НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРИЕ НАЙ-СПОРНИЯ ТЕКСТ ОТ ЗАКОНА ЗА ДОСИЕТАТА

Няма да се разсекретяват досиетата на дадени личности, когато има заплаха за националната сигурност на България или за живота на даденото лице. Това решиха депутатите като приеха окончателно на второ четене член 32 от Закона за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност, съобщава Агенция "Фокус".

Депутатите приеха текста със 107 гласа "за" срещу 42 "против" и 9 въздържали се.

В този член бе добавен текст, който гласи: "Документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, които нямa да се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд, който е под пряко разпореждане на председателя на Комисията за разсекретяване на документите".

Според депутата от НДСВ Минчо Спасов приемането на такава поправка в закона по същество е в нарушение на Правилника за дейността на Народното събрание.

По думите на народния представител от коалиция ОДС Христо Кирчев тези документи се крият най-вече от българските граждани. "За какви големи тайни говорим, които се знаят от целия свят, а само българското общество не знае?", запита от парламентарната трибуна Кирчев.

Депутатът от ДСБ Николай Михайлов пък заяви, че този законопроект е опреснил очакванията на българското общество от 1989 година насам, но само до "интервенцията на Татяна Дончева, изказана с глас през сълзи". "Трябва да сме много отговорни, не е възможно този текст да бъде гласуван толкова лекомислено, но с толкова сериозни последствия, за да се даде толкова власт", посочи д-р Михайлов.

"Коя е тази митична личност, която ще бъде председател на комисия и която ще получи толкова голяма власт, за да се разпорежда с един архив, който дори няма да се публикува", допълни Михайлов. По думите му натискът за гласуване на този текст идва от "онази ръка, която подписва назначенията на хората, които се опитваме да скрием". "Нима президентът Първанов не подписва тези назначения?", запита той.

Зам.-председателят на ДПС Касим Дал, който е вносител на основния проект за досиетата и който допреди дни беше сред най- яростните привърженици за цялостно разсекретяване на архива, бе видян да гласува с няколко депутатски карти по време на вота по новия текст, съобщава Mediapool.

Портал ЕВРОПА припомня, че в последния доклад на Джефри ван Орден за България в параграф 11 се посочва: Европейския парламент приветства решението за осигуряване на достъп до досиетата на тайните служби и препоръчва отварянето да става под контрола на непартийна и уважавана комисия.

Европейските депутати Елс де Грюн и Ерик Мейер предложиха поправка 11 а, която "призовава всички политически партии и граждански организации да вземат мерки, за да възпрепятстват номинирането на кандидати, извършили незаконни дейности или имащи връзки с бившите тайни служби на комунистическия режим (Държавна сигурност) и/или са били замесени в случаи на корупция или нарушения на човешките права".

Тази поправка, както и сходен текст за Румъния не бяха приети в окончателния текст.