Европейската комисия vs. България
Иск за 8 488 евро на ден за невъвеждане на мерки, осигуряващи адекватни гаранции за защита на уязвими клиенти по отношение на вътрешния пазар на електроенергия
Портал „Европа“
В Официален вестник на ЕС C 164/12 от 8 юни 2013 г. Съдът информира за постъпил на 17 април иск пред съда на ЕС от Европейската Комисия към Република България, че е забавила въвеждането и прилагането на европейско законодателство, регламентиращо вътрешния пазар на електроенергия. С обявлението на Съда в Официалния вестник официално се започва процедурата по разглеждане на иска на Комисията.
Исканията на ЕК пред Съда са:
- Да постанови, че тъй като не е приела всички законови, подзаконови и административни разпоредби за да транспонира член 3, параграф 7 и Приложение I, точка 1, буква а), втора алинея, букви б), в), г), е), з) и и) от Директива 2009/72/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО или във всеки случай не е информирала Комисията относно приемането на такива мерки, Република България не е изпълнила задълженията си по член 49, параграф 1 от посочената директива, и
- Да наложи на Република България в съответствие c член 260, параграф 3 от ДФЕС, плащане на имуществена санкция c оглед на неизпълнението от нейна страна на задължението си да уведоми Комисията относно мерките за транспониране на Директива 2009/72/ЕО, в размер на 8448 евро на ден, считано от датата на произнасяне на съдебното решение по настоящата искова молба, както и
- да се осъди Република България да заплати разходите по производството.
За какво става дума:
(Член 3, параграф 7, който урежда: ОБЩИТЕ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЕКТОРА;
„Член 3
Задължения за обществени услуги и защита на клиентите
7. Държавите-членки вземат подходящи мерки за защита на крайните клиенти и по-специално осигуряват адекватни гаранции за защита на уязвими клиенти. Във връзка с това всяка държава- членка определяпонятието „уязвими клиенти“, което можеда се отнася до енергийна бедност и, interalia, до забраната за спиране на електричеството на такива клиенти в критични моменти. Държавите-членки осигуряват прилагането на правата и задълженията, свързани с уязвимите клиенти. По-специално, те вземат мерки за защитата на крайни клиенти в отдалечени райони. Те осигуряват високи нива на защита на потребителя, особено по отношение на прозрачността относно договорните условия, общата информация и механизмите за уреждане на спорове. Държавите-членки правят необходимото привилегированият клиент действително да има възможност лесно да премине към нов доставчик. По отношение най-малко на битовите клиенти тези мерки включват мерките, предвидени в приложение І“
и Приложение I, точка 1, буква а), втора алинея,
„ПРИЛОЖЕНИЕ I
МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
1. Без да се засягат правилата на Общността относно защитата на потребителите, по-специално Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, мерките, посочени в член 3 трябва да гарантират, че клиентите:
а) имат право да сключват договор със своя доставчик на електроенергийни услуги, в който се посочва:
— предлаганите услуги, предлаганите нива на качество на обслужването, както и времето за първоначално свързване към мрежата;"
И още букви б), в), г), е), з) и и)
б) се уведомяват по подходящ начин за всяко намерение за промяна на договорните условия и са информирани за правото си да се оттеглят, когато бъдат уведомени. Доставчиците на услуги уведомяват абонатите си директно за всяко повишаване на таксите, в подходящ срок не по-късно от един нормален период за съставяне на сметки след като повишението влезе в сила, по прозрачен и разбираем начин. Държавите-членки гарантират, че клиентите са свободни да се оттеглят от договори, ако не приемат новите условия, съобщени им от техния доставчик на електроенергийни услуги;
в) получават прозрачна информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по отношение на достъпа до електроенергийни услуги и ползването им;
г) получават широк избор на методи на плащане, които не дискриминират неправомерно клиентите. Системите за авансови плащания са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление. Всякакви различия в реда и условията отразяват разходите на доставчика при различните системи за плащане. Общите условия са справедливи и прозрачни. Те са формулирани на ясен и разбираем език и не включват извън договорни бариери за упражняването на правата на потребителите, например прекомерна договорна документация. Клиентите са защитени от непочтени и подвеждащи методи на продажба;
е) ползват се от прозрачни, опростени и евтини процедури за разрешаване на техните жалби. По-специално, всички потребители имат право на добро качество на услугите и обработка на жалби от своя доставчик на електроенергийни услуги. Тези извънсъдебни процедури за уреждане на спорове дават възможност споровете да се решават справедливо и в кратки срокове, за предпочитане в срок до три месеца, и предвиждат, ако това е обосновано, система за възстановяване на суми и/или компенсации. Винаги когато е възможно, те се съобразяват с принципите, изложени в Препоръка 98/257/ЕО на Комисията от30 март 1998 г. относно принципите, приложими към органите, отговорни за извънсъдебно уреждане на потребителски спорове;
з) разполагат с данните за потреблението си и могат по изрично споразумение и без допълнителни разходи да предоставят достъп до тези данни на всяко регистрирано предприятие за доставка. Страната, отговорна за управлението на данните, е длъжна да предостави тези данни на предприятието. Държавите-членки определят формата на данните и процедурата, по която доставчиците и потребителите получават достъп до тях. За тази услуга не се начисляват допълнителни разходи на потребителите;
и) са надлежно информирани за действителното потребление на електроенергия и разходите достатъчно често, за да могат да регулират своето потребление на електроенергия. Тази информация се предоставя по подходящ график, който отчита способностите на измерващото оборудване на клиента и въпросния електроенергиен продукт. Икономичността на разходите за тези мерки се отчита с необходимото внимание. За тази услуга не се начисляват допълнителни разходи на потребителите;
На практика Република България не е изпълнила задълженията си по член 49, параграф 1 от посочената директива.
"Член 49
Транспониране
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 3 март 2011 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Държавите-членки прилагат тези мерки от 3 март 2011 г., с изключение на член 11, който се прилага от 3 март 2013 г.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.")