ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА АНАЛИЗИРА РЕФЕРЕНТНАТА РАМКА

Тази седмица Брюксел пак ни връща Референтната рамка - с нови корекции, а Оперативна програма "Регионално развитие" се преработва, научи Портал ЕВРОПА.

Националната стратегическа референтна рамка на България действително отговаря на формалните критерии на ЕК за допустимост, а ефектът върху НСРР от промяната на районите за планиране ще е "минимален".

Това е официалното становище на Европейската комисия, изпратено до Портал ЕВРОПА от името на ГД "Регионална политика" и на екипа на еврокомисаря по регионална политика Данута Хубнер.

"Това означава, че НСРР на България съдържа всички необходими компоненти, за да може документът да бъде оценен, но все още не сме се произнасяли относно нейното съдържание" - подчертава за Портал ЕВРОПА Жан-Мари Шейлер, шеф на Директорат "Н" - България, Полша, Португалия, Румъния, Словения и ИСПА в ГД "Регионална политика". Г-н Шейлер е човекът, който се занимава със страната ни в ГД "Регионална политика" на Комисията. Той допълва, че процесът на оценка на съдържанието на НСРР все още продължава - съответните отдели в ЕК вече са започнали детайлната проверка на документа. Първи за резултатите от тази оценка ще бъдат информирани българските власти, пише Шейлер и отсича, че не може да коментира евентуалните поправки в Рамката преди приключването на фазата на нейното оценяване.

Междувременно г-н ван Юл (J. van Oel) от отдела, отговарящ за България, каза по телефона за Портал ЕВРОПА, че е нормално в рамките на този процес Комисията да връща до националните власти стратегическите документи със съответни текущи коментари. Не било изключено тази седмица България да получи някои бележки по Референтната си рамка и да има предвид корекциите, стана ясно от този разговор.

На 21 март говорителката на ресорния еврокомисар Данута Хубнер обяви пред Националното радио, че "основната част от слабостите (в НСРР - бел.ред.) са преодолени в последния вариант, представен през януари." По думите на Анна Паула Леси, "... в това, което сме разгледали до момента, отбелязваме значителен напредък." Леси допълни в интервю за Диана Чепишева от БНР, че трябва възможно най-скоро България да представи "липсващия план за изграждане и укрепване на необходимия за управлението на парите административен капацитет". 

Портал ЕВРОПА проучи, че това е нормална практика за страните-членки, като единствено референтните рамки на Дания и на Малта - както вече писахме - са минали директно за одобрение.

От Министерството на финансите обясниха днес за Портал ЕВРОПА, че миналата седмица експерти от МФ и от ЕК са провели среща за Референтната рамка.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството в момента преработва Оперативна програма "Регионално развитие" - каза за Портал ЕВРОПА експертът Георги Стоев от МРРБ. Работи се по ex-ante оценката и по индикаторите в ОПРР - от досегашните три нива "продукт", "резултат" и "въздействие" ще отпадне "въздействие" и индикаторите ще останат два, обясни той. Корекциите са в резултат на получени коментари за Регионалната оперативна програма от страна на Европейската комисия.

ЕК определи новите региони за финансиране по Структурните фондове на цел "Сближаване" и по ЕФРР
 
Междувременно днес в Официалния вестник на ЕС е публикувано решение на Комисията от 26 март, с което се изменя списъкът с регионите, за които се отпуска финансиране от Структурните фондове по линия на цел "Сближаване". Решението 2007/189/EO постановява да се включат в списъка и регионите от България и Румъния - за България това са: BG31 Северозападен, BG32 Северен централен, BG33 Североизточен, BG34 Югоизточен, BG41 Югозападен и BG42 Южен централен. Решението се прилага от 1 януари 2007 г., се казва в решението, подписано от еврокомисар Данута Хубнер.

В друго решение на Комисията - пак от 26 март (2007/190/ЕО) се разширява и списъкът с регионите и областите, за които се допуска финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) - трансгранични и транснационални действия за регионално сътрудничество. В това решение фигурират същите шест български района, със същите кодове: от BG 31 до BG 42. Към тях е добавен и подсписък с трансграничните райони - BG311 Видин, BG 312 Монтана, BG 313 Враца, BG 314 Плевен, BG 321 Велико Търново, BG 323 Русе, BG 325 Силистра, BG 332 Добрич, BG 413 Благоевград, BG 422 Хасково, BG 424 Смолян, BG 425 Кърджали. Съдейки по цифровите кодове на посочените райони, ЕК е възприела териториалното деление в Стратегическата рамка - примерно Плевен е част от Северозападния район.

Що се отнася до българското законодателство обаче, никъде засега не са законово уредени новите граници на районите за планиране по NUTS II. Досегашните им наименования се съдържат и в сега действащия Закон за регионалното развитие (ДВ - 21 март 2006 г.), в него обаче териториалният им обхват е различен от този, който е вписан в Националната стратегическа референтна рамка. Изглежда при подготовката на НСРР Министерството на финансите е изпреварило - ако не и заобиколило - решението на националния ни парламент.

Портал ЕВРОПА пита, Европейската комисия отговаря

Портал ЕВРОПА изпрати на 3 март поредица от въпроси до еврокомисаря по регионална политика Данута Хубнер и нейния екип от ГД "Регионална политика". Тези въпроси произтичат от серия наши публикации, свързани с несъответствията между оригиналната НСРР на български език и превода на английски, от една страна, и между Рамката и сега действащите български закони - от друга.

Европейската комисия отговори на Портал ЕВРОПА на 24-я ден от отправянето на въпросите. Снощи документът бе получен в нашата редакция.

Какво попита Портал ЕВРОПА

От Комисията потвърждават, че родната НСРР е била официално представена в ЕК на 16 януари и че "след внимателно проучване" е било отсъдено, че документът отговаря на формалните критерии за допустимост според съответните Регламенти.

На 3 март Портал ЕВРОПА попита екипа на Данута Хубнер какви мерки ще предприеме Европейската комисия заради факта, че в Рамката (на английски) пише, че през 2006 г. районите за планиране в България "бяха модифицирани, за да отразят развитията в страната".

Шестте района NUTS II са "основата на планирането, програмирането, осъществяването и мониторинга на Структурните фондове", както пише в Рамката. Портал ЕВРОПА попита г-жа Хубнер дали НСРР трябва да бъде пренаписана, за да може анализът в нея да съответства на реалностите в законодателството.

Какво отговори на Портал ЕВРОПА екипът на Данута Хубнер

"НСРР упоменава промяната от 2006 година на шестте района за планиране в България" - пише Жан-Мари Шейлер от името на еврокомисар Хубнер. Той припомня, че България, следвайки подхода на някои от 10-е държави, присъединили се към ЕС през 2004 г., е представила само т.нар. хоризонтални Оперативни програми, а не регионални.

Шейлер заявява: "През 2006 г. българските власти и ЕВРОСТАТ се споразумяха за новите граници на някои райони за планиране, тъй като съществуващите райони не отговаряха напълно на изискванията на ЕВРОСТАТ. Решението по този въпрос в момента се взима вътре в Комисията и все още не е съобщено на българските власти. Най-вероятно това ще отнеме още няколко месеца, което може би обяснява защо българските власти все още не са адаптирали националното си законодателство към новата ситуация. Все пак новото разделение и брой население в НСРР вече отразяват новата регионална ситуация."

По думите на Жан-Мари Шейлер, това изглежда "логично", защото по новите регионални параметри било постигнато съгласие и от двете страни, а решението щяло да влезе в сила със задна дата от 1 януари 2007 г.

"Тъй като България няма програми за конкретни региони, вярвам, че ефектът от промяната на районите NUTS II в България върху социално-икономическия анализ и следователно върху стратегията, ще бъде минимален. Все пак преди приемането на НСРР и Оперативните програми ние ще поискаме от българските власти да осветлят този въпрос" - се казва в писмото на Жан-Мари Шейлер до Портал ЕВРОПА.

Този отговор на Европейската комисия съвпада с казаното на 15 март пред Портал ЕВРОПА от ресорния зам.-финансов министър Любомир Дацов, според когото шестте района NUTS II са определени за вътрешни статистически цели и "... това по абсолютно никакъв начин не пречи на процеса за подготовка на проектите". Тези неща "не са чак толкова съществени", коментира Дацов.

Припомняме, че през 2006 г. имаше различни предложения и дискусии по темата за районите за планиране, но законова промяна досега няма. В момента се работи по поправки в Закона за регионално развитие, той обаче още не е внесен за одобрение в Министерския съвет - каза през седмицата за Портал ЕВРОПА говорителят на МРРБ Венелин Вандов. Преди две седмици пък държавният експерт от ведомството на Асен Гагаузов - Георги Стоев каза, че поправките в закона били внесени в МС, но впоследствие изтеглени от МРРБ "за подобрения".

Директорат Н: търси се титуляр, който да надзирава "оперативните и финансови аспекти на програмите"

Директорат Н в Генерална дирекция "Регионална политика" на ЕК отговаря, освен за нашата страна, още и за Полша, Португалия, Румъния, Словения и IPA/IPSA. България попада в т.нар. "Отдел Н 4", чийто временно изпълняващ длъжността ръководител е Колин Уолкър. Преди няколко дни Европейската комисия обяви конкурс за поста ръководител на отдела, който да ръководи звеното, отговарящо за проектите по структурните, кохезионния фонд и програмата ИСПА за България. В офертата, за която Портал ЕВРОПА вече писа, се упоменава начална брутна работна заплата между 9 500 и 10 000 евро. Бъдещият титуляр на този ключов пост ще отговаря в частност за надзора на оперативните и финансови аспекти на програмите. До 2013 година България трябва да получи 6.8 млрд. евро по структурните и кохезионния фонд, както и около 1 млрд. по програмата ИСПА, която ще бъде прекратена през 2011 г. 

Още информация за Европейската комисия

Масирано разследване по подозрения за корупция в Европейската комисия се извършва от началото на тази седмица. Извършени са обиски в централата на ЕК в Брюксел, не били изключени и арести. Говорител на Комисията отказа да разкрие дали има служители на Комисията, които да са отстранени от длъжност до приключване на проверката. Агенциите припомнят как в края на 90-те години, корупционен скандал свали цялата Комисия. Заради неправомерни назначения на тогавашния еврокомисар по образованието Едит Кресон, през март 1999г. бе принуден да подаде оставка целият екип на председателя на ЕК Жак Сантер. През юли миналата година Кресон бе призната за виновна.

Къде е проблемът с районите за планиране

Макар че новите райони са одобрени, засега никъде не са дефинирани новите граници. В националното законодателство са дефинирани старите граници.

В противоречие със становището както на Министерството на финансите, така и на Европейската комисия, се оказва, че проблем има. И той е от практическо естество във връзка с кандидатстването за европарите.

Доказателството за проблема се съдържа не другаде, а в официалния уебсайт на Министерството на финансите!

Там в секцията за проекти по ФАР, в рубриката "отворени" (поръчките, за които тече срок за набиране на оферти) е поместен файл с въпроси и отговори. Въпрос № 12 е - "В guidelines е записано, че организациите, които ще осъществяват проекти по Lot 2 и Лот 3 трябва да са регистрирани в съответния регион. Кое разпределение на областите по планови региони важи старото или новото? В частност, може ли организация от Стара Загора да осъществява проект на територията на Сливенска и Ямболска област, след като по новото разпределение Старозагорска област принадлежи към Югоизточния планов регион?" Отговорът на Министерството на финансите е: "Не. N.B. За целите на тази Схема за безвъзмездна помощ - за регион ще се счита територията, дефинирана в съответствие със Закона за регионалното развитие (ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г, чл.6)." И след това МФ цитира старите граници - сега действащите - на районите за планиране.

ПОРТАЛ ЕВРОПА ПРИПОМНЯ:

(този текст е част от питането в секцията "Въпроси и отговори" в сайта на МФ по отношение на проектите по ФАР): Министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов съобщи още през август миналата година, че МС е решил да промени границите на районите за планиране заради приетите стандарти на ЕВРОСТАТ за териториалните единици в рамките на ЕС. Според последните правила на ЕС, в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители. В Северозападния и Югозападния райони за планиране жителите са значително под изискуемия минимум. Министерски съвет избра вариантът, при който Северозападният район за планиране ще включи Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч. Последните две области излизат от Северния централен район, в който вече ще влизат областите Велико Търново, Габрово, Русе, Търговище и Разград. Според новия план Северният централен район се обновява също с две области и това са Разград и Търговище, които досега се намираха в границите на Североизточния район за планиране. Най-малко промени стават в Североизточен район, от който се изваждат само областите Разград и Търговище и остават Силистра, Добрич, Варна и Шумен. Единствената промяна в Южния централен и Югоизточния райони за планиране е, че област Стара Загора се прехвърля от първия във втория планов район. В обхвата на Южния централен район остават областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. А в Югоизточния район за планиране вече ще влизат Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора. Непроменени остават единствено границите на Югозападния район за планиране, в който са включени областите София - град, Софийска, Кюстендил, Благоевград и Перник.