ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЛИДЕРИ ОБСЪЖДАТ БЕРЛИНСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ И ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА

Германският канцлер Ангела Меркел, чиято страна държи ротационното председателство на ЕС, представи на лидерите на страните членки основните положения в Берлинската декларация, която трябва да бъде приета за 50 годишнината от подписването Римския договор, създал Европейската икономическа общност (ЕИО), съобщава Netinfo.

Документът, който трябва да бъде приет на 25 март на тържествено заседание в Берлин, определя принципите на бъдещето развитие на ЕС.

Той съдържа четири раздела - оценка на напредъка на ЕС през изминалите 50 години, списък на общоевропейските принципи и ценности, изброяване на предизвикателствата пред 27-те в този момент, сред които поименно споменати ще бъдат имиграцията, борбата срещу климатичните промени, енергетиката, икономическия растеж и заетостта, както и сътрудничеството в сигурността и помощта за развитие.

Напълно празна засега е четвъртата, политическа част на декларацията, която трябва да бъде посветена на деликатния въпрос за европейската конституция, отхвърлена на референдумите във Франция и Холандия.

Съдържанието на тази част трябваше да бъде обсъдено за първи път заедно от лидерите на 27-те на вечерята им снощи в Брюксел.

Европейските лидери не са съгласни и с предложението на полския президент Лех Качински в декларацията да бъде включено позоваване на Християнското наследство на Европа, съобщи EUobserver.

Пред журналисти Меркел каза, че е получила съгласието на 27-те за декларацията, но призна, че остават още спорни зони и по-специално за бъдещето разширяване на ЕС, за което мненията на страните членки се различават.

Меркел изрази надежда, че във втория ден от Европейския съвет ще бъде постигнато съгласие и по въпроса за въвеждането на задължителна норма за възобновяемите енергоизточници, по който вчера се водиха сериозни спорове.

Дискусиите вървят трудно, имаме още какво да обсъдим, каза Меркел, но изрази надежда, че ще се стигне до приемане на предложението на Европейската комисия до 2020 г., енергията от възобновяеми източници да достигне до 20% от енергопотреблението на всяка страна.

Чешки дипломати в Брюксел опровергаха съобщението, че лидерите от ЕС са се съгласили целите за възобновяемите енергоизточници да имат задължителен характер, съобщава пражкия всекидневник "Лидове новини", цитиран от Netinfo.

По-рано информационни агенции цитираха шведския премиер Фредрик Рейнфелд, който твърди, че е постигната принципна договореност за задължителността на нормата за използване на екологично чисти, възобновяеми източници на енергия.

Премиерът Мирек Тополанек е заявил, че предложението на ЕК е непостижима цел за Чехия. Ние сме за амбициозните цели, но нека те да бъдат реалистични, изтъкнал той .

Освен Чехия против задължителния характер на целите за възобновяемите енергоизточници, според чешките дипломати са още Словакия, България, Гърция, Румъния, Литва, Латвия и Полша.

Очаква се европейските лидери да се ангажират до 2020 г. с намаляване на емисиите от въглероден двуокис с 20%. Как точно ще бъде разпределено това задължение е обект на спорове. Няма единодушие и по въпроса за засилване на конкуренцията на енергийния пазар

По-бедните източноевропейски страни, които са по-зависими от тежката индустрия и използването на богати на въглерод въглища твърдят, че ще им бъде много трудно да инвестират във вятърни турбини или екологични съоръжения, които използват слънчева енергия. А това е необходимо за да бъдат намалени газовете, които предизвикват парниковия ефект, коментират световните агенции.

Именно поради това предложението на ЕС за 20% енергия от възобновяеми източници, може и да не бъде прието на двудневната среща в Брюксел.