"ЕВРОБАРОМЕТЪР - ПРОЛЕТ - 2007" - МНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ, СРАВНЕНО С ТОВА НА ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ГРАЖДАНИ

За пръв път престъпността  е най-важният проблем за българите, откакто участват в проучванията на "Евробарометър".

Пролетното издание на "Евробарометър" за 2007 г. измерва за първи път общественото мнение след приемането на България в Европейския съюз и показва как мислят българите вече като граждани на ЕС, как се променя отношението им към най-важните въпроси за настоящето и бъдещето на Съюза в годината на неговия 50-ти юбилей и как картината на общественото мнение в България се съпоставя с тази в останалите страни-членки, страните-кандидатки, както разбира се и мнението на "средния гражданин" на ЕС.

ЕТО ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА "ЕВРОБАРОМЕТЪР - ПРОЛЕТ - 2007" (на български език)

Изследването бе представено в Информационния център на ЕК в България на 18 юли.  

Ето обобщението на Портал ЕВРОПА за неговото съдържание и основни изводи 

Изследването показва, че след положителните промени на общественото мнение в съседна Румъния, България сега остава единствената страна, в която преобладава личната неудовлетвореност от живота. Това чувство доминира оценките на близо две трети от българите и се допълва от очаквания за запазване на статуквото през следващите 12 месеца. Социалният оптимизъм в България  остава с едни от най-ниските стойности за Евробарометър, а в Румъния той е почти двойно по-голям от средния за ЕС27 (27%). Единствено в Унгария този показател  е по-малък, отколкото в България.

Най-важните проблеми за България са престъпността и икономическата ситуация в страната. За пръв път, откакто участват в проучванията на Евробарометър, българите са толкова загрижени от престъпността у нас, дори престъпността води списъка с проблемите и тревогите. Тя е нараснала с 10 пункта и представлява най-важният проблем за България, според 35% от анкетираните. Това е с 11 пункта над средните стойности за ЕС.

Икономическата ситуация е проблем номер едно за поне една трета от българите и за всеки пети гражданин на ЕС-27, с дистанция в оценките от 14 пункта. Най-загрижени от нея продължават да бъдат румънците - с 10 пункта повече, отколкото в България.

Според българите борбата с престъпността, заедно със социалните и енергийните проблеми трябва да е приоритет в дневния ред на Европейския съюз. Средният гражданин на ЕС твърди в същата степен (34%), че най-важният акцент в работата на европейските институции трябва да бъде опазването на околната среда, а на второ място, както и в България - борбата с престъпността, следвана от имиграцията.

В отношението си към ЕС българите се чувстват най-силно ангажирани от всички с европейските дела. Високите стойности на положителните мнения, които регистрира Евробарометър, и тяхната широка социална база в сравнение с ниската избирателна активност на изборите за Европейския парламент (28.6%) може да означават, че първите по рода си за България избори, които се проведоха месец след анкетите за Евробарометър, не са оползотворили в достатъчна степен електоралния потенциал на гражданите, които считат, че европейските дела ги засягат непосредствено.

Доверието към Европейския съюз бележи лек спад и в двете най-нови членки - България и Румъния, но запазва абсолютно мнозинство - 54% от българите запазват доверие в ЕС.

Българите не вярват, че гласът на тяхната страна се зачита в Европейския съюз. Общественото мнение в една от най-новите държави-членки още няма изработена позиция за това, как се отстояват интересите й в ЕС, но се забелязва увереност, че в бъдеще страната ще е по-влиятелна, е вече налице.

Гражданите в България и в Европейския съюз засилват своята подкрепа за съвместни решения със страните-членки. Запитани кои политики трябва да се решават в националните столици и кои - на европейско ниво, българите демонстрират засилена подкрепа за съвместните решения със страните-членки, които са главният механизъм на общите политики на Съюза. За първи път българите изразяват с мнозинство подкрепа за съвместните решения в областта на защитата на правата на потребителите (51%), околната среда (57%), и енергетиката (54%).

Българите имат също най-малка представа доколко преговорите в ЕС отчитат националните позиции при вземането на решения.

Доверието към основните институции на ЕС остава без съществена промяна. По време на кампанията за първите избори за Европейския парламент, доверието в институциите на ЕС сред българите е по-неубедително, отколкото у средния гражданин на ЕС. То е с 2 пункта по-ниско за Европейския парламент (ЕС27 - 56%), с 4 пункта - за Европейската комисия (ЕС27 - 52%) и с 3 пункта -  за Съвета (47%).

Засилен интерес към Интернет в търсенето на информация по европейските въпроси. Телевизията продължава да бъде най-предпочитаният източник на информация за ЕС, но интересът към нея и към радиото намалява, както в България, така и в ЕС, за сметка на засиления интерес към Интернет и свързаните с него електронни медии. Тази тенденция на изместване на "старите" от новите електронни медии е по-силно изразена в България. Значимостта на Интернет като източник на информация е нараснала с 10 пункта и сега почти всеки пети българин разчита на Интернет за информация относно Европейския съюз.

Липсата на интерес към информацията за Европейския съюз е нараснала със 7 пункта и поне всеки пети анкетиран българин твърди, че никога не търси информация за Европейския съюз. Българите, които не се интересуват от информация за европейските дела, имат неутрален или негативен образ за ЕС, нямат доверие в него, споделят песимизъм относно неговото бъдеще и не вярват, че страната им е спечелила от членството в Съюза.

Огромното мнозинство от българите и средният гражданин на ЕС са на мнение, че тяхната информираност за европейските политики е крайно недостатъчна.

Като цяло, резултатите от първия "Евробарометър" след присъединяването на България към Европейския съюз показват, че и като граждани на ЕС българите запазват един от най-силно положителните образи за ЕС, ценят неговата демократичност и възможностите да решава проблемите на съвременното общество. Макар и в по-малка степен, отколкото преди, българите запазват доверието си към Европейския съюз и неговите институции и вярват, че страната им е спечелила от членството си в ЕС. Българите проявяват първите симптоми на характерната евроумора, която съпътства присъединяването към ЕС, но има и много примери, които показват, че по много от въпросите на евроинтеграцията българското обществено мнение тепърва се оформя.

ОЩЕ ПРОУЧВАНИЯ - вижте какво показва "Евростат" за цените у нас и в другите страни на континента за цените на храната, цигарите и алкохола...