ВСС ПРИЕ “ПО ПРИНЦИП” ДОБРОВОЛНИЯ И ТАЕН МАГИСТРАТСКИ ОТЧЕТ ЗА ПРЕД БРЮКСЕЛ

Висшият съдебен съвет (ВСС) направи в сряда фарсов опит да покаже положителни знаци пред Брюксел за борбата с корупцията в съдебната система, като задължи “по принцип” председателите на съдилища и техните заместници да подават декларации за “пълното” си имотно състояние.

Инициативата на шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров бе подкрепена от шефа на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев и главния прокурор Борис Велчев, които внесоха съвместно предложението пред ВСС. Поради дружното несъгласие с част от текстовете в документа, той бе приет само “по принцип” с 21 гласа “за” и 2 гласа “против”.

Против приемането на декларацията в този й вид бяха председателите на апелативните съдилища във Варна и Пловдив – Виолета Бояджиева и Радка Петрова.

Членовете на ВСС си изработиха и график за приемането на декларацията в окончателния й вид. Това трябва да стане до 24 май, а до 17 май членовете на съвета ще имат право да правят предложения по текстовете.

От дебата по време на заседанието, а и от изразените становище след това стана ясно, че въпреки пропагандираната публичност на магистратското имущество, то най-вероятно няма да бъде обявявано публично. По думите на главния прокурор Борис Велчев, засега вариантът е имената на подалите справката да бъдат публикувани на сайта на ВСС, но без приложената документация.

Причината за това е в Закона за защита на личните данни, който третира голяма част от информацията в декларацията като лична.

Декларацията е доброволна, като магистратите могат при попълването й да пропускат полета, които не желаят или не могат да попълнят. Най-много възражения предизвика текстът, който искаше от магистратите да попълнят получените от тях финансови средства по време на работата им в съдебната система.

Съдията от ВАС Венета Марковска и прокурорът Николай Ганчев възразиха, че надали ще успеят да калкулират точно парите, които са получи за това време.

“Аз съм съдия от 30 години и няма как да си спомня точно какво съм получавала в самото начало”, заяви Марковска.

Ганчев внесе нова интерпретация по темата като заяви, че искането да се декларира имуществото и на съпрузите е “деликатен въпрос”.

“Някои семейства са такива само формално”, опонира прокурорът, който бе преместен преди месец от Върховна в Софийска апелативна прокуратура.

Главният прокурор Борис Велчев съобщи, че идеята на вносителите е декларациите да се подават до края на февруари всяка година. При установяване на “съществени разлики” в благосъстоянието на конкретния магистрат от предходната година, той да даде обяснения пред специално сформирана комисия за тази цел в рамките на ВСС.

“Настоящите декларации, подавани към Сметната палата, не дават достатъчно гаранции и е хубаво да има успореден механизъм за контрол”, обясни смисъла на декларация Велчев.

По обясненията на члена на съвета проф. Александър Воденичаров комисията би трябвало да се самосезира ако види нарушения, макар че все още не е ясно по какви механизми тя ще отсъжда.

Тъй като информация се третира като лична, обясненията най-вероятно също няма да бъдат обявявани публично. По думите на главния прокурор, ако има пропуски, все пак може да се задейства процедура, ВСС ще определи къде има нарушения на магистратската етика и ще налага дисциплинарни наказания.

От разясненията на проф. Александър Воденичаров и съдия Радка Петрова стана ясно, че декларацията в този й вид е тайна, доброволна и не предвижда при попълването на невярна или информация да се носи наказателна отговорност.

Преди заседанието председателят на ВАС Константин Пенчев заяви, че необходимостта от подобна декларация произтича от нуждата да се отправят “положителни сигнали” към Брюксел.

“Чака ни доклад, гонят ни срокове”, заяви още Пенчев.

По време на заседанието той заяви, че ще подкрепи решението, защото не иска да носи колективна отговорност при разкриването, че някой друг от системата е корумпиран и се е сдобил с облага незаконно.

Председателят на ВКС Иван Григоров, чийто експерти за подготвили декларацията, окачестви документа като отговор на обвиненията за корупцията в съдебната система. По думите му актът на ВСС е нещо, което може да бъде взето за пример от политиците.

“Това е демагогия”

Това, което се прие на заседанието на ВСС, е демагогия, заяви в коментар членът на съвета председателят на Апелативен съд – Пловдив Радка Петрова.

“Българското общество мисли, че в съдебната система има корупция, че се купуват дела, ЕС също ни критикува. Брюксел обаче не ни критикува, че има голяма корупция в система, а за това, че няма нито един осъден за корупция магистрат. Те не искат от нас декларации”, каза Петрова, която гласува “против”.

Тя обясни, че не е против налагането на механизми за контрол, но не и за такива, които са предназначени само за привличане на медийно внимание.

“Ако толкова искаха, можеше да се вземе и приложи декларацията от Сметната палата. Щеше да е същото, но без толкова шум”, каза Петрова. Тя и Александър Воденичаров бяха единствените, които говориха пред медиите след заседанието.

Въпреки предварително обявения брифинг за медиите, тримата вносители си тръгнаха веднага след гласуването.

Декларацията засяга около 50 магистрата

Имотната декларация ще засегне едва около 50 човека в съдебната система. Това са всички членове на ВСС, председателите на ВКС и ВАС и техните заместници, главния прокурор и заместниците му, шефът на Националното следствие и заместниците му, както и председателите и зам.-председателите на апелативните съдилища.

Членът на съвета и декан на Юридическия факултет към СУ Димитър Токушев предложи шефовете на районни и окръжни съдилища и прокуратури, шефовете на отделения в следствието и във върховните съдилища и ВКП също да подават декларации.

Опонира му Иван Григоров, който заяви, че това все още е нов механизъм за контрол и обхватът му би следвало да бъде увеличен едва след като той сработи.

Понастоящем тези магистрати, които попадат “по принцип” под ударите на декларацията, ще трябва да предадат данни за заеманите длъжности по време на кариерата си в системата, данни за имуществото, ограничени вещни права върху имоти, автомобилите, влогове над 5000 лева и ако притежават ценни книжа и дялове във фирми и дружества.

ВСС трябва да получи същите данни за съпрузите на членовете на ВСС, както и придобитото имущество от магистратските деца, преди навършването на пълнолетие. Това е и една от разликите с декларациите, които и до момента се подават от магистратите пред Сметната палата.