МИНИСТЪР ПЕТКОВ РАЗКАЗВА ПРЕД БЕЛГИЙСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ ЗА “ПРОАКТИВНИЯ ПОДХОД НА МВР”

Интервю на министъра на вътрешните работи Румен Петков пред RTBF – белгийската франкофонска национална телевизия. Интервюто е дадено на 8 май и ще бъде излъчено в навечерието на обнародването на мониторинговия доклад на ЕК за напредъка на България.

Репортер Режис де Рат: Г-н министър, 150 показни убийства са се случили по българските улици от 2000 година насам. Има ли версии, по които полицията работи за разкриването им, и има ли резултати, т.е. обвинени лица за тези престъпления?

Министър Румен Петков: За последните 8 месеца в съда са внесени три от тези престъпления, по едно от които има произнесена осъдителна присъда. Конвенционалната престъпност в България е на и под равнището на тази в ЕС. Но този тип убийства, за който ми говорите, са реален проблем и то проблем, трупан с години – от гледна точка на извършването и на разкриваемостта. От миналата година наложихме проактивния подход в работата на министерството на вътрешните работи – както по недопускане на такъв тип престъпления, така и за концентрирането на сериозен полицейски ресурс по тяхната разкриваемост. В това число извършихме сериозни законови промени – от 1 май тази година влезе в сила нов Закон за вътрешното министерство в България. С него всички полицейски служби се концентрират в една генерална дирекция на полицията. Този закон е работен с експерти, наши партньори от ЕС и мисля, че е една много сериозна посока в три посоки – едната, която вече споменах, е концентрирането на полицейските служби, втората е девоенизацията на вътрешното министерство, и третата е – много ясен регламент за кадрово развитие на служителите в МВР на базата на обективни критерии за оценка на тяхната работа, в това число възможността те лично да влияят на своето бъдещо развитие.

И все пак, 150 показни убийства по улиците на големите градове като например по Черноморието. Тази картина “се лепи” на гърба на България. Това не ви ли затруднява за присъединяването към ЕС?

Първо, аз не смятам, че са 150, но не бих искал да спорим по числото. Не мисля, че този тип престъпления са във визитната картичка на България. Те са тежък проблем, аз го споделям съвършено честно. Но не мисля, че те могат да бъдат препъни – камъкът и че рушат доверието към нас в ЕС. Аз мисля, че утвърдените стойности на демокрацията в България, гаранциите, които даваме за външната граница на ЕС, ефективността в борбата срещу организираната престъпност през последните месеци и години, трябва да бъдат оценени реалистично, трезво и по достойнство.

Вие сте казал г-н министър – прочетох го – че България била “болна” от голямата си престъпност. Това все още ли е така?

Да се твърди, че Европа е здрава от гледна точка на тероризма, на гаранциите срещу терористични актове, както и срещу организираната престъпност и корупцията – мисля, че ще бъде твърде смело. В този смисъл България не прави изключение. В страната ни бяха направени изключително сериозни реформи през последните 15 години. И те са направени съзнателно от българския народ, защото нашият европейски избор е изконна мисъл у българския гражданин. Да се твърди днес, че България е страна, която е изчистена територия за корупцията, която е изчистена от организираните престъпни групи, ще бъде също – мисля – твърде смело. Но това, което отличава България днес от България преди години, е еднозначната, категоричната воля на институциите, за резултатност в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. И неслучайно на срещите, които организираме практически ежемесечно с посланиците на страните-членки на ЕС, ние им предоставяме целия обем информация. Мое лично убеждение е, че България трябва да бъде приета като необходим член на ЕС, а не решението да бъде свеждано до политическа целесъобразност или необходимост. Аз съм дълбоко убеден, че България от гледна точка на сигурността, е източник на сигурност, на стабилност. Още повече в този доста особен регион, какъвто са Балканите и Югоизточна Европа, наситен с много етническо напрежение, конфликти, в това число в съседни на нас страни, продължаващи и към днешна дата – ето това е един от мотивите ми да твърдя, че България е необходимият член на ЕС.

Когато Оли Рен казва, че България е изгубила една година и че е възможно да се отложи присъединяването, какво Ви се иска да отговорите – би ли било разумно от политическа и стратегическа гледна точка да се отложи членството ви заради неподготвеност?

Аз поне не мисля, че комисарят Рен е направил дефинитивно изказване за необходимостта, България да бъде отложена като член на ЕС. В неговите оценки и критики има много резон, има стремеж към обективност. Аз не бих се противопоставил на нито едно от твърденията, разсъжденията на г-н Оли Рен. Когато казвам, че България трябва да бъде възприемана като необходимия член на ЕС, разбира се имам предвид и това, че ние трябва да извървим своя път, да отговорим на критериите на първо място на българското общество, което е изключително чувствително по темата престъпност и корупция; и разбира се на критериите на ЕС, на очакванията на нашите европейски партньори. Така че процесът без съмнение е двустранен. Ние много добре разбираме ситуацията, в която се намираме и действията и стъпките, които трябва да извървим. Главното за мен – както вече казах – е категоричната воля на държавата и на институциите за ефективност в борбата с организираната престъпност и корупцията. Аз бих могъл да ви предоставя много информация за това, включително и писмена, защото ние имаме интерес да бъдем познавани. Ние имаме интерес да бъдем оценени на базата на реалностите. Ние имаме интерес да докажем себе си, защото това преди всичко се изисква от българските граждани.

Г-н министър, по отношение на т.нар. голяма престъпност имам още един въпрос. Казва се, основателно или не, че малките престъпници се залавят, за да се покачи статистиката, но че “едрите риби” в престъпността, не се залавят...?

От гледна точка на този тип престъпления – убийствата, за които вие говорихте, е така. По всички останали параметри, в това число – контрабанда, производство и разпространение на неистински парични знаци и документи, наркотрафик, трафик на хора – смея да твърдя, че в резултат на проактивния подход, който наложихме, имаме едни много силни, много убедителни резултати, които категорично се вписват и в очакванията и изискванията както на българското общество, така и на европейските ни партньори.

Нито по-добра, нито по-лоша е България от останалите европейски страни, така ли?

Може и така да се каже. Разбира се, България си е моята родина и ми аз искам да е по-добра и правя всичко, което мога, за това.

Мислите ли, че препоръката в мониторинговия доклад ще е за навременно присъединяване без условия?

Не мисля, че разумното решение е отлагането. Отлагането няма да донесе нищо нито на ЕС, нито на България. Дори напротив, то може да създаде нездрава почва за, меко казано, евроскептицизъм, може да доведе до застопоряване, затормозяване на определени процеси. Обратно – пълноправното членство на България в ЕС ще е един много сериозен стимул и знак, че България е оценявана за постигнатото, на първо място от българското общество. Защото като цяло тежестта на прехода се носи от отделния български гражданин, от обществото, а не толкова и не само от държавните институции и политическата класа. 

Портал ЕВРОПА благодари на колегите от RTBF за предоставения текст.