можах да направя максималното през тези първи години, за да завоюваме репутация. Репутацията, която лично можеш да завоюваш, допринася към репутацията на страната. Всеки българин – където и да се намира, в ЕП, в ЕК, в Съвета, в Сметната палата, в Съда – трябва да прави най-доброто.

Не споменахме досега името на партията НДСВ… Вие сте водач на листата на НДСВ в една политическа кампания. През 2007 изборният резултат на водача на листата Биляна Раева беше отчетен като голям политически успех за НДСВ. А сега, през 2009, начело на листата сте вие: и какъв политически резултат ще бъде успех за НДСВ – да повторите успеха на Биляна Раева, или да постигнете по-голям?

Симеон Сакскобургготски каза при представянето на листата на НДСВ, че най-важното е винаги да помним, че националните интереси са над партийните. Така че мен трудно ще ме накарате да говоря в чисто партийна тоналност. Никога не съм го правила: нито по времето на преговорите за присъединяване, когато съм преговаряла за и от името на всички; нито сега, като европейски комисар, когато работя абсолютно отвъд всякакво политическо пристрастие за европейския гражданин и в която и да било страна. И мисля, че това е правилно.

Когато отиваме в ЕП или ЕК, политическите пристрастия не са точно това, което разбираме в България. Нещо различно са. Председател на ЕК е Жозе Мауел Барозо, който е от Европейската народна партия. Той е предложен за този пост за своя втори – забележете – мандат от социалистическото правителство и социалистическия премиер на своята страна. Примерът е ярък.

Аз работя с всички политически семейства в ЕП: получавала съм голяма подкрепа от европейските народни партии като убеден поддръжник на пазарната икономика, на отворената система и на липсата на протекционизъм. В области като услуги за уязвими потребители съм получавала подкрепа от Партията на европейските социалисти, от либералите – за пазарната икономика. Между другото в това политическо семейство вероятно сега ще се влее една много силна група от германски либерал-демократи, с чието ръководство скоро имах разговор. Това ще добави още смисъл и структура към конкурентоспособността на европейската икономика и ще направи по-видими резултатите, които Европа преследва – добър растеж, интелигентна икономика, и най-важното: Европа да бъде водач. Защото в много области, сред които защитата на човешките права и върховенството на закона, Европа е пример.

За България несъмнено ще бъде успех, ако успеем да вдигнем политическата активност и направим така, че да постигаме повече консенсус между политическите семейства в ЕП. Консенсусът дава стабилност на решенията. В моята Директива за потребителските права и колективните искове, ако нямам тази стабилност, това означава, че след някоя и друга година директивата или няма да работи, или ще бъде поправяна по такъв начин, който ще блокира нейното действие.

Казвате „да вдигнем политическата активност”. Вашата цел, участвайки в тази кампания, каква е – общото повишаване на активността на избирателите и на гражданския интерес към европейските теми, или спечелване на повече гласове за НДСВ?

Смятам, че за всички, които участваме в тези избори, е важна по-голямата обществена активност – трябва да накараме хората да видят решения на проблемите си конкретно през европейските избори. С този вот ние трябва да изпратим силен сигнал, че членството на България в ЕС не е било просто постижение на политиците, а че е било желание на гражданите, което политиците са следвали. Има Европа, но трябва да има европейци. Ние сме членове на Европейския съюз, но трябва да се чувстваме такива.

Да, разбира се, искам да има български представители сред либерал-демократите в Европейския парламент. Това политическо семейство винаги е играело важна роля за България и за новите страни-членки като цяло. То е много отчетливо по отношение на сериозни теми като разширяването, общата енергийна политика – нееднозначно приемана в ЕС – и традиционно по темата на човешките права.

След няколко месеца ще започне разглеждането на европейския бюджет. Помислете си колко е важно да имаме хора, които могат конкретно, силно, с вещина и настойчивост, да защитават как ще се изразходва този бюджет. Кохезионната политика – това е политиката, която дава на по-бедните страни – не е нещо, което се разбира от само себе си. Размерът, който по-богатите страни дават, вноската, също не е нещо, което се разбира от само себе си, особено в моменти на криза. Дали ще се дават преки дотации на селското стопанство или ще се развиват селските райони, по какъв начин ще се гарантира прозрачното изразходване на средства без тежки бюрократични процедури – това също не се разбира от само себе си.

Мисля, че европейските либерал-демократи имат доста добре структурирани позиции по тези въпроси и ако има и български глас в тази група, това ще е добре за нас. ЕП, особено в първите години на българското членство, е изключителна школа за българските политици.

Нашите читатели питат в дискусионните форуми за преференцията при гласуването в бюлетината за ЕП. Има ли смисъл да се гласува преференциално, при положение, че прагът е твърде висок?

Категорично човек трябва да следва себе си. Ако всеки си мисли така, никой няма да опита. Да спрем да мислим, че зависим от някой друг. Нека направим, каквото трябва, пък да видим какво ще стане. Ако всеки мисли, че личният му вот няма значение, понеже нещата са предварително подредени, за какво толкова настоявахме да има преференция в листите? Притеснява ме, че ние се оплакваме от неща, които, макар и бавно, се променят. Искаме да гласуваме за личности, има преференция, казваме, че преференцията е „лоша”, и в крайна сметка пак се гласува целокупно за партия.

В нашата листа например има един според мен изключителен кандидат, който е на 17-о място: Соломон Паси. Мисля, че хората, които смятат, че атлантическата интеграция е била най-важното постижение за България, изобщо не трябва да се колебаят да кажат преференциално – „Ние искаме Соломон Паси”. Забележете, не бих се засегнала, ако някой предложи него вместо мен. Той има забележително присъствие и смелост. Че защо хората да не наградят едно такова поведение и да не покажат, че го помнят?

В нашата листа също така има хора, които не са известни. Но човек трябва да им прочете биографиите и да види как се държат. Защо да не дадем шанс на ново лице в политиката, нали искаме нови лица? Защо не, ако те са свестните, ако те са хората, които могат да променят нещата и да върнат доверието в политическата система като цяло… Пък и можем да възприемем тези избори като школа, като начин да изпратим политици в ЕП, които ще се върнат и ще донесат нова култура.

Важно ли е за един евродепутат да е имал много доклади и изказвания, за да го приемем за ефективен, или може да е като Мартин Шулц например – изключително влиятелен евродепутат, който обаче не е бил докладчик нито веднъж за целия мандат?

Аз не съм била член на ЕП и не познавам къщата „отвътре”. Знам обаче, че никак не е лесно за един евродепутат да вземе доклад, понеже средата е много конкурентна. Всеки депутат се бори за видимост, защото знае, че ще се изправи пред избори, и ще иска иска да каже какво е свършил. Същото е и в Комисията – никак не ми е лесно да наложа в законодателната програма на Комисията моите директиви, да кажа, че ще успея да ги свърша в определения срок с преминаването им през необходимите консултации и това да попадне в дневния ред на ЕК. Говорим за силно конкурентна среда. Освен знания, каквито се надявам, че нашите депутати ще имат, са необходими и чисто политически умения. Така че не подценявам нито едното, нито другото. Знам, че когато депутатите вземат доклад и имат конкретна отговорност, те смятат това за голям успех. Специално за г-н Шулц, неговите задачи като председател на Групата на ПЕС сигурно са по-различни.

Нека дам един пример с парламентарната Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите, чиято дейност е пряко свързана с моя ресор в ЕК. Работих с българския евродепутат Николай Младенов, който имаше такива доклади. Той беше много добър и аз много се радвах, когато отидох на представянето на неговия доклад. Радвах се, че мой сънародник успя по такъв блестящ начин да представи тезите си и да събере подкрепа от колегите си. Това беше един много добър пример, че да си докладчик наистина има значение.