МЕДИИТЕ ДА ГЛЕДАТ ПОЛОЖИТЕЛНО НА СРЕДСТВАТА ОТ КОМУНИКАЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ, ПРИЗОВА ВЪНШНИЯТ МИНИСТЪР КАЛФИН ПРЕД “ДАРИК”

В интервю за обзорното предаване на Дарик-радио “Седмицата” с водещ Кирил Вълчев, външният министър Ивайло Калфин призова на 18 февруари 2006 г. българските медии “действително да гледат положително на средствата” от Комуникационната стратегия.

Във връзка с голямата важност на това интервю, Портал ЕВРОПА го препечатва цялото. Текстът и илюстрацията са от интернет-страницата на Външното министерство.

Водещ Кирил Вълчев: Продължаваме с вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин. Добър ден, г-н Калфин.
Ивайло Калфин: Добър ден.
Водещ: Ще говорим за европослания и за посланици. За какви послания към ЕС се готви България? Едни 200 хиляди лева за лобиране, които според печата били за Германия, Австрия и Франция, се превърнаха в тема на седмицата. За какво са тези 200 хиляди?
И. Калфин: Според мен дискусията през последните дни... нормален е интересът към този проблем. Той беше предизвикан съвсем късно вече от лидера на ДСБ, от Иван Костов. Става въпрос за една обществена поръчка, която е обявена в Агенцията за обществени поръчки по най-прозрачния, най-нормалния начин, в която ние търсим съдействие и допълнителна инициатива по отношение на различни мероприятия за представяне на България в европейските страни, в ЕС.
Водещ: Според него вие се готвите за провал и с тези 200 хиляди...
И. Калфин: Не, ние не се готвим за провал, не се готвим за провал. Сега, г-н Костов има правото да си защитава тези, каквито реши...
Водещ: Него го канихме и днес да участва, но нямаше възможност, може би щеше да се получи интересен разговор, но пък в следващо предаване...
И. Калфин: Може би щеше, ако беше дошъл, щяхме да поговорим пред слушателите. Тезата е изключително сбъркана. Българската държава с всичките свои възможности в момента прави изключително много, включително външнополитически, за да представи пред ЕС това, което се случва в България.
Мисля, че в момента страната ни работи на високи обороти по изпълнение на тези ангажименти, които сме поели към ЕС. И не само това. Мисля, че и страната ни има нужда и това се признава много отдавна от едно постоянно показване на положителни неща, които се случват в България.
Водещ: Как прави България това, как лобират българските посланици? Изберете една държава, да кажем, от т.нар. проблемни държави, например Германия. Там какво прави България?
И. Калфин: Казахте Германия. Германия знаете, че състави неотдавна своето правителство. Там имаха същия проблем, какъвто ние имахме след изборите. След съставянето на немското правителство в рамките на някъде около 3 или 4 месеца имаме изключително наситена политическа програма с нашите германски колеги - четири посещения на министри направихме в Германия, предстои следващата седмица министърът на транспорта да бъде в Германия също, премиерът беше в Германия, президентът ще бъде също в Германия. Всички срещи, които се правят там, те са и на федерално ниво и на равнище провинции, са много важни, защото това са хората, които вземат решенията за членството на България. Не крия, че в Германия има и политици, и партии, които не са особено очаровани от разширяването.
Пак казвам, от разширяването по принцип. Аз имах разговор с министър-председателя на Бавария и председател на ХСС Едмунд Щойбер, когато бях в Германия. Той разви тезата, че според тях самото разширяване на ЕС е грешка, защото, вместо да се инвестират пари в развитие на европейската икономика, ЕС инвестира пари в разширяване и в нови икономики. Но това не е директно насочено срещу България. В смисъл на всички тези тези ние трябва да дадем отговори.
В Германия освен това, което мисля, че много добре също можем да си представим, че се представяме, аз имах срещи в Бундестага с председателите и доста от членовете на комисията по външна политика и на европейска интеграция. Изключително силен беше интересът към нашата позиция по Косово примерно. Те помолиха комисията по външна политика на Бундестага за писмени материали. Вчера позвъниха в посолството и помолиха експерт от нашето външно министерство да замине и да присъства на закрито заседание на комисията по външна политика на Бундестага, за да представи българската позиция, която по тяхна оценка е изключително интересна, конструктивна и полезна.
В германското външно министерство също са предвидени консултации на тази тема. Това са само политическите контакти. Тук говорим за икономически контакти, за инфраструктурни проекти, за инвестиции, говорим за културни контакти. Въобще това, което ви казвам, се случва в рамките на 3-4 месеца.
Водещ: Другата страна на проблема обаче е общественото мнение в Германия. По комуникационната стратегия са предвидени близо 2 милиона лева за вашето министерство, за Министерството на труда и социалната политика и на културата за представяне на България навън. Какво точно правим, какво представяме?
И. Калфин: Точно... значи, това, което представяме, едно от най-добрите неща и основната част от тези средства отиват за представяне на българската култура, на българската история, на физиономията на България като една съвременна европейска държава, която е на прага на ЕС, която се развива добре, която е привлекателна и за туристи, в която икономиката е динамична. Основната част от тези средства отива към различни културни прояви в столиците на ЕС...
Водещ: Да обаче...
И. Калфин:... и мисля, че с тях ние действително печелим много приятели на България.
Водещ: Но се падат под 100 хиляди лева за държава - член на ЕС.
И. Калфин: Освен това... ами, 100 хиляди лева не са малко. Те не са разпределени поравно за всички държави. Разбира се, има проекти, ние имаме събрани вече предложения на посолствата, имаме инициативи на различни неправителствени организации, предстои Съветът за европейска комуникация да подбере точно проектите, които ще бъдат финансирани. Действително това, което... част от средствата, които също изразходваме, са насочени към медиите в страните от Западна Европа.
Водещ: Като знаем обаче тарифите на сериозните им медии, със 100 хиляди лева сигурно можем да завъртим една седмица клип по някоя телевизия.
И. Калфин: Точно така и мисля, че този клип няма да е достатъчно ефект...
Водещ: Опитвам се да ви кажа, противно на общата атака към вас, че България дава много пари за тези неща, е, че всъщност това са нищожни пари...
И. Kалфин: Е, това действително са нищожни средства. С 2 милиона лева България трудно може да преобърне примерно или да повлияе значително на общественото мнение, затова търсим най-ефективните начини. Вместо да пуснем клип по някоя от европейските телевизии, ние примерно каним група журналисти от водещи медии от Германия, от Франция или от Австрия, организираме им програма в България, така че те с очите си да видят за какво става въпрос. Между другото...
Водещ: И се надяваме да напишат нещо добро...
И. Калфин: Е, сега няма гаранции, но в повечето случаи тогава, когато са дошли и са се убедили какво става в страната, а не четат само по различни материали, излизат положителни материали за страната. Така че за това се използват тези средства. Те не са много. Миналата година също са били 5 милиона лева по комуникационната стратегия. Понеже в България няма достатъчно донори, неправителствени организации за подобни проекти, интересът към тях е изключително голям.
Надявам се, че е оправдан този голям интерес. Следващата седмица ние ще публикуваме на страниците на Министерството на външните работи абсолютно пълна информация за всички проекти, което миналата година са провеждани, кой ги е правил, на каква сума. Там ще се види по какъв начин се изразходва комуникационната стратегия...
Водещ: Имате ли критики към предшествениците...
И. Калфин: Ще направим в най-скоро време и едно публично обсъждане с участието на неправителствени организации и медии за изразходването на средствата през следващата година. За предшественика си аз не бих искал да...
Водещ: Не, понеже говорихте с добро чувства за комуникационната стратегия...
И. Калфин: Ами, тя е нещо полезно, тя е малко, но полезно. Ако действително са повече възможностите за представяне на страната ни, сигурно ще е още по-полезно. Това, което бих искал тази година да видя, е действително малко повече обръщане навън, към представянето на образа на България в Европа, тъй като това не е само свързано с процеса на ратификациите, а с нашето място, което ще заемем в Европа.
Водещ: А представянето навътре? Тази година планирате нови целеви групи - селски райони, наемни работници, хора в неравностойно положение. Това веднага поражда коментар например в "Новинар" - "Еврореклама по села и паланки", с известна ирония.
И. Калфин: Може би "Новинар" мисли, че в селата живеят второ качество хора или те са достатъчно добре информирани за ЕС. Може би читателите на "Новинар" с материалите, които той пуска за ЕС, ще бъдат още по-добре информирани. Надявам се медиите действително да... защото без тях никаква комуникация не може да се случи, надявам се медиите все пак да гледат положително на тези средства, защото отново ще кажа, те са малко, но това е, с което държавата в момента разполага, и комуникацията става чрез медиите.
Така че аз не виждам ние да стоим от две различни страни и да имаме някакъв спор. По-скоро мисля, че би трябвало да потърсим някакво сътрудничество, за да потърсим максимален ефект.

Водещ: Колко страни ще чакат доклада на Европейската комисия, за да ратифицират договора с България и Румъния, 13 вече го направиха.
И. Калфин: Дванадесет.
Водещ: Великобритания също...
И. Калфин: Тя е 12-ата.
Водещ: Тя е 12-ата, така ли? А Латвия?
И. Калфин: Латвия обаче... значи, сигурно броите и Холандия.
Водещ: И Холандия, да.
И. Калфин: Не е приключила процедурата.
Водещ: Не е ли приключила?
И. Калфин: Не, не. В Холандия мина едно изключително важно гласуване. То беше във втората камара на парламента, следва гласуване в Сената и подпис от държавния глава. Но се смяташе, че това гласуване е абсолютно ключово.
Водещ: Тоест - дванайсет и половина. . .
И. Калфин: Защото основните критики бяха именно в парламента на Холандия и оттук нататък аз очаквам сравнително по-леко да върви процесът, но не е завършила процедурата.
Водещ: А Франция, Германия и Швеция изобщо не са започнали?
И. Калфин: Уверенията, които получаваме, са, че те ще започнат. . . няма да могат да приключат преди мониторинговия доклад. Във Франция най-вероятно процедурата ще започне, аз очаквам още през март. В Германия очаквам да започне в средата на април. Това е преди доклада. В Швеция уверенията са, че ще започне през април и ще завърши през юни.
Водещ: В Австрия?
И. Калфин: В някои от страните просто процедурата отнема доста време. Белгия е най-. . . там 7 парламента, в Белгия, трябва да ратифицират този договор.
Водещ: Австрия?
И. Калфин: В Австрия процедурата започна. Става въпрос, когато говорим за започната, във всички страни е започнала процедурата, имам предвид излизането от правителството вече, защото преди това тече процедура, която и в България тече, на съгласуване между различните министерства. След като излезе от правителството, тя, общо взето, влиза или в парламента, или в някои страни, както е във Франция, в Белгия, в държавния съвет, след което влиза в парламента, но при всички случаи тя излиза от правителството. Засега имаме, в смисъл от гледна точка на времето и процедурите, достатъчно основания да не се притесняваме, че някоя страна заради процедурите няма да успее да ратифицира. . .
Водещ: До края на годината?
И. Калфин: ... до края на годината, да. Но при всички случаи ще има още доста страни, които няма да са ратифицирали до излизането на доклада, а имайте предвид, че докладът ще бъде четен много внимателно от всички страни. Не забравяйте, че даже и при ратифициран договор докладът е препоръката на комисията. Решението дали ще бъдем отложени или не ще бъде взето на Европейски съвет през юни.
Водещ: Ама трябва да бъде взето единодушно? А нали си имаме много близки приятели, гърците примерно, как ще се съгласят да ни отложат?
И. Калфин: Ами при лош доклад, в който пише, че България не е готова и не става, не се е подготвила и е необходима още една година. . .
Водещ: Искате да кажете от 25 държави няма да намерим една с румънците, която да се противопостави на отлагането?
И. Калфин: Вижте, тук не става въпрос за намиране на една държава, която ни е приятел. Ние имаме много силни поддръжници в ЕС, но пак казвам, при негативен доклад на комисията ЕС при 25, скоро при 27, има някаква неписана дисциплина, иначе нямаше и бюджетът да бъде приет и нито едно решение няма да се вземе, ако една страна или две страни казват - не, ние пък няма да се съгласим с това нещо.
Така че при негативен доклад на комисията даже и ратифицирали страни има вероятност да въведат в действие тази отлагателна клауза, така че докладът е много важен.
Водещ: За Франция, Германия, Австрия, Швеция, Дания - ясно за задръжките, които имат дори и като обществено мнение, но се появи името на Литва, която също щяла да чака доклада, за да приключи процедурата. Литовците пък какво искат, след като Латвия например приключи процедурата?
И. Калфин: Латвия приключи, Естония приключи, ако гледаме прибалтийските страни. Право на латвийския парламент и на литовския парламент е да изчака мнението на доклада. Аз очаквам, че там няма да имаме проблеми. Kо още един път казвам, докладът е изключително важен. Нашата цел беше да не се изчаква докладът, за да се започне процедурата на ратификация и ние непрекъснато подчертаваме, че ратификацията и мониторингът би трябвало да са два отделни процеса и да не се предпоставя единият пред другия, в смисъл да изчакаме доклада, за да започнем процедурата. Но при всички случаи докладът е изключително важен.
Водещ: Толкова за европосланията. Сега малко за посланиците. Защо именно Никола Филчев се оказва човекът, изключение от принципа да не се правят политически назначения на посланици, а само професионални, каквото беше категоричното ви мнение?
И. Калфин: Категоричното ми мнение, още един път да го повторя, защото на някои места непълно беше представено това, което казах, аз се надявам, че голямата част от българските посланици ще бъдат професионални кариерни дипломати и ще ограничим максимално назначаването на... политически назначения. Но не изключвам политическите назначения. Това, почти няма страна, която да няма политическо назначение.
Водещ: Вие дадохте пример, че 12 от 13, това ли беше...
И. Калфин: От 14 досега предложени посланици с решение на Министерския съвет. . .
Водещ: ... 13 са кариерни...
И. Калфин: ... 13 са кариерни дипломати.
Водещ: Така възниква още по-силно въпросът защо пък именно Никола Филчев? Аз мога да ви дам пример с предишния главен прокурор Иван Татарчев, който си стана адвокат човекът, след като му свърши мандатът, и продължи да участва в обществения живот в България с позиции. Защо точно Филчев трябва да замине посланик?
И. Калфин: Ами, аз не знам някъде да е казано, че главният прокурор задължително трябва да замине посланик.
Водещ: Да, значи, не е нужно да замине, за да...
И. Калфин: Няма, няма такава...
Водещ: Да.
И. Калфин: ... връзка.
Водещ: Явно въпросът е личен...
И. Калфин: Така че сравнението...
Водещ: ... в случая.
И. Калфин: ... с г-н Татарчев е...
Водещ: Лично, личностен, да.
И. Калфин: Решението и предложението за назначението на Никола Филчев е решение, което е взето от лидерите на трите партии в коалицията. Аз пак ви казвам, то е съгласувано между тях. Не изключвам политически назначения, всяка една страна има мотиви да изпраща, така, непрофесионални дипломати във. . .
Водещ: Казаха ли ви лидерите мотивите си?
И. Калфин: ... в чужбина. Мотивите, по които са...
Водещ: Точно, да, за Филчев, лидерите на трите партии...
И. Калфин: Е, хубаво е тях да ги попитате за мотивите. За мен Филчев е човек, който е заемал висока длъжност в държавната администрация, юрист и по тези данни е, така, подготвен да заеме посланически пост в чужбина. Надявам се, че ще се справи с тези задачи, които предстоят.
Водещ: Пак просто...
И. Калфин: А какви са мотивите...
Водещ: Пак просто...
И. Калфин: ... да бъде, да бъде предложен, попитайте тези, които са взели решението.
Водещ: Формално не го ли правите вие?
И. Калфин: Формално външно министерство внася документите в Министерския съвет, но си представяте, че това е решение, още един път казвам, когато има политически назначения, между другото и другите се съгласуват между, между лидерите на политическите сили.
Водещ: Пак Иван Костов, който всъщност присъства в нашия разговор, макар и да не можа днес да участва, казва, че това е срамна сделка и целта е да се скрие Филчев.
И. Калфин: В случая г-н Костов спекулира. И това, което казва, не е вярно. Българските посланици, въобще българските дипломати в чужбина нямат имунитет по отношение на България, на изпращащата страна. Те имат имунитет по отношение на приемащата страна. Така че, ако г-н Костов мисли, че в Казахстан примерно има някакви мотиви за разследване на г-н Филчев, той там има имунитет. Но няма никакъв имунитет нито един български дипломат по отношение на разследване в България и тази теза мисля, че г-н Костов много добре знае и въпреки това той я използва злоумишлено.
Водещ: А как реагира Казахстан? Имаше ли съгласувателна процедура или...
И. Калфин: В момента тече съгласувателната процедура. Това е т.нар. искане и получаване на агреман за назначаване на посланик.
Водещ: Това впрочем е много сериозна държава въпреки, така, че...
И. Калфин: Това е изключително сериозна задача...
Водещ: ... за България, това е една от най-големите държави в Азия...
И. Калфин: И България има изключително, така, големи интереси за развитие на добри отношения с Казахстан, особено в икономическата област.
Водещ: Макар че досега не сме имали, временно управляващ беше, ние не сме имали...
И. Калфин: Посолството...
Водещ: ...посланик досега...
И. Калфин: Посолството е открито с равнище посланик, но никога не е назначаван посланик. Аз ще ви припомня, там беше временно управляващ една бивша депутатка, съпруга на известния...
Водещ: На Георги Петров.
И. Калфин: ... Георги Петров. След това тя се върна, след това беше назначен за временно управляващ един заместник-министър на икономиката, който сега също е заместник-министър и така и не замина. Така че в момента временно управляващ е третият човек в посолството, а при решението за откриването на посолството, той е с решение на. . . в ранг посланик.
Водещ: Въпросът ми за реакцията на Казахстан е, че при тръгване на по-сериозни отношения, каквото ще стане с първия посланик, може би пък и приемащата страна би търсила една по-безспорна фигура, не толкова натоварена с отношения в държавата, която го изпраща.
И. Калфин: Аз не мисля, че приемащата страна ще се консултира примерно с г-н Костов за... След като една държава предлага свой гражданин за посланик в друга държава, се предполага, че тази държава е взела своето решение. И трябва да има някакви изключителни причини приемащата държава, общо взето, са изключения тези случаи, приемащата държава да откаже назначението.
Водещ: Кога очаквате да приключи цялата процедура, президентът да подпише...
И. Калфин: Веднага след като се получи агреман от казахстанската страна, ще може да бъде...
Водещ: Това като време...
И. Калфин: ... издаден указ.
Водещ: ... какво отнема? Защото...
И. Калфин: Различно...
Водещ: ... на него му приключва мандатът на 22 февруари...
И. Калфин: Различните страни имат различни практики. Някъде...
Водещ: На Казахстан знаете ли...
И. Калфин: Някъде агреманът няколко месеца се бави, някъде се получава много по-бързо.
Водещ: А в Казахстан как е или не сте готов сега да кажете?
И. Калфин: Не, не мога да ви кажа за Казахстан, плюс това няма някакъв срок, в който отсрещната страна да има необходимост да върне агремана.
Водещ: Един политически въпрос. Как ви изглежда скандалът Филчев - Григоров? В него участва един от вашите бъдещи посланици.
И. Калфин: По най-безобразния начин. Аз мисля, че този скандал излиза извън рамките на, така, личния спор между двамата. Той показва колко много нужда има от реформиране съдебната система. И аз се надявам, че, за да бъде действително изчистен скандалът и да не оставя този изключително неприятен вкус след него на лични нападки и обиди, надявам се, че Висшият съдебен съвет по най-прозрачния начин ще провери и едните, и другите обвинения, за да сложи точка на този абсолютно срамен за мен като български гражданин и политик скандал.
Водещ: В скандала имаше и психомомент. Искате ли удостоверение за психическото здраве на посланиците, които изпращате?
И. Калфин: Посланиците минават на медицински тестове преди заминаването.
Водещ: Включително и психологически, психически.
И. Калфин: Не мога да ви кажа, мисля, че минават и през...
Водещ: В смисъл може ли, показа цялата история, че България има за, изискване, за да караш трамвай, да не си луд, но няма изискване например да не си луд, за да си депутат, министър. Питам ви за посланик как е например.
И. Калфин: Ами...
Водещ: Може ли луд посланик да замине?
И. Калфин: Да, на това... аз пак ви казах, вие ме...
Водещ: Не, не говорим за конкретния случай, там, нали, спорът е много по-...
И. Калфин: Има, има медицински прегледи преди заминаването на всеки един човек. Но сега, ако искате да коментирам това, което го подхвърли г-н Григоров, аз нямам никакво намерение, още повече че се оказа мисля, че това е, това още по-неприятно прави цялата история, някакъв фалшификат, който...
Водещ: Да, това поставя обаче въпроса за процедурите...
И. Калфин: Нямам никакво намерение...
Водещ: ... в България.
И. Калфин: Нямам никакво намерение тази мръсна история да, да, действително да я коментирам. Процедурите в България са такива, те са много ясни, пак ви казвам, изпратените за посланици минават медицински преглед преди това.
Водещ: Вчера имаше среща с арабските посланици на премиера. Посланието към тях?
И. Калфин: Посланието към арабските посланици беше, че България е една страна, която иска да развива приятелски отношения с арабските страни, които през последните години поради, така, естествените приоритети и усилията на страната ни за членство в Европейския съюз, ангажиментите ни на Балканите, бяха като че ли, така, намалена беше интензивността при всички случаи на тези контакти. Имаме намерение да засилим тази интензивност, въобще арабските страни са един важен и международен фактор и присъстват в изключително, така, голяма степен във външнополитическата рамка на Европейския съюз и на страните от Европейския съюз. Така че България мисля, че би могла да бъде полезна и за нашите арабски партньори, и за нашите европейски партньори, ако развие по-добре отношенията си.
Водещ: А има ли на...
И. Калфин: Основната, основното направление, в което разчитаме да се развият, това е в икономическото направление.
Водещ: Има ли напредък по разговорите на неправителствено ниво с Либия за българските медицински сестри и лекаря?
И. Калфин: Напредък в смисъл... има напредък, доколкото има редовни разговори. Доколкото разбирам, следващата среща ще бъде един месец след тази на 13 март. Неправителствената организация, както знаете, българската, участва в създаването на един международен фонд. Тя е една от петте учредители на този фонд и в момента текат контакти с асоциацията на семействата. Този процес е отделен и абсолютно независим от разговорите, които водим на политическо равнище с либийската страна.
Водещ: Снощи, тази нощ либийци, протестиращи срещу карикатурите на пророка Мохамед, са подпалили италианското консулство в Бенгази след петъчната молитва и са влезли в сблъсък с полицията, загинали са най-малко 11 либийци според италиански дипломат, цитиран от Асошиейтед прес. Италианският министър на реформите и един от лидерите на Северната лига - Роберто Калдероли, е заявил, че е готов да подаде оставката си, тъй като той пък е една от причините за нарастване на напрежението. Има ли напрежение около българската дипломатическа мисия в Триполи и в Бенгази?
И. Калфин: Напрежение няма. Аз ще ви припомня защо се случи този случай с италианската мисия. Това е, защото въпросният министър си облече една фланелка с отпечатани на нея същите тези карикатури.

Водещ: Карикатури.

И. Калфин: Мисля, че вече минаваме, така, границата на защитата на свободата на словото и на свободата на израза. Виждаме какъв ефект има това в мюсюлманските страни. Всички подобни действия наливат още масло в огъня, който съвсем не е безопасен. И между другото и на срещата вчера с премиера арабските посланици изключително високо оцениха българската позиция, която в... най-кратко ще я припомня - ние уважаваме свободата на словото, не мислим, че трябва да се стимулират и да се насаждат, така, настроения против друга религия и в никакъв случай обаче не смятаме, че реакцията трябва да бъде в... по отношение на използване на сила, на палежи и на неконтролируеми действия. Не оправдавам българските медии, мисля, че допуснаха грешка, препечатвайки карикатурите, след като знаеха много добре какъв е ефектът. За тях, разбира се, те са свободни да направят това, което искат. Аз говоря за политическия ефект. И мисля, че за нас действително е много важно ние всички да работим, не само в България, но България като част и от европейските страни да работим за успокояване, а не за ново разрастване на тоя конфликт.
Водещ: Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин в студиото на "Седмицата".