06-01-2009
Член 36-ти от Договора за присъединяване: дава ли ни право да пуснем пак спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй”?
Директорът на Европейския институт Юлиана Николова коментира пред Портал ЕВРОПА, че пускането на спрените блокове на АЕЦ „Козлодуй” едва ли е най-обоснованото от икономическа гледна точка решение на проблема с доставките на газ.
По думите на Николова, предложението на президента Първанов за повторно пускане на спрените енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй” изразява силното желание да се използва и търси всеки възможен повод за пускане на блоковете – или поне за възкресяване на дебата за пускането им – чрез което на заден план остават другите актуални за обществото дебати.
Юлиана Николова коментира още, че България не може своеволно да пусне реакторите, а трябва да изпрати обосновано искане пред Европейската комисия за това. Трябва да се посочи ясна връзка между проблема и решението – т.е. между спирането на газа и пускането на реакторите. След това ЕК има 5 дни да вземе решение.
Договорът за присъединяване разрешава така наречената защитна мярка – т.е. пускането на блока – да се осъществи единствено в рамките на периода, в който съществува затруднението – в случая, спирането на газовите доставки. Освен това минималното технологично време за повторното пускане на блоковете е 30 дни, а кризата с газа ще бъде решена в рамките на 30 дни. Така че – щом България изтъква своите преференциални отношения с Русия, по-добре да призове Москва да осигури транзита на газ към България, каза още Юлиана Николова.
По думите на Николова, предложението на президента Първанов за повторно пускане на спрените енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй” изразява силното желание да се използва и търси всеки възможен повод за пускане на блоковете – или поне за възкресяване на дебата за пускането им – чрез което на заден план остават другите актуални за обществото дебати.
| |
Договорът за присъединяване разрешава така наречената защитна мярка – т.е. пускането на блока – да се осъществи единствено в рамките на периода, в който съществува затруднението – в случая, спирането на газовите доставки. Освен това минималното технологично време за повторното пускане на блоковете е 30 дни, а кризата с газа ще бъде решена в рамките на 30 дни. Така че – щом България изтъква своите преференциални отношения с Русия, по-добре да призове Москва да осигури транзита на газ към България, каза още Юлиана Николова.
Портал ЕВРОПА припомня Член 36 от Договора за присъединяване:
1. Ако до края на период от не повече от три години след присъединяването, възникнат сериозни и трайни затруднения, в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България или Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки, за да възстановят положението и да адаптират засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар.
При същите обстоятелства, всяка настояща държава-членка може да поиска разрешение да вземе защитни мерки по отношение на България, Румъния или и на двете държави едновременно.
2. При поискване от засегнатата държава, Комисията, посредством ускорена процедура, приема Европейски регламенти и решения за установяване на защитни мерки, които счита за необходими, като уточнява реда и условията, при които те ще влизат в действие.
В случай на сериозни икономически затруднения и при изрично поискване от засегнатата държава-членка, Комисията действа в рамките на пет работни дни от получаване на искането, придружено от съответната информация в негова подкрепа. Така приетите мерки се прилагат незабавно, като се отчитат интересите на всички засегнати страни, но без да се предвижда осъществяването на граничен контрол.
3. Мерките, които са разрешени по силата на параграф 2, могат да включват дерогация от правилата на Конституцията и по-специално на настоящия Протокол до такава степен и за такива периоди, които са строго необходими за постигането на целите по смисъла на параграф 1. Отдава се приоритет на тези мерки, които най-слабо засягат функционирането на вътрешния пазар.
1. Ако до края на период от не повече от три години след присъединяването, възникнат сериозни и трайни затруднения, в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област, България или Румъния могат да поискат разрешение да предприемат защитни мерки, за да възстановят положението и да адаптират засегнатия сектор към икономиката на вътрешния пазар.
При същите обстоятелства, всяка настояща държава-членка може да поиска разрешение да вземе защитни мерки по отношение на България, Румъния или и на двете държави едновременно.
2. При поискване от засегнатата държава, Комисията, посредством ускорена процедура, приема Европейски регламенти и решения за установяване на защитни мерки, които счита за необходими, като уточнява реда и условията, при които те ще влизат в действие.
В случай на сериозни икономически затруднения и при изрично поискване от засегнатата държава-членка, Комисията действа в рамките на пет работни дни от получаване на искането, придружено от съответната информация в негова подкрепа. Така приетите мерки се прилагат незабавно, като се отчитат интересите на всички засегнати страни, но без да се предвижда осъществяването на граничен контрол.
3. Мерките, които са разрешени по силата на параграф 2, могат да включват дерогация от правилата на Конституцията и по-специално на настоящия Протокол до такава степен и за такива периоди, които са строго необходими за постигането на целите по смисъла на параграф 1. Отдава се приоритет на тези мерки, които най-слабо засягат функционирането на вътрешния пазар.