Европейската комисия vs. България

Иск за 8 488 евро на ден за невъвеждане на мерки, осигуряващи адекватни гаранции за  защита на  уязвими  клиенти по отношение на вътрешния пазар на електроенергия

Портал „Европа“

В Официален вестник на ЕС  C 164/12 от 8 юни 2013 г.  Съдът информира за постъпил на 17 април иск пред съда на ЕС от Европейската Комисия към Република България, че е забавила въвеждането и прилагането на европейско законодателство, регламентиращо вътрешния пазар на електроенергия. С обявлението на Съда в Официалния вестник официално се започва процедурата по разглеждане на иска на Комисията.

Исканията на ЕК пред Съда са:

• Да постанови, че тъй като не е приела всички законови, подзаконови и административни разпоредби за да транспонира член 3, параграф 7 и Приложение I, точка 1, буква а), втора алинея, букви б), в), г), е), з) и и) от Директива 2009/72/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО или във всеки случай не е информирала Комисията относно приемането на такива мерки, Република България не е изпълнила задълженията си по член 49, параграф 1 от посочената директива, и
• Да наложи на Република България в съответствие c член 260, параграф 3 от ДФЕС, плащане на имуществена санкция c оглед на неизпълнението от нейна страна на задължението си да уведоми Комисията относно мерките за транспониране на Директива 2009/72/ЕО, в размер на 8448 евро на ден, считано от датата на произнасяне на съдебното решение по настоящата искова молба, както и
• да се осъди Република България да заплати разходите по производството.

За какво става дума:

(Член 3, параграф 7, който урежда: ОБЩИТЕ  ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЕКТОРА;

    „Член 3

    Задължения за обществени услуги и защита на клиентите

    7.  Държавите-членки  вземат  подходящи  мерки  за  защита  на крайните клиенти и по-специално осигуряват адекватни гаранции за  защита на  уязвими  клиенти. Във  връзка  с  това  всяка  държава- членка определяпонятието  „уязвими клиенти“, което можеда  се отнася до енергийна бедност и,  interalia, до забраната за спиране на  електричеството  на  такива  клиенти  в  критични  моменти. Държавите-членки осигуряват прилагането на правата и задълженията,  свързани  с  уязвимите  клиенти.  По-специално,  те  вземат мерки  за  защитата  на  крайни  клиенти  в  отдалечени  райони.  Те осигуряват  високи  нива  на  защита  на  потребителя,  особено  по отношение  на  прозрачността  относно  договорните  условия, общата  информация  и  механизмите  за  уреждане  на  спорове. Държавите-членки  правят  необходимото  привилегированият клиент действително да има възможност лесно да премине към нов доставчик.  По  отношение  най-малко  на  битовите  клиенти  тези мерки включват мерките, предвидени в приложение  І“

и Приложение I, точка 1, буква а), втора алинея,

    „ПРИЛОЖЕНИЕ  I

    МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

    1.  Без да се засягат правилата на Общността относно защитата на потребителите, по-специално Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, мерките, посочени в член 3 трябва да гарантират, че клиентите:

    а)  имат право да сключват договор със своя доставчик на електроенергийни услуги, в който се посочва:

    — предлаганите услуги, предлаганите нива на качество на обслужването, както и времето за първоначално свързване към мрежата;"

И още букви б), в), г), е), з) и и)

    б) се уведомяват по подходящ начин за всяко намерение за промяна на договорните условия и са информирани за правото си да се оттеглят, когато бъдат уведомени. Доставчиците на услуги уведомяват абонатите си директно за всяко  повишаване на таксите, в подходящ срок не по-късно от един нормален период за съставяне на сметки след като повишението влезе в сила, по прозрачен и разбираем начин. Държавите-членки  гарантират, че клиентите са свободни  да се оттеглят от договори, ако не приемат новите условия, съобщени им от техния доставчик на електроенергийни  услуги;

    в)  получават  прозрачна  информация  за  приложимите  цени  и  тарифи  и  за  стандартните  условия  по  отношение  на  достъпа до електроенергийни услуги и ползването им;

    г)  получават широк  избор  на  методи  на  плащане,  които  не  дискриминират  неправомерно  клиентите.  Системите  за  авансови плащания са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление. Всякакви различия в реда и условията отразяват разходите на доставчика при различните системи за плащане. Общите условия са справедливи и прозрачни. Те са формулирани на ясен и разбираем език и не включват извън договорни бариери за упражняването на  правата на потребителите, например прекомерна договорна документация. Клиентите  са  защитени от непочтени и  подвеждащи методи на продажба;

    е)  ползват  се  от прозрачни,  опростени и  евтини процедури  за  разрешаване на  техните жалби. По-специално,  всички  потребители имат право на добро качество на услугите и обработка на жалби от своя доставчик на електроенергийни  услуги. Тези извънсъдебни процедури  за  уреждане на  спорове  дават  възможност  споровете  да  се решават  справедливо и  в  кратки  срокове,  за предпочитане  в  срок  до  три месеца, и предвиждат,  ако  това  е  обосновано,  система  за  възстановяване на суми и/или компенсации. Винаги когато е възможно, те се съобразяват с принципите, изложени в  Препоръка 98/257/ЕО на Комисията от30 март 1998 г. относно принципите, приложими към органите, отговорни  за извънсъдебно уреждане на потребителски спорове;

    з)  разполагат с данните за потреблението си и могат по изрично споразумение и без допълнителни разходи да предоставят достъп до тези данни на всяко регистрирано предприятие за доставка. Страната, отговорна за управлението на данните, е длъжна да предостави тези данни на предприятието. Държавите-членки определят формата на данните и  процедурата, по която доставчиците и потребителите получават достъп до тях. За тази услуга не се начисляват допълнителни разходи на потребителите;

    и) са надлежно информирани  за  действителното потребление на  електроенергия и разходите  достатъчно  често,  за  да  могат  да  регулират  своето  потребление на  електроенергия.  Тази информация  се  предоставя  по  подходящ  график,  който  отчита  способностите на измерващото  оборудване на  клиента и  въпросния  електроенергиен  продукт. Икономичността на разходите за тези мерки се отчита с необходимото внимание. За тази услуга не се начисляват допълнителни разходи на потребителите;

На практика  Република България не е изпълнила задълженията си по член 49, параграф 1 от посочената директива.

    "Член 49

    Транспониране

    1.  Държавите-членки  въвеждат  в  сила  законовите, подзаконовите и  административните разпоредби, необходими,  за да  се  съобразят  с  настоящата директива  до  3  март  2011  г.  Те  незабавно информират Комисията за това.

    Държавите-членки прилагат тези мерки от 3 март 2011 г., с изключение на член 11, който се прилага от 3 март 2013  г.

    Когато  държавите-членки  приемат  тези  мерки,  в  тях  се  съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното  им  публикуване.  Условията  и  редът  на  позоваване  се определят от държавите-членки.")