Europe.bg
  Page d’accueil - Actualités - Analyses
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Utilisateur:
  
  Mot de passe:
  
  
Registration
Mot de passe oublié
Europe.bg, c'est quoi?
 
  Information
Plan du site
Contacts
Partenaires
Partenaires média
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Actualités / Analyses

RSS
  • A+
  • A-
08-12-2006

"ПОЛИТИКА": "ПЪРВАНОВ СКРИ АГЕНТИТЕ НА ДС"; “КОМЕРСАНТ”: ОТВАРЯНЕТО НА ДОСИЕТАТА НИ ЩЕ БЪДЕ НЕПЪЛНО

  • "Политика": "Агентите на ДС ползват БСП за салфетка", казва Татяна Дончева;  
  • "Комерсант": Таен пропуск за ЕС, България отваря досиетата...

Агентите на Държавна сигурност ползват БСП за салфетка", обявява в ексклузивно интервю за последния брой на вестник "Политика" червената депутатка Татяна Дончева. Водещата тема на седмичника също е свързана с блокираното пълно разсекретяване на досиетата. Президентът Първанов скри агентите на ДС, които продължават да работят под дипломатическо прикритие, съобщава "Политика". Таен списък на генерал Кирчо Киров със 70 имена на началници на отдели и сектори в разузнавателните служби блокира тоталното разсекретяване на досиетата на комунистическата Държавна сигурност. И стана причина парламентът да приеме половинчат закон за "пълното" отваряне на архивите, разкриват пред "Политика" източници от управляващото мнозинство. Според тях акцията на ген. Киров е тясно съгласувана с прекия му началник - президента Георги Първанов. Секретната листа на Националната разузнавателна служба (НРС) е извадена от шефа й като последен коз срещу тоталното отваряне на досиетата. Но как и защо президентът и шефът на НРС покриха десетки служители на ДС ще научите само от новия брой на "Политика", се казва в преглед на съдържанието на изданието, изготвен от Агенция "Фокус".  

Междувременно по-рано днес руският вестник "Комерсант", цитиран от Expressbg и "Фокус", пише за приетия у нас закон, чрез който се дава възможност за разсекретяване на досиетата на ЕС - закон, приет с огромно мнозинство и чакащ подписа на президента Първанов, за да влезе в сила.

"Това се случва по-малко от месец преди присъединяването на България към ЕС и 17 години след падането на комунизма. Това обстоятелство, както и фактът, че отварянето на досиетата ще бъде непълно, едва ли ще позволи на българите да узнаят цялата истина за миналото и настоящето на своите елити" - категоричен е "Комерсант".

Ето и останалата част от публикацията:

"Никой не се съмнява какво ще се случи в близките дни в България. Приемането на закона явно е с оглед предстоящото членство на България в ЕС и, както признават самите българи, решението за обнародване на тайните досиета е резултат от натиска на Брюксел. Държавна сигурност имаше огромна мрежа от сътрудници и осведомители - по данни на български медии около 100 000 души. Освен това тази служба беше тясно свързана с КГБ. Ето защо обнародването на тези досиета се очакваше с нетърпение.

Първият опит да се погледне в архивите на службите, официално разпуснати през юли 1991 г., беше направен през 1997 г. по време на дясното правителство. Въпреки това всичко се ограничи до публикуването на списък с 23 имена на бивши щатни и нещатни сътрудници на комунистическите специални служби, част от управляващия елит на страната.

И ето сега България прави нов опит да се справи с комунистическото си минало. Преди всичко законът ще позволи на българите да се запознаят с тайните досиета, които са писали за тях службите до 1991 г. Освен това създадена от парламента комисия от 9 души трябва да проанализира биографиите на високопоставени политици и чиновници, включително бивши и сегашни президенти и премиери, дипломати, съдии, ръководители на полицията и медиите. Имената на тези, които са сътрудничели с тайната полиция на комунистическия режим, ще бъдат публикувани в Интернет. За тях не се предвижда никакво наказание. Въпреки това инициаторите на закона се надяват, че разсекретените агенти сами ще подадат оставка.

В България се надяват, че обнародването на досиетата ще може да хвърли светлина и върху двете най-гръмки престъпления на миналия век, към които може би имат отношение българските специални служби. През 1978 г. в Лондон на моста "Ватерло" е убит българският писател- дисидент Георги Марков, работел за Би Би Си, а през 1981 г. турчинът Али Агджа извърши покушение срещу папа Йоан-Павел II. Веднага след падането на комунизма в България през 1989 г. беше обявено, че досието на Георги Марков е унищожено."



Actualités
Actualités
Analyses
Interviews


 
Заедно
Evénements à venir
 
 
 
    Encore 
Interviews
 
 
 
    Encore 
Articles récents
 
    Encore 

Projet de Institut européen | Centre de modernisation des politiques | Institut des politiques européennes |
| Protections des données privés | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Le système d'information est réalisé grace au soutien financier de Institut Société ouverte et Fondation Société ouverte - Sofia