Новата Европейска комисия няма да заработи преди февруари 2010 г., предвижда анализаторът Пьотр Качински

Жозе Барозу трябва да реши дали новата ЕК ще бъде „неутрална” или „политизирана”, каза в онлайн-чат с читателите на Портал ЕВРОПА изтъкнатият политически наблюдател Пьотр Качински.

Преизбирането от евродепутатите на Жозе Барозу за председател на Европейската комисия беше личен успех на г-н Барозу. Вотът беше много по-труден от първия път, когато го избираха преди пет години, смята анализаторът-политолог Пьотр Качински.

Качински, който е изследовател в Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) в Брюксел, беше специален гост на читателите на Портал ЕВРОПА в онлайн-дискусия – част от проекта „Взаимодействаме с Европейския парламент”.

Темата на разговора, проведен в реално време на чат-платформата на Портал ЕВРОПА в четвъртък, беше „Политическите измерения на избора на нова Европейска комисия от Европейския парламент”.

„Преди 5 години Барозу беше предложен като политически компромис, а тази година много леви политици в цяла Европа водеха кампания срещу него”, отбеляза Качински, коментирайки гласуването в ЕП, което се състоя на 16 септември.

Политическият анализатор прогнозира, че Жозе Барозу няма да съумее лесно и бързо да състави Колежа от комисари в новата ЕК и той да мине през гласуване в ЕП. „Това ще отнеме известно време, очаквам, че новият Колеж ще поеме задълженията си през февруари 2010 година”, написа Качински.

Той коментира, че новоизбраният председател на ЕК би могъл или да удържи Комисията колкото е възможно по-неутрална, или да се съобрази с реалността, „… която е, че самият той, както и Колежът на комисарите – какъвто и да бъде той – се подкрепя от дясно центристко мнозинство и в ЕП, и в Съвета.”

Еврокомисията би могла само да се провали, ако желае да запази неутралитета си, тъй като се изправя пред риска да загуби подкрепата на Консерваторите, а Социалистите така и така няма да  подкрепят. Според изследователя в CEPS, Жозе Барозу би могъл лесно да се окаже изолиран от почти всички политически групи в ЕП и същевременно да не разширява подкрепата си от други нови хора. Много вероятен сценарий би бил, ЕК да се превърне в политизирана институция, т.е. дейността й да се съобразява с волята на политическите мнозинства в страните-членки на ЕС – смята Качински. Той каза на участниците в чата на Портал ЕВРОПА, че това нещо би било едно положително развитие за Европа, тъй като може да повиши интереса сред европейските граждани към европейската политика.

„Казано политически, почти никой не би обичал г-н Барозо, а има мнозина, които – политически – го мразят много”, написа Качински в отговор на читателски въпроси.

В коментар за влизането в сила на Лисабонския договор и отражението на това върху функционирането на ЕК, Пьотр Качински каза, че Комисията ще стане по-силна, но може да стане също и обратното и това зависи от начина, по който личностите ще се сработят заедно – „Лисабонският договор създава нови функции на Постоянния председател на Европейския съвет и на Върховния представител за външната политика, който ще бъде заместникът на Барозу”, обясни той.

Мнението на Качински е, че най-важната промяна, която Лисабонският договор носи, е промяната на политическото настроение в Европа. Логично, с влизането в сила на Лисабонския договор, разширяването може да започне отново, особено що се отнася до държавите от Западните Балкани, да не говорим за Исландия и Хърпватия, които вече са изцяло в крак да станат държави-членки, смята онлайн-събеседникът на Портал ЕВРОПА. Лисабонският договор дава на вземащите решения по-гъвкави инструменти за реакция на непрекъснато променящия се свят; и все пак „този договор не е революционен – не е като например Договора от Маастрихт”, посочи Качински.

Парламентарните избори в Германия ще имат много сериозно отражение върху политиката на Европейския съюз, смята интернет-гостът на Портал ЕВРОПА.

„Мисля, че тази година изборите в Германия са много по-важни дори от референдума за Лисабонския договор в Ирландия – поне що се отнася до настоящия процес на вземане на решения, а не за средносрочните политически игри” – каза Качински, отговаряйки на въпрос на читател за изборите на 27 септември, на които германците ще изберат нов Бундестаг.

Изследователят в CEPS обясни, че от 2005 г. в Германия управлява широка коалиция, което означава в повечето случаи ограничаване на способността на Берлин да взема решения. Качински очаква след изборите през септември в Германия да дойде на власт едно ясно мнозинство. Той смята, че много нации и институции в Европа „не гледат конструктивно на Европа и не я възприемат с цялата й сложност”. Като примери той посочи Франция и Германия. По думите му германската политика „все още е в примката на широката коалиция”. По отношение на Франция „…между 2005 и 2007 г. Париж отсъстваше от политическото мислене в Европа и едва след идването на власт на Саркози нещата там се промениха” – отбеляза Качински и обобщи, че като цяло 2009-а е година на избори в Европа, ето защо „нерешителността е по-голяма от всякога”. 

„Когато Франция и Германия имат вътрешнополитически проблеми, те се превръщат и в европейски проблеми”, каза Пьотр Качински.

По време на разговора с него, модераторите съобщиха, че вече са насрочени нови две онлайн-дискусии от същата серия.

Следващите чатове на Портал ЕВРОПА, част от проекта „Взаимодействаме с Европейския парламент”, са с бившия председател на ЕП Ханс-Герт Пьотеринг (на 30 септември от 16.30 ч. българско време) и с бившия еврокомисар по регионалното развитие Данута Хюбнер (на 24 септември от 13 часа българско време).

Вижте ТУК пълна стенограма от разговора с Пьотр Качински (на английски език).