Europe.bg
  Page d’accueil - Actualités - Analyses
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Utilisateur:
  
  Mot de passe:
  
  
Registration
Mot de passe oublié
Europe.bg, c'est quoi?
 
  Information
Plan du site
Contacts
Partenaires
Partenaires média
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Actualités / Analyses

RSS
  • A+
  • A-
25-07-2008

След докладите на Европейската комисия: мнението на гражданския сектор

Портал ЕВРОПА потърси мненията на представители на Институт „Отворено общество” и Центъра за изследване на демокрацията, по отношение на оценките в последния доклад на ЕК за корупцията, организираната престъпност и управлението на европейските фондове у нас.

Директорът на Институт „Отворено общество” Георги Стойчев коментира, че докладът на ЕК ни казва неща, които отдавна знаем:  

„Нещата са писани в предишни доклади. Основния акцент този път е, че проблемът в България не е, че има престъпления, а че няма наказания. И когато в този доклад многократно се споменава думата резултат, се има предвид именно липсата на напредък в областите, които са отчитани в предишните доклади.” Г-н Стойчев поясни, че след присъединяването на страната към Европейския съюз Институт „Отворено общество” не е извършвал специален мониторинг в областта на правосъдието и вътрешните работи. „В България проблема не е, че не се знаят проблемите, а че не се взимат ефективни мерки за решаването им. Отново повтарям, че Комисията не казва нищо ново, което ние да не сме знаели – при това от години. Новото е в тона, в по-голямата фрустрация от страна на Комисията и в това, че имаме качествено ново състояние на загуба на доверие в управлението.”

Портал ЕВРОПА проучи подробния мониторинг, извършен от „Отворено общество” в последната година преди членството. Съпоставката на изводите в този доклад от 2006 година с тазседмичните оценки на ЕК сочи, че през последните две години нещата са се влошили.

Институт „Отворено общество” изпълни в периода декември 2005 – септември 2006 година проект „Граждански мониторинг за присъединяването на България към ЕС”, чиято цел беше създаване на механизъм за гражданско наблюдение и контрол на мерките, които трябва да се изпълнят, за да се присъедини България към ЕС на 1 януари 2007 г. Читателите на Портал ЕВРОПА си спомнят, че „Отворено общество” даже подписа специално споразумение с тогавашния министър по европейските въпроси и сегашен еврокомисар Меглена Кунева за гражданско наблюдение на работата на държавната администрация по препоръките на Европейската комисия в критичните области.
 
Резултат от проекта беше т.нар. Граждански доклад за готовността на България към 31 август 2006 г. за пълноправно членство в европейския съюз от 1 януари 2007 г.

Констатациите тогава на експертите в независимото наблюдение бяха, че е налице „политическа воля и действия за преодоляване на проблемите”, което „…дава основание да се заключи, че тези области не създават значим риск от отлагане на членството на България в Европейския съюз от 01. 01. 2007 г.” Към 31 август 2006 г. „Отворено общество” беше оптимист – че корупцията няма да пречи на „пълноправното членство” на България в ЕС: „Най-сериозни притеснения предизвикват изоставането и пропуските по изграждане на капацитет на Комисията за превенция и противодействие на корупцията да прилага ефективно антикорупционната политика. Напредъкът по останалите антикорупционни мерки обаче показва наличието на политическа воля за адресиране на проблема и дава надежда, че 86 институционалната слабост ще бъде преодоляна. Предприетите мерки бележат напредък и позволяват да се заключи, че при продължаване и ускоряване на антикорупционните усилия, корупционните проблеми няма да препятстват пълноправното членство на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.” – пише в заключенията на доклада. В същия доклад по реформата в съдебната система, „Отворено общество” оцени кабинета Станишев така: „Прави впечатление, че повечето от мерките са изпълнени още през юни и юли, което безспорно свидетелства за стремежа на властите и администрацията към наваксване на изоставането. В този смисъл би могло да се каже, че съществува ясно заявена политическа воля за успешно и ефективно изпълнение на мерките.”
 
Всичко за докладите - в тематичната рубрика на Портал ЕВРОПА - "Докладиада".  
 
Друга влиятелна гражданска организация – Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД), която също се занимава отдавна с проучвания и анализи относно организираната престъпност и корупцията в България, смята, че за неизпълнените ангажименти трябва да бъде търсена отговорност.

Сн: "Дневник"
Експертът – икономист от ЦИД Тодор Ялъмов, който участваше в изготвянето на доклад през 2007 г. за оценка на корупцията в България, коментира днешното положение пред Портал ЕВРОПА така:

ЦИД отдавна работи и публикува доклади в областта на корупцията. Намирате ли във вчерашните доклади на ЕК потвърждение на вашите изводи и как бихте ги коментирали по принцип?

Докладите на ЕК представят една реалистична картина на случващото се в страната, в частност на най-големите проблеми, които стоят пред нас. Съвсем естествено е, че те разглеждат исторически въпроса с корупцията. В нашите доклади показваме, че в сравнение с последните пет – шест години има напредък в борбата с корупцията, но за съжаление това е само в областта на т.нар „малка” или административна корупция. За съжаление напред стои проблемът с политическата корупция. Така че докладите на ЕК акцентират вниманието върху горещите проблеми, по които трябва да се вземат бързи политически решения и не коментират толкова какво се е случило до този момент.И като че ли похвалите за това, което сме направили, са служебни и са с по едно изречение.

Представяли ли сте изводите от вашите доклади на властите, за да вземат те мерки именно във връзка с процеса на европейската ни интеграция?

Да, разбира се, представяли сме в различни формати както междинни, така и крайни резултати и позиции по различни проблеми. Случва се доклади и позиции не само на ЦИД, но и на други неправителствени организации, да бъдат цитирани и показвани от властите: те се позовават на тях, когато това е от полза за страната. Винаги има предложения, които не са възприети – например все още редица предложения, свързани с уреждането на конфликта на интереси, не са приети. За съжаление обсъждането на конфликта на интереси остана за след доклада на ЕК, а това е една от основните критики в доклада.

В този смисъл виждате съвпадение между вашите изводи и тези на Комисията, но няма реални действия по много от тях?

Европейската комисия има същите очаквания за резултати, каквито имат и българските граждани. Иначе по детайлите на доклада доста може да се спори. Например критиките за управлението на предприсъединителните фондове в доклада са несправедливо насочени само към българските власти, докато се подминават чиновници от самата Комисия, които също са имали ключова роля в тяхното управление, защото децентрализацията се случи едва миналата година. В този смисъл има какво да се желае в подобряване на работата и на тези органи на ЕК, които партнират на нашата администрация. Естествено това не е доклад за самооценка на Комисията, а за това какво ние сме или не сме направили.

Споменавайки, че има проблеми и в самата Комисия, смятате ли че българското правителство трябва да оспори оценките в докладите?

Българското правителство като правителство на –държава-член е задължено да говори и за проблемите, които вижда във функционирането на ЕК. Не бива такива проблеми обаче да бъдат разменна монета за критиките. Критиките са справедливи и ние трябва да си понесем политическата отговорност за тях и да демонстрираме, че бързо можем да вземем даващи резултат управленски решения. В същото време трябва да покажем, че гледаме системно проблема и предлагаме реални решения и на Европейската комисия. Проблемът с корупцията, включително политическата, не е само български. Според световните класации за корупция – например на „Трансперънси интернешънъл” – България не е на първо място по корупция в ЕС. Така че има проблеми и в други страни, но в момента реториката на отговорите на официалните български власти, включително и съдебната система, е реторика на обидено дете, на което само се карат, а не е реториката на зрял човек, който вижда грешките си, и е готов в партньорство с ЕК да оправи не само собствените си проблеми, но тези на Комисията…

Портал ЕВРОПА своя публикация от края на април 2006 г., в която цитира изводите от доклад на Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) – „Индикатори за ефективност на съдебната система”.

В този доклад се заключаваше, че по основни показатели за ефективност българската съдебна система е съпоставима с тези на страните членки от ЕС, а България не изостава от страните-членки на ЕС по продължителност на съдебните и досъдебните процедури. „Смятам, че проблемът с организираната престъпност бе прекалено осветен в последните няколко години, не без помощта на ЕС и евроекспертите: те непрекъснато настояваха, че трябва да има осъдени по висшите етажи на властта за корупция. Това се прави много трудно не само в България, а и навсякъде по света. Действително, не отричам, че организираната престъпност нанася огромни финансови вреди на обществото, но от друга страна – от обществена перспектива – обществото някак си не го касае директно как влияят организираните престъпни групи на бюджета” – коментира на 28 април пред Портал ЕВРОПА експертът от ЦЛС Рашко Доросиев. 


Actualités
Actualités
Analyses
Interviews


 
Заедно
Evénements à venir
 
 
 
    Encore 
Interviews
 
 
 
    Encore 
Articles récents
 
    Encore 

Projet de Institut européen | Centre de modernisation des politiques | Institut des politiques européennes |
| Protections des données privés | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Le système d'information est réalisé grace au soutien financier de Institut Société ouverte et Fondation Société ouverte - Sofia