България се стреми да сведе дефицита под 3% още през 2010 г., каза зам.-министър Ана Михайлова

Българското правителство многократно е заявявало своята решимост да постави под контрол дефицита на консолидирания държавен бюджет и предприема необходимите мерки той да бъде сведен под референтната стойност от 3% още през 2010 г.

Това коментира заместник-министърът на финансите и член на Икономическия и финансов комитет (ИФК) Ана Михайлова, цитирана от пресцентъра на ведомството.

МФ: В частта за България докладът на Комисията сочи, че бюджетният дефицит на България по изключение е надвишил референтната стойност в резултат от драстичен икономически спад. ЕК оценява бюджетния дефицит на страната ни като временно явление и очаква той да спадне под референтната стойност още през 2010 г. Единственото изискване, което България не покрива, за да избегне началото на процедурата по свръхдефицит, е че стойността му от 3.9% за 2009 г. не е близо до референтната стойност от 3%, съгласно критериите на Пакта за стабилност и растеж. Комисията отбелязва също така, че държавният дълг на България (14,8%), който е вторият фискален критерий, е много под референтната стойност от 60% от БВП.По думите й сега можем да очакваме засилен мониторинг на фискалната политика от страна на ЕК и останалите държави-членки от ЕС.

Според Ана Михайлова са нужни обединени усилия за защита на целта за приоритетно поддържаве на фискалната устойчивост в България, което е важно условие както за финансовите пазари и инвеститорите, така и за по-нататъшната ни конвергенция към ЕС.

Заместник-министърът направи този коментар по повод предложението на ЕК за започване на процедура по свръхдефицит за България и още три държави от ЕС.

Крайното решение за започване на процедурата ще бъде взето на заседанието на ЕКОФИН през юни.

Предстои Икономическият и финансов комитет (ИФК) да приеме становище относно доклада на Комисията, както пояснява МФ.

В случай, че мерките за ограничаване на дефицита не доведат до желания резултат, Съветът на ЕС започва да прилага още по-стриктни мерки, които варират от засилване на мониторинга върху засегнатата държава-членка до финансови санкции.

До момента не се е стигало до финансови санкции за нито една държава-членка на ЕС.