Europe.bg
  Hauptseite - Nachrichten - Aktuelles
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Benutzername:
  
  Kennwort:
  
  
Registrierung
vergessenes Kennwort
Was ist my.Europe.bg
 
  Information
Sitemap
Kontakt
Partner
Partner Medien
herunterladen
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Nachrichten / Aktuelles

RSS
  • A+
  • A-
19-05-2006

МОНИТОРИНГОВИЯТ ДОКЛАД - ВЕЧЕ НА БЪЛГАРСКИ!

Портал ЕВРОПА ви предлага вече пълен превод на български език на пълния мониторингов доклад за България. Пълния текст можете да видите тук.

А тук поместваме резюмето за мониторинга на България и Румъния - също пълен превод на български език.

Портал ЕВРОПА припомня, че първи разпространи проекта на доклада, както и оценките и изводите в окончателния му вариант.

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
Брюксел, 16 май 2006 г.
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
Цялостен мониторингов доклад
относно степента на готовност за членството в Европейския съюз на
България и Румъния


1. ВЪВЕДЕНИЕ

С присъединяването на България и Румъния ще приключи петото разширяване на ЕС, което започна през м. май 2004 г. с присъединяването на 10 нови държави-членки, повечето от които от Централна Европа. Този кръг на разширяването допринесе за мира, просперитета и стабилността в цяла Европа.

Условията за присъединяването на България и Румъния се съдържат в Договора за присъединяване, подписан през м. април 2005 г. от 25-те държави-членки и от двете страни. България, Румъния, както и 14 държави-членки вече ратифицираха договора. По смисъла на този Договор, България и Румъния ще се присъединят на 1 януари 2007 г., освен ако Съветът реши, по препоръка на Комисията, да отложи присъединяването на някоя от страните до 2008 г.

Комисията твърдо се е ангажирала да осигури успешното приключване на окончателната подготовка за присъединяване и на двете страни. За тази цел тя отблизо наблюдава напредъка, постигнат от България и Румъния и осигурява целева подкрепа за подпомагането им в техните усилия по отношение на реформите.

И двете страни заслужават да бъдат поздравени за техните постижения относно успешното превръщане на техните политически и икономически системи във функциониращи демокрации и пазарни икономики. Докладът на Комисията от м. октомври 2005 г. потвърди факта, че България и Румъния напълно отговарят на политическите критерии за членство и показа, че и двете страни продължават да напредват по отношение на постигането на икономическите критерии и на критериите, свързани с достиженията на правото на ЕС (acquis). Въпреки това, в доклада беше обърнато внимание на редица области, в които е необходимо допълнително подобрение.

Комисията ще продължи да осигурява подкрепа за подготовката за членство на България и Румъния. Въпреки това, ако някои недостатъци продължат да съществуват към присъединяването, Комисията ще предприеме необходимото действие, в качеството й на пазителка на договорите. Предпазни клаузи и други мерки могат да бъдат приложени по отношение на вътрешния пазар, включително в областта на безопасността на храните, областта на правосъдие, свобода и сигурност и по отношение на управлението на фондовете на ЕС.

Настоящият доклад представлява продължение на констатациите, направени в доклада от м. октомври 2005 г. Той се основава на подробна оценка, която се съдържа в приложените Мониторингови доклади за всяка страна. В настоящия доклад Комисията:
- извършва преглед на състоянието към края на м. април 2006 г. на развитието и подготовката на двете страни в областите, които бяха идентифицирани на предходен етап като области, в които е необходимо допълнително подобрение;
- разглежда мерките, необходими за справянето с недостатъците, които биха съществували към присъединяването;
- прави заключение по отношение на степента на подготовка за членство в ЕС на България и на Румъния.

2. Обобщение на констатациите от мониторинга

2.1. България

Политически критерии

България отговаря на политическите критерии за членство в ЕС.

След доклада от м. октомври 2005 г. е постигнат напредък в редица области, включително и по отношение на реформата на съдебната власт. По отношение на съдебната система, новият Наказателно-процесуален кодекс (НПК), както и законодателната рамка за правна помощ влязоха в сила. Промените в Конституцията отредиха на прокуратурата отговорността за водеща позиция при разследването. Бяха приети също така изменения в Закона за съдебната власт.

България предприе и редица мерки по отношение на борбата с корупцията. Беше приет Етичен кодекс за изпълнителната власт. Беше приета също Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г. Промените в Конституцията ограничиха имунитета на народните представители. Главният прокурор представи искания за сваляне на имунитета на 10 народни представители. Пет от тях доброволно се отказаха от своя имунитет, а на шестия беше свален имунитета с гласуване в парламента; останалите случаи все още се разглеждат. Това позволи да се започне разследване на случаи на корупция на високите нива.

България постигна напредък в областта на държавната администрация, и по-специално с приемането на изменения в Закона за администрацията и Закона за държавния служител, както и с приемането на нов Административнопроцесуален кодекс. Относно лошото отношение при предварително задържане, се наблюдава намаляване на инцидентите, а в някои места за задържане бяха подобрени условията. Бяха предприети инициативи по отношение на политиката в областта на хората с увреждания и по отношение на управлението на системата за психично здраве. Бе засилена и социалната подкрепа за хората с увреждания.

Въпреки това определени въпроси остава да бъдат решени. Отчетността, прозрачността и ефикасността на съдебната система се нуждаят от допълнително укрепване. Допълнителни усилия са необходими за успешното прилагане на принципа на случайно разпределение на дела в страната. По-обективни и прозрачни механизми са необходими за оценката на качеството на работата на магистратите. Всякакви двусмислия по отношение на независимостта на съдебната власт следва да бъдат отстранени. Наблюдаваха се затруднения в досъдебната фаза на процеса поради процедурни правила и недостатъчния брой следователи. Досега са налице малко конкретни резултати по отношение на борбата с организираната престъпност.

Структурите за координиране и прилагане на антикорупционната политика се нуждаят от укрепване с цел ефективното изпълнение на техните функции. Обвиненията, преследванията, съдебните процеси, присъдите и присъдите с възпиращ ефект продължават да са рядкост в борбата срещу корупцията на високо ниво. България следва да представи ясни доказателства за резултати в тази област.

Стратегията за децентрализация на администрацията все още не е приета. България остава страна на транзитно преминаване и в по-малка степен, страна по произход и по местоназначение на трафика на хора. Продължават да съществуват случаи на лошо отношение към задържаните лица. Условията на живот в много домове за деца и специализирани заведения за хора с психически увреждания е необходимо да бъдат подобрени чрез прилагането на политически инициативи, както и да бъдат създадени системи за алтернативни грижи. Социалното включване на ромското малцинство продължава да се нуждае от съществени усилия. Допълнителни усилия са необходими за борбата с всички форми на нетолерантност и особено чрез цялостно прилагане на законодателството в сила, свързано с радио- и телевизионното разпространение и други дейности, целящи борбата с всякакви форми на расизъм, дискриминация или ксенофобия.

Икономически критерии

България е функционираща пазарна икономика. Продължаването на настоящите реформи следва да позволи на България да се справи в краткосрочен план с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Европейския съюз. България в общи линии поддържа макроикономическа стабилност и е напреднала в структурните реформи.

Напредъкът продължи след Доклада от м. октомври 2005 г. Бяха предприети полезни действия за овладяване на външния дефицит. Процесът на приватизация, както и либерализиране и преструктурирането на комуналните услуги отбелязват добър напредък. Беше постигнат и допълнителен напредък по отношение на подобряването на бизнес средата и намаляването на разходите, несвързани с работната заплата.

Все пак дефицитът по текущата сметка се увеличи и оправдава продължаващата разумна данъчна политика и политика на доходите. Задълбочаването на структурните реформи изисква подобряване на функционирането на съдебната система и по-нататъшно намаляване на регулаторните пречки пред бизнеса. Необходимо е регулаторната рамка на пазара на труда да бъде направена по-гъвкава.
 

Ангажименти и изисквания, произтичащи от преговорите за присъединяване

България е постигнала значителна степен на съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis).

Докладът от м. октомври 2005 г. прави извода, че България би била готова до присъединяването в голям брой области. Някои други области изискваха особени усилия, а 16 области пораждаха сериозно безпокойство.

Оттогава бе постигнат допълнителен напредък. България би трябвало да бъде готова при присъединяването в следните допълнителни области, ако се поддържа сегашният ход на напредъка: обществени поръчки, взаимно признаване на спецификациите на промишлените стоки, свобода на предоставяне на нефинансови услуги, повечето общи организации на пазара в областта на земеделието, въздухоплаване, акцизи, структури, прилагащи данъчното законодателство, либерализация на пощенските услуги, законодателство в областта на регионалната политика, химикали и генетично модифицирани организми, законодателство в областта на шума, визова политика и подготовка на митниците.

Беше постигнат също така напредък и в редица области, които вече не пораждат сериозно безпокойство, но все още изискват особени усилия за приключване на подготовката: застрахователен сектор, защита на правата на интелектуалната собственост, Разплащателната агенция в областта на земеделието, общата организация на пазара на мляко и млечни продукти, мерки относно контрола върху болестите по животните, граничните ветеринарни инспекционни пунктове, хуманното отношение към животните, търговията с живи животни и животински продукти, ветеринарните аспекти на общественото здраве; институции и структури за финансово управление на регионалната политика, както и подготовка за прилагане на законодателството от Шенген и управление на бъдещите външни граници на ЕС.

Особени усилия също са необходими по отношение на: взаимно признаване на професионални квалификации; финансови услуги; услуги на информационното общество и защита на личните данни; законодателство в областта на прането на пари; търговски механизми в областта на селското стопанство; обща организация на пазара на вино и спиртни напитки и говеждо месо; законодателство в областта на ветеринарния и фитосанитарния сектор; повечето области по рибарство; морски транспорт; ДДС, правилата за пряко данъчно облагане; трудово законодателство, социален диалог; социално включване, антидискриминационна политика, Европейски социален фонд, обществено здраве, либерализация на енергийния пазар, ядрена енергетика и ядрена безопасност, и по-специално ангажименти за предсрочно спиране и съответно извеждане от експлоатация на реакторите на АЕЦ „Козлодуй”; преструктуриране на стоманодобивната промишленост, електронни съобщения, програмиране, мониторинг и капацитет за обществени поръчки в областта на регионалната политика; хоризонтално законодателство в областта на околната среда, качество на водите, комплексно предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване, управление на отпадъците; защита на потребителите; убежище, съдебно сътрудничество; борба с наркотичните вещества; защита на финансовите интереси на ЕС; превод на български език на достиженията на правото на ЕС (acquis).

Остават шест области на сериозно безпокойство, които изискват спешни действия:
· създаване на адекватна Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) в земеделието (достижения на правото на ЕС, глава 7);
· изграждане на съоръжения за събиране, обработка и унищожаване на странични животински продукти, съобразно европейското законодателство за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии  (ТСЕ) и страничните животински продукти (достижения на правото на ЕС, глава 7);
· ясни доказателства за резултати в разследването и преследването на мрежите на организираната престъпност (достижения на правото на ЕС, глава 24);
· по-ефективно и ефикасно прилагане на законите, свързани с борбата срещу измамите и корупцията (достижения на правото на ЕС, глава 24);
· засилено прилагане на разпоредбите по отношение на борбата с прането на пари (достижения на правото на ЕС, глава 24);
· засилен финансов контрол с оглед бъдещото използване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд (достижения на правото на ЕС, глава 28);


2.2. Румъния

Политически критерии

Румъния отговаря на политическите критерии за членство в ЕС.

След доклада от м. октомври 2005 г. се наблюдава напредък в редица области. Съществени стъпки са предприети в реформата на съдебната власт. Прилагащи мерки бяха приети по отношение на специализираните съдебни отдели и състави след съдебната реформа от 2005 г. Принципът на случайното разпределение на дела на съдиите продължава да действа в страната. Той засили безпристрастността в съдебната система. Генералната дирекция за защита и антикорупция – частично милитаризирана служба за сигурност към Министерството на правосъдието, бе закрита. Средствата на съдебната система бяха увеличени, включително тези за Висшия съвет на магистратурата. Работните условия в съдилищата бяха подобрени.

Румъния извърши напредък в борбата с корупцията с изграждането на стабилни структури и чрез стартиране на разследвания в голям брой случаи на корупция на високо ниво. В резултат на тези разследвания бяха обвинени четирима висши служители.

Относно реформата в държавната администрация беше преразгледан статутът на държавната служба и беше прието законодателство, свързано с децентрализацията. Наблюдава се известен напредък в борбата с трафика на хора, както и в реформата на системите за грижа за хората с увреждания и психично болни хора. Румъния извърши значителен напредък в областта на закрила на детето, където цялостното положение беше подобрено значително. Беше извършен напредък по отношение на реституирането на собствеността.

Въпреки това, определени въпроси остава да бъдат решени. По отношение на съдебната система процесуалните кодекси трябва да бъдат допълнително рационализирани. Висшият съвет на магистратурата следва да ускори своите дейности за насърчаване еднаквото тълкуване на закона и проверка на качеството на съдебните решения. Съдилищата и прокурорските служби трябва да използват по-добре наличните ресурси.

В борбата срещу корупцията на високо ниво Румъния трябва да продължи своите усилия за запазване и продължаване на напредъка, постигнат в борбата с корупцията. Реформите, провеждани от Министерството на правосъдието и Националната дирекция за противодействие на корупцията трябва да бъдат последвани от постоянни усилия от страна на всички други държавни институции, така че извършеният напредък да стане необратим.

В областта на държавната администрация, правителството продължи често да прибягва до спешни законодателни инициативи, което затруднява работата на парламента. Прегледът на равнището на заплащане в публичния сектор продължава да бъде от особено значение за професионалната етика в държавната служба. Румъния продължава да е транзитна страна и в по-малка степен страна на произход и местоназначение по отношение трафика на хора.

Последващото наблюдение на случаите на лошо отношение при предварителното задържане все още е рядкост, а някои затвори се характеризират с много лоши условия на живот и ниска хигиена. Психиатричните заведения също се нуждаят от подобряване на условията за живот. Националната стратегия за хората с увреждания и други стратегически инициативи следва да бъдат приложени. Социалното включване на ромското малцинство все още изисква значителни усилия. Дебатът по законопроекта за малцинствата, който се провежда в парламента, следва да бъде проследен внимателно. Необходими са допълнителни усилия също и за борбата с расизма, дискриминацията, ксенофобията и всички форми на нетолерантност.

Икономически критерии

Румъния е функционираща пазарна икономика. Динамичното прилагане на програмата за структурните реформи следва да й позволи да покрие напълно икономическите критерии в най-кратки срокове. Румъния до голяма степен поддържа макроикономическа стабилност и напредва по отношение на структурните реформи.

След доклада от м. октомври 2005 г. бе постигнат напредък. Бяха приети по-подходящи фискални и парични политики и политики на заплащанията. Фискалните задължения са по-добре спазвани, финансовата дисциплина на дружествата е засилена и рамката за управление на несъстоятелността беше подобрена. Продължи преструктурирането в секторите на енергетиката, минното дело и транспорта.

Въпреки това трябва да се засили реформата по отношение на публичните разходи и да се увеличат данъчните приходи. Задълбочаването на структурните реформи изисква продължаване на преструктурирането на секторите енергетика, минно дело, транспорт и напредъка по отношение на прилагането на приватизационната програма. Продължава натрупването на нови задължения и рамката по отношение на регулирането на несъстоятелността продължава да страда от недостатъци.

Ангажименти и изисквания, произтичащи от преговорите за присъединяване

Румъния постигна високо ниво на привеждане в съответствие на законодателството си с достиженията на правото на ЕС (acquis).

Докладът от м. октомври 2005 г. прави заключението, че Румъния би била готова до присъединяването в редица области. Някои други области изискваха особени усилия, а 14 области пораждаха сериозно безпокойство.
Оттогава беше постигнат напредък. Румъния следва да е готова към датата на присъединяване в следните допълнителни области, при положение, че поддържа настоящия ход на своя напредък: обществени поръчки, защита на личните данни, хуманно отношение към животните, политика по отношение на ресурсите, флота, контрола и пазара в областта на рибарството, законодателство в областта на регионалната политика, визова политика; подготовка на митниците; защита на финансовите интереси на ЕС.

Напредък също беше постигнат и в редица области, които не пораждат сериозно безпокойство, но продължават да изискват особени усилия с цел завършване на подготовката: защита на правата на интелектуалната собственост; гранични ветеринарни инспекционни пунктове, идентификация и регистриране на животните, мерки по отношение на контрола на болестите по животните, фитосанитарни ветеринарни аспекти на общественото здраве; структури за институционално и финансово управление на регионалната политика; предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване, подготовка за прилагане на законодателството от Шенген и управление на бъдещите външни граници на ЕС, борба с измамите и корупцията.

Особени усилия са необходими също така и в областите: хоризонтални и процедурни мерки по отношение на промишлените стоки; изискванията по отношение на промишлените стоки в рамките на стария подход, включително и производството и пускането на пазара на генетично модифицирани организми; права на гражданите на ЕС; свободно предоставяне на нефинансови услуги; капиталови изисквания за банките и фондове за инвестиция; застраховка на моторните превозни средства; борба с прането на пари; контрол на държавните помощи и прилагане на програмите за преструктуриране на стоманодобивната промишленост; по-голямата част от общите пазарни организации в областта на земеделието, политика за качество, търговски механизми за земеделските стоки, зоотехника, хранене на животни, търговия с живи животни и животински продукти; структурни действия в областта на рибарството; ДДС; пряко данъчно облагане; трудово законодателство; здравословни и безопасни условия на труд, социален диалог, социална интеграция, равно третиране на мъжете и жените, Европейски социален фонд; обществено здраве; програма на Общността „Младеж”; аудиовизуална политика, мониторинг на регионалната политика, хоризонтално законодателство в областта на околната среда, защита на природата, управление на отпадъците, качество на водите, полицейско сътрудничество и борба срещу организираната престъпност, съдебно сътрудничество, борба с наркотичните вещества, вътрешен контрол на публичните финанси, външен одит и контрол на разходите, свързани със структурните действия, превод на румънски език на достиженията на правото на ЕС.

Остават четири области на сериозно безпокойство, които изискват незабавни действия:
· акредитиране на напълно оперативни разплащателни агенции за управление на директните плащания на земеделските производители и оператори, по общата селскостопанска политика, използване на постигнатия напредък (достижения на правото на ЕС, глава 7);
· създаване на адекватна Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), използване на постигнатия напредък (достижения на правото на ЕС, глава 7);
· изграждане на съоръжения за събиране, обработка и унищожаване на странични животински продукти съобразно европейското законодателство за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и страничните продукти (достижения на правото на ЕС, глава 7);
· информационни системи в данъчната администрация, способни да функционират в интер-оперативна среда със системите в останалата част от Съюза, които да позволят коректно събиране на ДДС в рамките на вътрешния пазар на ЕС (достижения на правото на ЕС, глава 10).

3. ПРЕДПАЗНИ КЛАУЗИ И ДРУГИ МЕРКИ

Задължение на властите и на двете страни е да предприемат всички необходими мерки за решаване на определени въпроси, идентифицирани в настоящия доклад, така че да бъдат в състояние да спазват задълженията, които произхождат от достиженията на правото на ЕС при присъединяването. Това се отнася главно до областите от сериозно безпокойство, но също така и за онези, които според доклада изискват особени усилия.

Ако не се предприемат необходимите действия от двете страни, Комисията, в качеството й на пазителка на договорите ще предприеме необходимите превантивни или коригиращи мерки за гарантиране функционирането на политиките на ЕС.

Настоящата част определя предпазните клаузи и другите мерки, които биха могли да бъдат наложени в случай, че някои недостатъци не са били адекватно разрешени  към присъединяването. Те са обособени в три области: вътрешен пазар, съдебна власт и борба с корупцията и плащането на средства по фондовете на ЕС.

3.1. Вътрешен пазар

Както достиженията на правото на ЕС (acquis), така и Договорът за присъединяване, предвиждат известен брой предпазни мерки, в случай че България или Румъния не е в състояние да изпълнят всички свои задължения към датата на присъединяване. Предпазната клауза в Договора за присъединяване може да бъде наложена за срок до три години, считано от присъединяването. Други инструменти, като процедурата при неизпълнение на задълженията, произтичащи от законодателството на ЕС и механизмите за контрол върху прилагането на правилата за конкуренция, могат също така да бъдат приложени.

Настоящият раздел обхваща както четирите свободи, така и политиките на Съюза по отношение на конкуренция, енергетика, транспорт, околна среда, телекомуникации, данъчно облагане, земеделие и защита на потребителите и тяхното здраве, доколкото те имат транс-граничен ефект.

По отношение на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии достиженията на правото на ЕС изискват изграждането на съоръжения за събиране, обработка и унищожаване на странични продукти, които да гарантират, че нито един рисков материал няма да попадне обратно в хранителната верига на животните. България и Румъния трябва да изградят съоръжения от този тип. Ако не се поправи тази ситуация към момента на присъединяване, Комисията ще вземе решение въз основа на законодателството, с цел да предотврати вторичните животински продукти, които все още не са обработени да попаднат обратно в хранителната верига на животните.

Рамката на ЕС по отношение на ДДС и акцизите предвижда  информационни системи взаимосвързани със системите с бази данни на ЕО. Румъния следва да засили подготовката си, за да гарантира, че нейните информационни системи са напълно оперативни и готови за взаимосвързване към момента на присъединяване. В противен случай няма да бъде възможно да се премахнат фискалните препятствия към тази дата и Комисията ще предприеме мерки по член 37 от Акта за присъединяване като запази физическия фискален контрол на вътрешните граници между Румъния и останалата част от Съюза.


3.2. Правосъдие, свобода и сигурност

Съдебна власт и борба срещу корупцията

Договорът за присъединяване предвижда предпазните мерки да могат да бъдат налагани в период до три години от датата на присъединяване, ако България или Румъния не е в състояние да спази задълженията си, свързани със съдебното сътрудничество.

Ако прилагането на реформите в правосъдната система не е достатъчно напреднало в едната или в другата страна преди присъединяването, или ако борбата срещу корупцията в съдебната власт не е дала достатъчно осезаеми резултати, Комисията, на основание на член 38 от Акта за присъединяване ще наложи механизъм за по-нататъшен мониторинг в тази област.

Този механизъм би бил наложен за период от максимум три години и би изисквал представянето на годишен доклад пред Комисията за постигнатия напредък относно извършването на реформите в съдебната власт и съответните правоприлагащи органи, както и относно прилагането на засягащите ги антикорупционни мерки. Решението за налагане на този механизъм би съдържало критерии за специфичните недостатъци, наблюдавани във всяка страна, и съгласно които ще бъде измерван напредъкът.

Комисията би следвало всяка година да информира Европейския парламент и Съвета за резултатите, получени вследствие на този механизъм. Ако една от двете страни не успее да вземе подходящи мерки за решаване на недостатъците, Комисията би приела предпазни мерки, които да отменят задълженията на настоящите държави-членки да признават автоматично съдебните решения или да изпълняват разпорежданията, издадени от съдилищата или от прокурорите на тази държава.

Основни права

Европейският център за наблюдение на расизма и ксенофобията наблюдава защитата и интеграцията на малцинствата в държавите-членки. Към момента присъединяването на България и Румъния неговите компетенции или тези на организацията, която ще го наследи, ще бъдат приложени и по отношение на тези страни.

3.3. Плащане на средства по фондовете на ЕС

Плащането на средства по фондовете на ЕС се отразява на гражданите и на икономическите субекти в новите държави-членки, както и на общия баланс на финансовите трансфери между тези страни и бюджета на ЕО.

Дадена държава-членка трябва да предостави необходимите гаранции за коректно използване на фондовете на ЕС,  чрез споделено управление, а именно  в общата селскостопанска политика и Структурните и Кохезионния фондове. Всяко неизпълнение в това отношение би могло да забави плащането на средства по фондовете или да предизвика бъдещи обжалвания от страна на Комисията по отношение на финансовите корекции или по отношение на възстановяванията.

В областта на земеделието страната трябва да разполага с акредитирани разплащателни агенции, както и с Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), за да управлява директните плащания, предоставени на земеделските стопани и операторите. В Румъния разплащателните агенции не са напълно оперативни и акредитирани. И в България, и в Румъния не съществува адекватна ИСАК. Ако тези проблеми не бъдат разрешени, Комисията може в допълнение на съществуващите механизми да предприеме мерки въз основа на член 37 от Акта за присъединяване, за да задържи плащанията, предназначени за България и Румъния.

Прилагането на структурните мерки на ЕС изисква ефективни структури за програмиране и мониторинг, както и системи за финансово управление и контрол, в това число и по отношение на обществените поръчки. Подготовката на България  в областта на контрола на структурните фондове се нуждае от подобрения. Ако не се предприемат корективни действия, от страна на Комисията ще бъде забавено отпускането на плащането на средства.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

България и Румъния са продължили да постигат напредък в тяхната подготовка за членство. В много области държавите отговарят най-общо на изискванията или са на път да изпълнят задълженията, произтичащи от достиженията на правото на ЕС. Въпреки това определени въпроси остава да бъдат решени. Някои от тях изискват особени усилия, а в малко случаи са необходими незабавни действия.

Договорът за присъединяване предвижда, че България и Румъния ще се присъединят през 2007 г., освен ако Съветът реши въз основа на препоръка от Комисията да отложи присъединяването на някоя от двете страни до 2008 г. Съветът може да вземе такова решение:
· с квалифицирано мнозинство, ако се наблюдават сериозни недостатъци в изпълнението от страна на Румъния на един или повече от специфичните ангажименти и изисквания, свързани с правосъдието и вътрешните работи и политиката на конкуренция, изброени в приложение ІХ на Акта за присъединяване, или
· с единодушие, ако е налице ясно доказателство, че състоянието на подготовката за приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС в България или Румъния е такава, че съществува сериозен риск някоя от страните да бъде очевидно неподготвена да отговори на условията за членство до датата на присъединяване на 1 януари 2007 г. в редица важни области.

В светлината на цялостния напредък, постигнат от България и Румъния, оценен в приложения Мониторингов доклад и обобщен в настоящето съобщение, Комисията счита, че България и Румъния следва да бъдат подготвени за членство към 1 януари 2007 г. при положение, че те вземат мерки във връзка с разрешаването на редица оставащи въпроси.

Една безпристрастна, независима и ефективна съдебна система в състояние адекватно да се противопостави на корупцията и организираната престъпност е от съществено значение, тъй като тя е в основата на функционирането на цялостното общество и икономика. Във връзка с това:
· България е необходимо да представи ясно доказателство за постигнати резултати в борбата срещу корупцията, и по-специално по отношение на борбата с корупцията на високо ниво, и конкретно чрез разследвания и произтичащи от тях съдебни процедури;
· Стъпвайки на вече постигнатия напредък, Румъния е необходимо да продължи усилията си и да представи по-нататъшни резултати по отношение на борбата с корупцията, по-специално чрез по-нататъшни разследвания и произтичащите от тях съдебни процедури;
· България е необходимо да продължи реформата на съдебната власт, и по-специално по отношение на засилване на прозрачността, ефикасността и безпристрастността и да премахне всякакви двусмислия, свързани с независимостта на съдебната система;
· Стъпвайки на вече постигнатия напредък, Румъния е необходимо да засили изпълнението на предприетите съдебни реформи и допълнително да подобри прозрачността, ефикасността и безпристрастността на съдебната система.

В допълнение България е необходимо:
· да представи конкретно доказателство за постигнати резултати в разследването и преследването на мрежите на организираната престъпност; да приложи по-ефективно и ефикасно законодателството по отношение на борбата срещу измамите и корупцията; да засили прилагането на разпоредбите срещу прането на пари; да изгради адекватна Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) в земеделието; да изгради съответните съоръжения за събиране, обработка и унищожаване на странични животински продукти съобразно европейското законодателство за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и страничните животински продукти; да засили финансовия контрол за бъдещото използване на Структурните и Кохезионния фондове.

В допълнение Румъния е необходимо:
· да акредитира разплащателни агенции за управление на плащанията по общата селскостопанска политика; да изгради адекватна Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) в земеделието; да изгради съответните съоръжения за събиране, обработка и унищожаване на странични животински продукти съобразно европейското законодателство за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и страничните животински продукти; да гарантира, че в данъчната администрация информационните системи могат да функционират в интероперативна среда със системите на останалата част от Съюза, за да позволи коректно събиране на ДДС в рамките на вътрешния пазар на ЕС.

Комисията ще изготви доклад за постигнатия напредък от България и Румъния относно взетите мерки за разрешаване на оставащите въпроси, не по-късно от началото на месец октомври. На тази основа Комисията ще прецени дали датата на тяхното присъединяване към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., може да бъде спазена. Този доклад ще определи също така областите, в които предпазни или други корективни мерки може да са необходими към момента на присъединяване.



 
Заедно
Im voraus
 
 
 
    mehr 
Interviews
 
 
 
    mehr 
Die EU-Fonds für Bulgarien
 
 
 
    mehr 
Neueste Artikel
 
    mehr 

Ein Projekt von Europäisches Institut | Centre for policy modernisation | EUROPEUM Institute for European Policy |
| Datenschutzerklärung | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Das Informationssystem wurde verwirklicht mit finanzieller Unterstützung von OSI und OSF – Sofia