Виолета Станичич: ЕП категорично показа водещата си роля в бъдещото формиране на визията за Европа

Представяме ви изказването на ръководителя на Информационното бюро на ЕП в България Виолета Станичич на откриването на конференцията "Европа 2020 - гражданска визия", която се проведе през януари 2010 г. в София и бе организирана от Европейския институт като част от неговата инициатива "Взаимодействаме с Европейския парламент".

Уважаеми госпожи и господа,

Драги колеги,

Позволете ми да поздравя колегите от Европейския институт, Центъра за модернизиране на политики и Портал Европа, които осъществяват един от проектите на ГД Комуникация на ЕП, с който Информационното бюро на Парламента в България се гордее.

Без никакво преувеличение мога да кажа, че проектът "Взаимодействие с Европейския парламент" превърна портал "Европа" в основен източник на новини от Европейския съюз и платформа не само за информация, но и за дебат по най-важните теми от работата на Европейския парламент.

Организаторите на днешната конференция ни приканват да разсъждаваме заедно за предизвикателствата пред ЕС и да се опитаме да предложим идеи как би трябвало да изглежда той след 10 години. Сигурно част от отговора ще бъдe в посока, че искаме да видим ЕС по-ефективен, по-солидарен, по-влиятелен на международната сцена, но също и по-демократичен, по-близо до своите граждани. Един от пътищата за постигане на това е повече парламентаризъм на ниво ЕС. Точно това е предвижда и Лисабонският договор. 

Както знаете, влизането в сила на Лисабонския договор промени значително ролята и видимостта на Европейския парламент. Ако трябва да обобщим с няколко изречения новите му правомощия:

- разшири се значително приложното поле на сегашната процедура за codecision /съвместно взимане на решения/, която и досега даваше изключитено голяма власт на ЕП и решаваща дума при определяне на окончателния вид на европейското законодателство. Сега тя се нарича "обикновена законодателн процедура" и занапред ще се прилага в почти всички случаи, когато ЕС приема законодателство. Това касае и области като правосъдие и вътрешен ред, както и земеделието, което значително разширява правата на ЕП.

- засилва се бюджетната власт на ЕП. Досега ЕП имаше последна дума само за половината от разходите, а за друга част последна  дума имаше Съвета /за така наречените задължителни разходи, най вече в областта на земеделието/. Лисабонският договор премахва  това разделение и ЕП вече има последната дума върху всички разходи на ЕС. Многодишната финансова рамка на  ЕС, която определя разходите за няколкото години напред /сега седем, в бъдеще пет/, вече ще се приема с обикновена законадателна процедура, т.е. ЕП ще има решаваща дума и в този случай.

- ЕП вече има право да инициира промени в основните договори. Те обаче трябва да бъдат одобрени  единодушно от Съвета.

- Договорът даде право на националните парламенти да се произнасят по  европейското законодателство /предложенията на ЕК/ още преди то да е започнало  да се обсъжда в Европейските институции. Това налага още по тясно сътрудничество между  националните парламенти и ЕП и като цяло  укрепва демокрацията на ниво ЕС, тъй като се засилва прозрачността и парламентарния  елемент.

- Усилва се контролната роля на ЕП. ЕП ще продължи да одобрява председателя на ЕК и състава на комисията, но  вече изрично е записано, че назначението на председател  на ЕК трябва да  взема превди резултатите от изборите  за ЕП. Това  означава, че държавите  членки са длъжни да предложат за председател  на ЕК лице, което е от политическото семейство, получило най-много гласове на изборите за ЕП. ЕП  може да поиска оставка на комисията /както и досега/, но вече на практика има власт да отхвърли и отделни комисари. Предполагам, че за това не трябва да търсим много далечни примери, а можем да си припомним и още незавършилата процедура по изслушванията и одобренията на ЕК сега.

Разбира се, този процес, който отекна особено силно в последните седмици в България, имаше своите многобройни интерпретации и тълкувания, но в някаква степен, според нас, завърши особено позитивно за Европейския парламент.

Защо? За първи път множество български граждани, особено млади, образовани хора наблюдаваха директно ЕП в действие. В конкретния случай - по време на изслушванията в една от неговите комисии. Според сведенията на нашия интернет отдел, само в деня на изслушванията на българския кандидат за комисар над 8 500 от логванията да гледат директно чрез Интернет страницата на парламента бяха от България. Към това трябва да добавим десетките хиляди, които са наблюдавали директното излъчване по една от телевизиите или са го слушали по едно от най-уважаваните радиа с национален обхват. Това предизвика не само взрив от публикации, които в определени дни надминаваха 100, но и лавина от коментари във форумите и блоговете, понякога с над 400 коментара след всеки текст и статия.

Казано накратко, Европейския парламент не само стана генераторът на най-интересната и важна новина за България /и то в продължение на цели 3 седмици/, но и категорично демонстрира прозрачността, достъпността и демократичността си.

Ако искаме да погледнем положителната страна на нещата, мисля, че след тези седмици очевидно България не е същата, а Европейският парламент стана не само една от най-интересните за България  и особено внимателно следени европейски институции, но и категорично подсказа своята водеща роля, която през следващите години ще формира визията за една нова Европа.

Пожелавам успех на конференцията и съм уверена, че тя ще постигне целите си да насърчи гражданската ангажираност и да даде принос към дебата, който се провежда в момента, за определяне на целите за развите на ЕС до 2020 година.